в. Уикенд | Митко ЩЕРЕВ* | 17.06.2011 

През последните години постоянно се говори и пише колко важен е пиарът. Когато се прави премиера на мегаконцерт или представяне на някакъв специален продукт, винаги се явява едно лице, което казва, че е пиар, и започва да говори "компетентно" на аудиторията, че такъв концерт (продукт) досега в България не е имало и че начинанието е уникално. Драги читатели, не им вярвайте на тези хора, защото те ви лъжат. Би трябвало въпросните пиари да се чувстват неудобно и вечер да си лягат с мисълта, че са крадци.
Да, крадци са, защото винаги е имало пиар, но преди той се идентифицираше с хубавото име реклама. Въпросните "европейци" просто смениха името реклама с пиар и постепенно го изродиха. Ето как става.
Задължението на въпросните пиари е по цял ден да звънят в редакциите на вестници и списания, както и на продуцентите на телевизионни шоута. Такава е практиката на поне 3/4 от тях – да досаждат до смърт. На тях за това им се плаща.
Опасното е, че се стигна дотам, че телевизионните продуценти си стоят по офисите и спокойно си избират това, с което ги затрупват от сутрин до вечер пиарите. Къде обаче остава "собственото производство"?… Отказът от такова става част от гигантската манипулация
Много често пиарите представят изпълнителя, продукта или театралната постановка за велика, а всъщност стоката е посредствена. Естествено е, че понякога се налага и да излъжат, защото, ако не изпълнят поетата задача да направят реклама на продукта, за който отговарят, ще бъдат уволнени.
Интересни са и действащите лица, които практикуват тази професия. Това са хора, които дават вид, че са начетени и че в рекламата са гении. Повечето от тях имат добро образование, но почти всички нямат сериозни постижения в каквато и да е област. Тоест доста от тях са като патката – хвърчи, плува и лети, но по малко. И затова накрая тези хора се хващат за пиара като удавници за сламка. Всъщност, ако анализираме фактите дотук, стигаме до тъжното заключение, че пиарът е нужен най-вече на хора с посредствен талант.
Не по-малко смешни са и една друга категория хитреци, които се занимават основно с това да ни вменяват, че най-важното нещо в живота е да мислим позитивно. Повечето от тези писатели и пропагандатори също са хора, които са се провалили най-вече в това, че не са могли да си намерят истинското място в живота и като хора, и като професионалисти. Тоест те са посредствени!… Повярвайте ми! Хора, които проповядват позитивизма, са и комплексари. Доста голяма част от тях са u некадърници
Преди няколко месеца бяхме свидетели как един доктор и режисьорът Борис Панкин в продължение на месец на пресконференции и по вестниците внушаваха на българското общество, че мюзикълът "Площад "Синева" давал нови насоки в развитието на българския мюзикъл. Посочиха и две запазени дати и салон на "Бродуей". Оказа се, че нито отидоха на "Бродуей", нито пък мюзикълът е явление. Явно на Борис Панкин не му е ясно, че голямото изкуство се прави с талант, даден отгоре, а не със оптимизъм, пиар и силата на мисълта.Спомнете си как катастрофално завърши певческата кариера и на милионерския син Руши Виденлиев, за чийто пиар бяха хвърлени стотици хиляди левове. В момента пускат от време на време една или две песни само в едно радио. Спомнете си каква психоза се създаде от рекламната кампания за филма "Мисия Лондон".
Той наистина ще влезе в историята на българското кино, но не като страхотен филм, а като филм с най-голяма телевизионна реклама в историята на българското кино. Този факт сам по себе си ме кара да си помисля какъв щеше да бъде успехът му без тази реклама?
Като заговорихме отново за пиар, изниква въпросът как навремето Моцарт е станал велик композитор още приживе, когато не е имало пиари? Надявам се да не приемете написаното от мен негативно. Просто това е едно мнение за пиара и лъжливите овчарчета – оптимистите. Иначе в България винаги е имало и ще има талантливи хора…
Но за тях почти не се пише – просто защото не са достатъчно скандални.

* Бел.ред. – Заглавието е на редакцията.

Стр. 83