в. Ретро | 28.11.2013

Журналистиката не трябва да се ползва като параван за политически амбиции

Миролюба Бенатова е журналист от цели 20 години, но е от малкото в професията, които не изпадат в рутина. Вечно търсеща нова гледна точка, непозната история и дръзка в репортажите си, тя бе любимка на зрителите на Би Ти Ви, а от месец насам вече работи за почитателите на Нова тв. В първото си интервю след смяната на работното място журналистката разкрива пред "Ретро" как ще се развива професионално в бъдеще и коментира актуалните политически събития.

- Г-жо Бенатова, поздравления за репортажите, които правите напоследък за Нова телевизия. Усеща се, че се върнахте в ефир и някои от тях – например за протестите и митинга по-миналата събота, дори предизвикаха доста разнопосочни коментари. Последният за зависимите младежи в предаването на Сашо Диков, също. Как се чувствате на новото си работно място?

- Чувствам се в кожата си като репортер с продуцентите от "Телеман", които ми дадоха самочувствие и подкрепа с рубриката "Миролюба Бенатова представя".

- Какво е отношението ви към колегите, които преливат от журналистиката в политиката, и въобще към тези, които проявяват политически пристрастия?

- Въпрос на избор за професионално развитие.
Но не бива журналистиката да се ползва като параван за политически амбиции. Иначе в политиката има повече лостове за промяна на реалността, в която живеем. Така че всеки, който има самочувствие, че знае как да направи живота ни по-добър, трябва да опита.

- От ваша гледна точка, като професионалист, каква е истината за цензурата в журналистиката в момента и може ли да се направи сравнение през годините?

- Винаги е имало и ще има опити за въздействие и натиск. През последните години ми се струва, че държавата, като най-голям рекламодател, рекетираше медиите с разпределението на европейските пари за най-различни комуникационни стратегии. Натискът стана по-незабележим, но труден за преодоляване. Властта, силните на деня, най-общо казано, цензурират и с отказ от участия в по-остри предавания, мълчат по важни теми и не дават нужната информация. Съществуването на медиите зависи от реклама, от разпространение, от хартия, така че има икономически лостове за влияние.

- Подкрепяте ли протестите срещу правителството и ефективни ли са според вас?

- Отразявах активно гражданското недоволство в първите месеци, виждах как се случват нещата отблизо и не одобрявам активната пропаганда срещу протестите.

- Ще има ли отговор на въпроса "Кой"?

- Този въпрос има много отговори и ние трябва да ги търсим непрекъснато.

- А какво е най-важно да се промени в България?

- Ние, българите, трябва да се променим.  Да искаме повече правила, валидни за всички, а не все да търсим как да ги нарушим.

- Подготвяте ли собствено предаване?

- На този етап – не. Не ми липсва изявата като водеща.

- Коя е най-ценната ви награда за репортажите през годините. Статуетките и грамотите или личното удовлетворение?

- Всички награди са ми ценни и са ме карали да се чувствам разбрана от публиката. Личното удовлетворение идва всеки път, когато стигна дотам, за където съм тръгнала в разнищването на историята.

- Какво е да си репортер в България?

- Журналистиката изисква неотменима нагласа да ровиш, да искаш да знаеш повече, отколкото ти подават, да не се уморяваш да задаваш въпроси и да не се обиждаш, когато те отблъскват. Не е лесно и никой не обещава да си харесван от всички.

- Не сте ли се чувствали изморена от работата си? Искало ли ви се е да се откажете?

- Не съм изморена от работа, понякога подмяната на фактите с пропаганда ме обезсърчава, но продължавам. Имало е моменти на замисляне дали има смисъл, но съм се убеждавала, че ако изобщо мога да променя нещо, то ще е следствие на действия, а не на размишление.