Мира Баджева Positive

WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация

Leave a Reply