сп. Мениджър | Елена КОДИНОВА | 2009-11-27 

В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят новините

ИНТЕРНЕТ Е ЗАДРЪСТЕН С електронен боклук. Сайтовете, без които можем, вече отдавна надхвърлиха 99 процента от общото съдържание на световната мрежа. Замърсяването е още по-голямо в блог пространството. В обичайната му първична супа от никому ненужни електронни дневници със снимки на домашни любимци се изля и мощен поток от рекламни страници, гримирани като блогове. От това смесване супата се пресече. Трябва много гребане, за да намериш в нея смислена храна за ума. Първоначалната й идея – да бъде алтернатива на традиционните комерсиални медии, рупор на гражданското общество, храм на независимите мнения -е силно размита от помията, която се получи.
Аз обаче съм гладен читател и тъй като комерсиалните медии обикновено ме оставят с недохранено любопитство и неудовлетворен апетит за оригинални позиции и креативност, гребах – и продължавам да греба – в електронната помия. Търся там истински талантливи писачи с независим поглед към света. Така съставих собствения си Топ 10 от български блогове, които с интерес следя и които горещо препоръчвам.
Моят вкус няма никакви претенции за меродавност и изчерпателност. Но имам няколко много обективни критерия, по които преценявам кои блогове си струват и кои не. Оригиналното съдържание е на първо място. Влоговете, състоящи се предимно от копирани текстове, снимки и линкове към чужди писания, съвсем обективно не представляват ценност и напълно субективно обиждат информираността ми. Предпочитам да видя размазана собствена снимка от уникална гледна точка, отколкото копирана от комерсиален сайт фотография на професионалист. Прегледността и лесният за възприемане дизайн идват веднага след това в приоритетите ми. В интернет се пише кратко, ударно и ясно. Разхвърляни постове, припокриващи се текст и картинки, дълги фермани – всичко това показва неуважение към читателя и непознаване на природата на интернет. Грамотното писане също е важно. Запетайки, пълни членове, правопис поне на ниво завършена гимназия, богат език, умение за боравене с думите – това винаги впечатлява и улеснява четенето. Всички по-горни критерии са технически постижими при известно усърдие. Но мистичната съставка, решаваща за успеха на блога, винаги се оказва уникалният лирически герой, който говори през него. Този критерий е най-субективен, но съм забелязала, че обикновено автоироничните, устати, напористи, огнени, критични, независими и обичащи това, което правят, блогъри постигат най-висока посещаемост.
В интернет пространството има много специализирани (основно технически) блогове, които дават ценна информация. Но те си имат ограничена, образована в съответната област публика. Ще пропусна тях, защото тогава класацията би станала безкрайна, и ще ви разкажа за любимите си блогове с коментарно общочовешко съдържание. Тези, които съм избрала, присъстват отдавна в българското интернет пространство и нямат очевидни признаци за зависимост и свързаност с корпоративни структури и политически партии (с изключение на един, при който обаче политическата свързаност е следствие, а не причина на гражданската му позиция).
Според много наблюдатели на процесите в медиите новините отдавна са съвсем достъпни и лесни за писане и разпространение. В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството обаче, твърдят експертите, изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят тези новини. Всяка комерсиална медия си има своя политика и коментарите й се подчиняват на нея. За обективно тълкуване хората все по-често ще се обръщат към блогърите.

1. Иван Стамболов (http://sulla.bg/) е автор на най-любимия ми български блог. Пише изключително забавно и оригинално. Поглежда иронично дори към най-сериозните неща. Разбира много от реклама и от медийните аспекти на живота. Но също така анализира и явления в политиката. Пише за храна и пиене – и то вкусно, за всичко, което може да интересува един начетен, образован, съвременен човек с вкус към живота. Постовете му се леят, думите му са съюзник, писането не го мъчи, а го забавлява. Дизайнът е изключително семпъл и удобен за четене. Ако мога с една дума да определя излъчването на блога му, тя е елегантност – на мисълта, на интерфейса, на отношението с читателите му и обектите, които описва, дори когато откровено не им симпатизира.

