сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2009-11-28

Кристина Патрашкова е журналист, дълго време работи във вестниците "24 часа", "Сега", "Монитор". След това е автор и водещ на предаването Истории с Патрашкова no TB2, коментатор в Big Brother. Професионалната й визитка включва интервюта с някои от най-значимите личности в световната култура като Франсиз Форд Копола, Кърт Вонегът, Умберто Еко и др. Автор е на стотици статии и коментари в областта на културата, медиите и обществото. В момента Патрашкова е редакционен директор на в. Галерия. SIGNCAFE я покани за аналитичен разговор относно актуалните тенденции в българските медии.

»Този месец се навършват 20 години от началото на демократичните промени. Какво постигнаха медиите и какво не успяха да постигнат през този период?

Едно от най-хубавите неща, които се случиха веднага след 10-ти ноември, бяха т.нар. свободни медии. За съжаление, в процеса на времето се случи така, че издателите и редакторите на големите вестници и телевизии започнаха да се съобразяват. И задкулисието на живота, което хората трябва да знаят, постепенно започна да се изплъзва. Според мен това е и причината тиражите на големите вестници да падат, а не само икономическата криза. За съжаление, тази радикалност и критичност към властта, към управляващите постепенно беше притъпена.

»През 1996-та имаше дори чисто пропагандни предавания – Каналето например заявяваше – "Завоят наляво забранен!" В тази обстановка, която обобщихте, възможно ли е отново медиите да са фактор, който сваля властта?
Мисля, че е възможно. Но сме свидетели на един доста негативен процес напоследък -това че определени лица и групи придобиват голяма част от медиите, установяват монопол. Има процеси, които трябва да бъдат критикувани. И пазарът иска това нещо. И точно поради тази причина ние се захванахме да правим в. Галерия, използвайки този формат, който според мен е успешен в момента на пазара – да се търси баланс между забавното ( някои го наричат и "жълто" ) и някои по-радикални разследвания, анализи и коментари. Пишем за нещата, които хората коментират по улиците, а вече не могат да открият в другите издания. По реакциите, които получаваме, си давам сметка, че институции и важни хора се притесняват от това, което ще излезе във в. Галерия. Което ми дава увереност, че медиите могат да имат сила, да осветляват процеси, за които не се говори и които могат да преобърнат мача.

»Наложи ли кризата върху медиите правила, различни от досегашните?

Кризата no-скоро притесни медиите, последваха много уволнения. Много списания и вестници са пред фалит. Но финансовата криза не може да промени правилата на журналистиката – да съобщаваш новините такива, каквито са.

»От друга страна, всяка година се появяват по няколко нови, най-вече лицензни списания…

Факт е, че тиражите на повечето вестници падат. Най-вече заради наличието на интернет. И хората търсят различното – в седмичните издания, като Уикенд и Галерия, в списанията. В списанията no-скоро тече процес на сегментация на аудиторията. Не са така засегнати от разочарованието и липсата на доверие, както при вестниците, чийто авторитет доста спада.

»Какъв трябва да бъде един съвременен вестник, за да привлича повече рекламодатели?

Много е просто – трябва да бъде успешен, за да има голям тираж. Тиражът ти ще бъде голям, ако вестникът ти е интересен и искат да те купят. Рекламодателите в момента се интересуват от големия тираж, от гледаемостта. Изключваме рекламодатели, които не желаят да рекламират във вестник, който примерно има и забавна "жълта" част. Като няма такава забавна жълта част остават в нискотиражните вестници. Понеже не искат и там – насочват се към телевизията. Но през последните година – година и половина се забелязва засилване на интереса на рекламодателите към този тип формати. Вестник Галерия, както и вестник Уикенд ги наричам не жълти, а масови вестници. Тенденциите показват, че притеснението да се рекламира в тях отпада.

