В. Виталис I 30.09.2010

Разказ

Автобусът рязко намали скоростта и спря. Вратите се отвориха с трясък. Вътре нахлуха двама сърдити мъже, които в движение нахлузваха униформените мръсносини елеци. Пътниците се разшаваха и заобръщаха глави.
- Контрольори!
На широката задна седалка имаше само двама души. Жената с
вид на съкратена учителка нервно затършува из чантичката. До нея дремеше нисичък плешив мъж с добродушна селска физиономия.
Мрачна сянка затули светлината.
- Билети и карти за проверка!
Женицата намери най-сетне, каквото търсеше, и го подаде с
трепереща ръка на контрольора. Той разкъса жълтата хартийка на две и небрежно й подаде остатъка.
- На тебе говоря! – Ръката му грубо разтърси спящия.
Човекът се сепна и отвори очи. Изглежда веднага разбра за
какво става въпрос и нервно забърка из джобовете на сетрето. Но вместо билет, той измъкна оттам някаква тенекиена тръбичка, за която с телчета беше завързано парче дърво. Приличаше на детско пистолетче-играчка. На лицето му се изписа извинителна усмивка.
- Билетът! – грозно изкрещя контрольорът и застрашително се надвеси над човечеца. Пътникът се отдръпна инстинктивно назад, закачайки, без да иска, края на телчето, стърчащо под тенекиената тръбичка.
От дулото й изхвърча с гневно свистене къса стреличка и се заби в гърлото на контрольора. Той подгъна крака и коленичи на пода. Жената уплашено сложи ръка на отворената си уста. Мъжът се строполи в нозете й.
- Какво става? Колега! – От дъното на автобуса, разблъсквайки пътниците, се носеше другият мъж. Преди да успее да стигне до падналия, втората стрела се забоде точно между развените поли на униформения елек. Той направи една крачка и се захлупи по очи върху партньора си.
Плешивият човек остави оръжието на седалката и прескочи телата. Хвана прострените на пода крака и повдигна глава. Жената веднага му се притече на помощ. Те изблъскаха с дружни усилия тежкия товар по стъпалата. Първият труп цопна в локвата до тротоара. Ръката на другия се заклещи в тесния процеп между седалката и хармониката на вратата, но жената ловко я удари с токчето на обувката и тя се изхлузи навънка.
Двамата се настаниха отново на местата си.
- Тръгвай! – нетърпеливо извика някой от пътниците.
Автоматичните врати шумно се затвориха. Автобусът
продължи по своя маршрут. Жената с вид на съкратена учителка зяпна да каже нещо на човека до нея, но като видя ласкавото движение, с което той погали тенекиената тръбичка, млъкна.