Милен Цветков: Телевизията е просто един уличен театър

в. Марица, Пловдив | Хенриета ГЕОРГИЕВА | 26.03.2011

На страната са й нужни реформатори, които са готови да пожертват личния си рейтинг в името на общия интерес А може би има тайна договорка между мен и управляващите – аз да ги критикувам и после уж да си плащам цената, а?

Милен Цветков е роден в София през 1966 г. Завършва специалност дефектология в СУ “Св. Климент Охридски" и специализира обучение на слепи.
За кратко работи като барман. Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването Ку-ку, след това участва в ТВ Неделник, където е поканен от Бригита Чолакова. По-късно е водещ на По света и у нас. След скандал напуска националната телевизия.
През следващите години сменя попрището си ­ става зидаро-мазач, колбасар, разносвач на месни продукти. За кратко е и управител на пловдивско заведение.
През 2000 г. е водещ на предаването “Здравей, България" в Нова телевизия. Води и новини в Календар. През 2005 г. става водещ на ново предаване ­ “Часът на Милен Цветков". През 2008 г. води четвъртия сезон на Биг Брадър. От 2009 г. отново се завръща в “Здравей, България", където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това “Часът на Милен Цветков" пада от ефир. На 21 март 2011 г. предаването тръгва отново по Нова телевизия.

- Връщате се в Нова телевизия. Какви изненади сте подготвил в новото издание?

- Защо нещо, което е било харесвано от публиката, трябва непременно да поднесе изненади?

- Вие кажете.

- Нищо, става въпрос за връщане на един продукт, който смятам, че е бил успешен и спокойно можем да предложим на зрителя отново.

- Накъде ще развивате модела? Какви събеседници и теми ще предлагате?

- Да. Ще излезем от магистралата, ще отбием от магистралата. Всички се движат по магистралата, строят магистрали, ние ще се отбием и ще видим какво се случва на второкласната и третокласна пътна мрежа.

- Няма ли да смекчите остротата на критиката?

- Защо трябва да смекчавам остротата на критиката?

- Ами защото сте един от малкото водещи, които си позволява шеги и критики към управляващите и си плаща цената за това.

- Ами какво от това? А може би има тайна договорка между мен и управляващите ­ аз да ги критикувам и после уж да си плащам цената, а?

- Да, но вие и Маргарита Михнева можете да се състезавате за приза “Най-уволняван" телевизионер. Нейните са поне 8, вашата точна статистика си знаете най-добре вие.

- Отговарям на вашия въпрос и казвам, че не смятам да променям абсолютно нищо в тезите си, във възгледите си.

- Т.е. не сте човек, който прави компромиси, каквато и да е цената?

- Не е вярно това, правя компромиси, разбира се. В личен план например ми се е налагало да ги правя. Може би понякога и в професията правя компромиси, не знам.

- Правите впечатление на безцеремонен, конфликтен човек, остър, неуправляем егоцентрик. Това ли е истинското ви лице?

- Нищо де. Нека щом някой е решил, че е така, и го е написал, това си е негов проблем, питайте него.

- Винаги сте в окото на бурята, винаги рискувате. Не е ли твърде изнервящ този живот на високи обороти?

- Не, това е моят живот, той си има спадове, възходи, има тъжни, има весели моменти, обаче аз си го харесвам такъв, какъвто е.

- Не ви ли се ще да се кротнете?

- Да се кротна? Ако ще се кротвам, ще се кротна, като се пенсионирам. Даже и тогава няма да се кротна, защото ще се кача на къмпъра и няма да се върна просто. (от англ. camper, къща за пътешествия и къмпиране на колела със собствен двигател, оборудвана с климатик, хладилник, газов котлон, мивка, баня с душ, химическа тоалетна, телевизор, бел. ред.)

- Какво всъщност е телевизията за вас? Пробвахте няколко други неща, но все се връщате към нея.

- Просто начин за прехранване. Ако можех да се прехранвам с нещо по-добре, щях да съм там.

- Какво є липсва на съвременната телевизия? Не е ли твърде жълта, с твърде много силикон и чалга?

