в. Всичко за семейството | 30.12.2015

На 2 декември Мирослав Боршош написа във фейсбук профила си: "На този ден преди една година станах директор на Двореца. Тази снимка като че ли най-добре показва към какво се стремим – да го превърнем в дом на българската духовност. Благодаря на целия екип на НДК, на всички, които работят и творят в него. За мен е привилегия да съм един от вас." На снимката се вижда млада майка с бебе в ръце, която си чете книжка в клуб "Перото".
Дори и враговете признават, че за година Боршош успя да върне културата в Националния дворец на културата. Вярно, със силно финансово рамо от държавата, но фактът си е факт. Точно заради това Боршош говори и пише за Двореца с главно Д – препратка към духа и намек, че за духовността през последните десетилетия все не се намираше място в "ендекато", каквото простовато име хората бяха лепнали на емблематичната за столицата сграда, защото беше заприличала на махленска чаршия.
Пак фейсбук беше избрал амбициозният Боршош, за да извести за новата си длъжност през 2014, точно седмица преди 42-ия си рожден ден: "Скъпи приятели, от днес съм директор на НДК и поемам неговото оперативно управление. Образованието ми на културолог и десетте години работа по многобройни културни проекти със сигурност ще са ми от полза в ръководенето на най-голямото място за култура в Югоизточна Европа."
Действително, професионалната, а и политическата му кариера са завидно шарени и богати. Най-напред е свързан със СД С във времето, когато синята партия беше на власт. След това се впуска в журналистика, пиар и продуцентство и със сигурност познания по културен мениджмънт не му липсват.
Роден е на 8 декември 1972 г. Фамилията му е Боршош, защото е наполовина унгарец.
Дядо му, Ерньо Боршош, бил професионален цигулар. Музикалният ген явно се е предал на внука, защото освен всичко друго Миро има и песен -" Ако още веднъж" се появи през пролетта на 2014-а. Той е изпълнител, автор на текста, музиката и съавтор на аранжимента. От дядо си обаче спомени няма, човекът изчезнал по фронтовете през Втората световна война. Бащата Лаело пък бил математик, дългогодишен преподавател в Будапеща, плюс това грос майстор по шах. Майката Красимира, издънка на голям неврокопски род, е физик. Синът им обаче го тегли към изкуство, докато сестра му Надя е повече по точните науки, завършила е икономика.
Макар да е роден в София, Миро е израсъл в Будапеща и е учил там до седми клас. Заради което се шегува – а приятелите му твърдят, че чувството му за хумор е завидно, – че говори унгарски, но ползва и български. На 15 се върнал в София със сестра си и майка си. Днес твърди, че никога не се е усещал унгарец, защото майка му винаги много е държала на българските традиции и че била свързана здраво с корените си. На практика тя сама отгледала децата си след раздялата с Лаело, казва Боршош и добавя, че е започнал кариерата си от първия ден, в който тръгнал на работа – още като ученик.
След гимназията следва една година педагогика в Софийския университет, но щом откриват новата специалност културология, се прехвърля в нея и завършва в първия й випуск. Специализира теория на културата, дипломната му работа изследва културните измерения на прехода в България. Взема магистърска степен през 1996 г., кара година казарма след това – задължителната военна служба още не е отменена.

За себе си твърди, че е човек, който сам си е проправял път в живота.

Старт в политическата кариера му дава назначението в края на 1997 г. във Външно министерство -специалист в управление "Информация". По онова време Надежда Михайлова (сега Нейнски) решава да събере екип от млади и кадърни хора. За две години под крилото й Боршош израства в йерархията до експерт в кабинета на министър Михайлова. После става парламентарен секретар на мини- стерството, но с напускането на Михайлова напуска и той. След като СДС губи изборите през 2001, Боршош се явява на други избори – за лидер на младежката организация на СДС, избран е и я ръководи до 2003. Прекратява партийната си дейност, след като влиза в управлението на вестник "Новинар" (2004) и се отдава на журналистика, пиар и продуцентство. С "Новинар" и с поста главен редактор там се разделя през 2007 г., а през 2009 – и със сайта "Всеки ден", където е съсобственик. Междувременно влиза в инициативния комитет, който издига Бойко Борисов за кмет на София през 2005 г.
През последните години компанията на Боршош "Артишок" продуцира много хитови театрални моноспектакли, сред които на Камен Донев, Мариус Куркински, Мая Новоселска, Мариан Вълев. Боршош чете лекции по арт мениджмънт, организира концерти, продуцира сериала "Недадените" по БНТ, посветен на спасяването на българските евреи.
Три от три е равносметката в личния живот на Миро. Ще рече, че има три дъщери от три жени, което не се и опитва да крие. Напротив, за щерките си казва, че са трите ангела в живота му. Най-голямата Радина е от първия му брак с тв журналистката Искра Владимирова и е вече на 18. Иска да става актриса и участва в новия бг филм
"Баща ми, майка ми, сестра ми", чиито снимки бяха миналото лято, а премиерата се очаква през пролетта на 2016. Там главната роля се изпълнява от Юлиан Вергов, а дъщерята на Мирослав – Радина, играе негова дъщеря. Преди да дебютира в киното, Радина се е изявявала пред камера в клипа на песента на баща си "Ако още веднъж". Средната -Матеа, е от втория брак на Боршош с журналистката Камелия Станчева. Тя е на 11 и според татко й също ще се ориентира към изкуството. Лора е третата дъщеричка, едва на две и половина. Носи името на майка си – актрисата Лора Мутишева, с която Боршош няма брак.
След бащинството и изкуството Боршош има и друга голяма страст – конете. Дядо му от Неврокоп бил кавалерист, но той самият сравнително късно се увлякъл по този спорт. И станал не само запален ездач и любител на конете, но и балкански шампион в дисциплината издръжливост. Тежка травма от падане при прескок го отдалечила от ездата за близо година, но не го отказала. Притежава три коня и твърди, че общуването с тях променя живота. Заради страстта си към ездата преди време създал и първия професионален сайт за коне у нас.

Самопризнания

- За себе си казва, че е доста амбициозен – става рано, за да работи, и ляга късно, за да свърши всичко, което си е наумил. Категоричен оптимист е – за него чашата постоянно е наполовина пълна.
- Книгата, концертът, изложбата, театърът са нещата, които магат да променят човека, смята Боршош. Голямата му мечта е да излезем от латино сапунката, в която всичко е поднесено на повърхността.
- От политиката е научил, че най-важното е да не забравяш кой си. Убеден е, че успехът се постига, ако разбираш това, което правиш и безкрайно го обичаш.
- Смята, че поста на директор на Двореца е получил напълно заслужено заради всичко онова, което е правил в продължение на много години. Приема го като огромно предизвикателство заради всички онези хора, които ще могат да реализират идеите си чрез него и представите му за това как трябва да изглежда Двореца.
- За работата си в културата твърди, че пред всичко поставя уважението към творците, дори пред етикета кой колко е талантлив. Всеки творец е капризен и го заслужава, смята Боршош, защото творецът живее в други светове и понякога не разбира действителността -тя е за мениджърите.
- Винаги съм обичал да пея и да пиша, но смятам, че е по-добре тези мои дарби да си останат в графа хоби, категоричен е той.

Стр. 9