в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2009-11-20
Чаровната водеща Миа Сантова е една от емблемите на Нова телевизия още от създаването й. Преди две години красивата блондинка сензационно напусна националната медия и се озова в „Диема". След което сякаш изчезна от светското пространство. Това обаче не понижи интереса към нея. Напротив – верните й фенове продължиха с трепет да очакват завръщането й. „Уикенд" се свърза с първата водеща на „Здравей, България’*, за да научи лично от нея как се е променил животът й далеч от екрана и как оценява журналистиката днес.
- Миа, отдавна изчезнахте от телевизионния екран. Какво се случва с вас?
- Не мога да кажа, че съм изчезнала някъде. Тези 12 години, през които бях на екран в Нова, се чувствах великолепно. Това са най-хубавите мигове в живота ми, а в телевизията все още са най-добрите ми приятели. В един момент обаче започнах да усещам застой. Улучих времето, когато Нова телевизия даде началото на всичко и имаше накъде да се развивам. Когато се появи Би Ти Ви, голяма част от екипа й беше създаден от хора на Нова. Лично съм обучавала тези журналисти. Гена Трайкова, Габриела Наплатанова бяха деца, когато дойдоха при нас. След цялото това време и всичко, което бях направила за Нова, си дадох сметка, че трябва да търся нещо друго, в което да се развивам.
- Изпитвате ли носталгия по телевизията?
- Чувството е много странно. Сякаш сменях дома си, когато напуснах. Имаше и тъга, и носталгия. Беше ми мъчно тогава. Не съжалявам, че предприех тази промяна, защото човек не трябва да стои на едно място. Смисълът е да се върви напред.
- Какви компромиси ви се е налагало да правите, докато бяхте на екран?
- Не мога да кажа, че съм се жертвала кой знае колко. Може би от работата ми страдаше главно личният живот. Сега малко съжалявам. Иначе и в интимен, и в служебен план не правя компромиси по отношение на достойнството си.
- Няколко месеца след трансфера ви в „Диема" отново напуснахте. Защо?
- Където и да бях отишла след Нова, щях да напусна. В „Диема" ми направиха едно много добро финансово предложение което допълнително ме мотивира да сменя обстановката. Никога не съм залагала на тази телевизия. В последните 2-3 години, докато бях в Нова, исках да си тръгна, но все не събирах смелост. Приех да отида в друга медия само за да се ориентирам какво се случва извън познатия ми периметър и да преживея така нужната ми промяна. Не на последно място искам да споделя, че тогавашните собственици на „Диема" не бяха много коректни към мен. Те продадоха телевизията малко след като отидох, и се оказа, че новите купувачи няма да правят никаква публицистика. Това обезсмисли оставането ми.
- Сигурно сте имали предложение от друга телевизия?
- Така е, но аз не държа да съм непременно на екран. Има хора, които са готови да продадат майка си и баща си само и само да ги познават в местната бакалия. За мен популярността не е най-важното нещо. Просто искам да правя това, което обичам.
- В какао предаване бихте се завърнали на екран?
- Чувствам се много комфортно, когато работя с чужди езици. Искам да участвам в сериозно публицистично предаване. Струва ми се, че медиите прекалено много заложиха на шоуто. Не подценявам този жанр, но според мен се появиха доста предавания, които са срам за телевизиите. Интересна ще ми е следващата стъпка, защото всички тези пошли програми се изчерпват. Липсва ми времето, в което имаше добри журналисти.
- Какво липсва на младите лица, за да са добри?
- Онзи интелект и изтънченост. Липсва начетеност и амбиция – все неща от нашето детство. Сега за добър журналист се смята този, който лае срещу някого.
- Не ви ли харесва агресивната журналистика?
- Тя е много тънък лед. Ако един зрител е критичен към това, което гледа, той знае, че колкото по-несигурен е човекът, който води, толкова по-агресивен става. Когато професионалистът е сигурен в знанията си, стои достолепно в студиото. Липсва ми надменното спокойствие на Кеворк Кеворкян, изтънчеността на Иван Гарелов, безкрайният интелект на Тома Томов. Няма такива хора сега.
- Участвате в новото предаване „Надхитри блондинките". Чувствате ли се като типична блондинка?
- Никога не съм се сблъсквала с този предразсъдък, защото истинският цвят на косата ми е черен. Мисля, че това с блондинките е приятна шега. Много съм благодарна за поканата да участвам в това предаване и искрено се радвам иа екипа, който е съставен от невероятни професионалисти.
- Говореше се, че докато не сте били на екран, сте започнали туристически бизнес. Как стана?
- Майка ми има туристическа фирма, но аз нямам нищо общо с това. Не разбирам от този вид дейности.
- С какво се занимавахте през тези две години?
- Последната година прекарах много хубаво.
Получих възможност да пътувам и това ме накара да се чувствам страхотно. Понякога съжалявам, че останах в България. Никога не съм си мислила, че ще го кажа, но е така. Моето поколение стана жертва на един нестабилен, криминален период от историята на страната и всички страдаме.
- Страх ли ви е да живеете в България?
- В никакъв случай не се плаша. Просто ми е много мъчно. Най-вече, че стойностните хора седят в периферията, а парвенютата, дошли от село, които до вчера са си оставяли обувките пред входната врата, очакват, че творят хайлайфа у нас. Не искам да завися от такива хора.
- Вярно ли е, че сте били гаджета с Ники Дойнов?
- Тази клюка тече от години. Никога не сме били гаджета или нещо такова.
С Ники Дойнов сме като брат и сестра. Аз го обичам толкова много, че не мога да си го представя по друг начин освен като много близък приятел. Той е прекрасен човек и щяхме да сме хубава двойка, ако се бяхме събрали (смее се).
- Поддържате ли контакти с него?
- Разбира се. Скоро ходихме да пием вино и да си поговорим. Ники е много интелигентен и ми разказваше интересни неща.
- Гледате ли телевизия?
- Не, дразнят ме прекалено много неща, натоварвам се. Предпочитам филмите.
- Коя новинарска емисия предпочитате?
- Всички. Малко трудно правя разлика межди Нова, Би Ти Ви и Канал 1. Конкуренцията стигна до там, че добрите идеи се копират и това обезличава медиите. Гледам ги на случаен принцип.
- Как се държат хората, когато ви видят на улицата? Забравили ли са ви?
- Не мога да кажа. На моменти ми е много приятно да ме разпознават, но понякога ми идва в повече. Известността в България е жалка. Плюсовете са толкова малко, че не си заслужава злобата и завистта която те залива от всякъде. При икономическата ситуация у нас е нелепо да се твърди, че популярните лица са успели хора. Повечето от тях карат от заплата до заплата, живеят в обикновени панелни жилища на кредит и по нищо не се различават от обикновените граждани.
- Как минава един ваш ден?
- Зависи какво имам да правя. Преди работих като главен редактор в списание „Мадам Фигаро". Беше като да съм е училище – всеки ден усвоявах нови неща. Това предизвикателство ми хареса, макар отново да беше опорочено от мутренския манталитет.
Стр. 23