- Не, ако така разсъждаваме, това означава, че предявяваме към телевизията някаква претенция, която не съответства на нейния характер. Телевизията е масов продукт и при него е съвсем естествено да се стигне до някакво ниво, което да е на средно интелектуално ниво. Който търси елитарност, може да отиде в театъра, може да гледа кино, може да чете книги. Телевизията не е инструмент за налагане на култура, тя не е пропаганден инструмент, разбирате ли? Ако продължаваме да я схващаме като пропаганден инструмент, може да има някаква претенция към нея. Тя е търговски инструмент.
Културата навсякъде по света, дори ако се върнете в западните общества, в Средновековието, културата не е била в уличния театър, защото той е изглеждал така, както е искало простолюдието да изглежда. Културата е била в библиотеките, в университетите. Не предявявайте към телевизията претенции, на които тя не може да отговори. Тя е просто един уличен театър.

- Идват избори. Не ви ли ухажват от разни партии с оферти да се включите в листите им?

- Да се кандидатирам ли? Имаше такова нещо преди години, сега не. Нямам интерес в момента към политиката, интересът ми е единствено към телевизията.

- Имате ли фаворити сред политиците?

- Не, не мога да ви кажа такова нещо. Трябва да стоя на една ръка разстояние от всички тях, иначе веднага ще ме обвинят в пристрастност. А аз не съм пристрастен. Фен съм примерно на Маргарет Тачър, на Тони Блеър. От българските – Петър Дертлиев, бог да го прости, беше доста интересна политическа фигура. За съжаление обаче не му дадоха възможност да се състои в нашия политически живот.

- Вярвате ли на сегашните управляващи?

- До този момент това, което съм видял, не показа, че вървим в правилната посока. Ето в първото ми предаване обсъдихме факта, че България е класирана в първата тройка по инфлация за месец февруари.

- Добре, кого да изберем тогава? Имаме ли избор?

- Какво значи кого ще си изберем? Това, за липсата на алтернатива, съм го чувал при много управления. Няма такова понятие като липса на алтернатива. А и аз не избирам никого с фойерверки, питайте тия, които избират с фойерверки. Никого не съм избирал с вяра за това, че е спасител. Аз не търся спасител.

- А какво търсите?

- Нищо не търся, просто гледам какво се случва.

- Безнадеждно изхабен ли е българският политик?

- Това е генерално заключение, което нито мога да подкрепя, нито да отхвърля. По принцип не харесвам генералните заключения.

- И какви според вас политици є трябват на България?

- Трябват є хора, които да свършат работата. Много е просто. Имаше един съвет на Института за пазарна икономика. Икономисти коментират, че България не трябва да се занимава с натискане на цените, с това да ги регулира и стопира, а да се занимава с реформи. Това е! Трябват реформатори, трябват хора, които са готови да пожертват личния си рейтинг в името на общия интерес.

- Това ли е най-сериозният ни проблем?

- Да, това е сериозният проблем – че никой не защитава личния интерес. Например през последната година наблюдаваме конфликт между два корпоративни интереса. Обаче никой никъде не защитава общия, гражданския интерес. Всички се занимават с корпоративните интереси – или минаваш от едната страна и си от едната корпорация, или минаваш от другата и си с другата корпорация. А мен ме е грижа за общия интерес на всички хора.

- Измества ли Фейсбук партиите? Маргинализира ли ги?

- Не, няма. Не може, има изграден механизъм, по който работи държавата, няма как през Фейсбук да се управлява.

- Имате ли убежище срещу динамиката на делника?

- Не, нямам.

- Емоция, свързана с Пловдив?

- О, това е много далече назад отминало.

Стр. 9,11 -17,18,21,22

One Response to “Милен Цветков: Телевизията е просто един уличен театър”

  1. „Часът на Милен Цветков“ не се променя, а водещият? (интервюта) - Екрана.инфо Says:

    [...] интервю от книжния вестник ще намерите на адрес http://prnew.info/milen-cvetkov-televiziqta-e-prosto-edin-ulichen-teatyr/Малко по-жълто започва интервюто за „24 часа“. Там [...]

Leave a Reply