»Как си обяснявате съществуването на безплатни вестници, за които е заложено да се издържат от реклама, но в които реклами няма…

Да, и за мен това е загадка и просто не мога да си обясня как те продължават да излизат. Има ги по цял свят, но наистина там се пълнят с реклами. На този въпрос не мога да отговоря – очевидно зад тях стоят хора, които могат да наливат пари, но не мога да разбера каква им е изгодата. Явно е, че се прокарват някакви политически линии, но тези вестници не са влиятелни и не формират обществено мнение, поне в България. В този смисъл не разбирам много хората, които инвестират в подобен род издания, защото те наистина не успяват да привлекат реклама.

»Като качество на телевизионните продукции, как намирате новия телевизионен сезон?

Има идейна криза в продуцентите, общо взето това, което се поднася сега, е копирано от предишни формати. Нещо повече – те дори се мултиплицират. VIP Dance, Dancing Stars – тези танцувални предавания, които вече са и в двете телевизии, Survivor, който действително бе с голям успех първия сезон и беше нещо различно. Опитват се да заложат на форматна схема, от която са имали успех. По-различният формат сега е Цената на истината. Гледайки го, си правя следния извод: в България се е родило едно поколение, много по-страшно от това поколение, което се появи веднага след 10-и ноември. Хората, които отиват в Цената на истината и които са готови пред цяла България, пред близки, деца, майки, бащи, просто така да вадят най-срамните си тайни (защото има ужасяващи изповеди там), го правят само в името на едни пари, няма друга причина. Наистина е много шокиращо да гледаш, но то е като лупа за това, какво се случва в цялото общество, какво се случва със самите нас, с нашия морал, с нашите ценности. И не е особено възпитателно за по-младите хора.

» Какво се получава, когато два сходни формата се излъчват по телевизията по едно и също време?

Не е добре за съответните предавания, освен това отблъсква аудиторията. Тя остава с усещането, че й се предлага еднообразна храна. Ако трябва да сравня двата варианта на това предаване, аз имам предпочитания към VIP Dance, защото едно от големите качества на екипа на Нико Тупарев е, че дори тогава, когато използва готови формати, винаги търси начини да ги развива. Във VIP Dance вървят сюжети, сблъсъци на различни манталитети, което е плюс.

»Защо в големите телевизии все още няма културно предаване, което да привлече по-елитна аудитория и рекламодатели за нея? Основният критерий рейтингът ли е?

За съжаление е рейтингът. Всеки рекламодател се интересува от тиража
и рейтинга. Има и нещо друго обаче – културните предавания не се правят атрактивно и интересно. И най-духовно извисени теми могат да бъдат поднесени любопитно. Но талантливите продуценти не проявяват интерес към такъв тип предавания и правят шоу програми, с които определено могат повече да спечелят.

»Тенденция на какво са развиващите се магазинни формати през уикенда? В БНТ има такова предаване – на Димитър Цонев. След това Станция Нова, а ето сега и това двучасово предаване на Росен Петров, които всъщност са италиански формати

Доколкото знам в Италия са доста успешни. Тук не мога да определя. Специално на Димитър Цонев ми е изключително скучно и безинтересно. При Станция Нова по-ясно са разделени отделните сегменти, тоест ясно е от колко до колко часа какво има. Съответно всеки би могъл, ако проявява интерес към конкретна рубрика, конкретен водещ, да си го гледа. Явно се смята, че през уикенда повечето хора са вкъщи, вероятността да гледат по-дълго е по-голяма. С Нека говорят очевидно се прави опит да се види дали днес може отново да бъде успешен форматът от типа на Всяка неделя.

» Проучване показва, че третият най-влиятелен и достоверен канал за получаване на информация е интернет. Възможен ли е обрат, в който интернет да започне да се ползва с най-високо доверие?

В САШ, вече интернет е абсолютно най-важната медиа. Макар и със закъснение, няма начин да направим изключение от тази тенденция. Това, което според мен в бъдеще ще бъде интересно на хората, ще е различният поглед към новината и коментара. Заливани сме с новини 24 часа в денонощието, но липсва коментарното. Вероятно интернет скоро и тук ще стане основна медиа. Все повече хора пък са в социалните мрежи, които се превръщат в мания.

Стр. 9, 10, 11