2. Живко Желев (http:llrobstvo.wordpress.com/), някогашният прочут телевизионен журналист и създател на едно от първите частни радиа в България, се оттегли от официалните медии, за да се превърне в мъдър анализатор и прекрасен блогър. На текстовете, които публикува в страницата си, им личи, че са писани от професионалист. Но в същото време са изчистени от сковаността и автоцензурата на официалните професионалисти.
На места са хъшлашки, без това да накърнява стойността им. Защото, за разлика от другите телевизионни водещи, които са се взели насериозно и като блогъри, в текстовете на Живко Желев има класа и биография. А точно тези две неща болезнено липсват на младите "дихатели" (както той ги нарича).

3. Циничния елф (http://cynical.elfglade.com/) е един от най-талантливите автори в българското интернет пространство. Човек с ярка писателска дарба, болезнено откровен, много често брутален, когато пише за заобикалящата ни действителност.
Понякога по-брутален от самата действителност. ("Лайняни улици – лайняни мечти" – колко добре описва тази кратка фраза връзката между материално и духовно в милата ни родина.) Текстовете му се лутат между откровената предизвикателна простащина и чистия лиризъм. Противоречива личност като всеки интелигентен, чувствителен човек, който се крие зад щита на цинизма. Много млади български писатели и публицисти, претендиращи да са говорители на поколението си, могат само да му чистят праха от монитора.

4. Еленко Еленков (http://eenk.com/) е човекът в България, който безспорно знае най-много за законите на блогърството. Създал е няколко изключително професионални сайта, които, без да блестят с творчески инвенции, впрягат целия потенциал на публикуването в мрежата. Успява да се опази от свързване на личните му страници с компанията, в която работи. Въпреки че е част от голяма медийна групировка, не проявява никъде никаква корпоративна вярност или политически слугинаж (за разлика от други негови колеги от официални медии с блогове). Според мен той ще е първият човек у нас, който ще успее да се издържа от блогърство, и най-искрено му го пожелавам. Защото носи независим и модерен дух, предизвиква доверие и много повече му отива да е човек-медия, отколкото човек от медия.

5. Богомил Шопов (http://www.bogomil.info/) е гласът на електронното гражданско общество. Той е сред неформалните лидери на тази част от обществото ни, която живее в световната мрежа. В неговите блогове може да прочетете информации, анализи и дискусии за всичко, свързано със свободата на словото, неприкосновеността на личността, гражданските движения и инициативи. Напоследък се обвърза с една партия, което лично за мен го смъкна в блогърската класация. Но пък политическата сила, зад която публично застана и като кандидат за евродепутат, е бедна и непозната и едва ли я подкрепя по комерсиални причини.

6. Свилен Милев (http://nname.org/) прави забавен актуален блог и графичното изразяване е най-силната му страна. Изобретателните колажи като коментари на политически събития, обществени и медийни явления
разсмиват до сълзи. Пише кратко, ясно и ударно, малко цинично и дори хейтърски, даже прескача понякога допустимата граница на приличие, но го прави със собствен почерк. Има очи за мястото, в което живее, типично градско момче, малко лошо, малко нахално, но с ясно съзнание кой е и какво иска.

7. Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot. com/) е един от най-интересните женски гласове в българските медии и българската литература. Слава Богу, че има и блог, а той е място за хора, които мислят. Не по женски провокативен, много откровен, на моменти до ексхибиционизъм. Макар постиженията й в писането да й дават пълно право да забие нос в облаците и да не общува с плебеите читатели, тя не го прави. Спори и дори се кара с тях, което създава доста демократична атмосфера на сайта. Реагира винаги на чувствителни теми от България, макар да живее от години в Америка. Много повече гражданин на страната ни, отколкото хората, които физически пребивават в нея.

8. Откровената феминистка (http://www.openlyfeminist.com/) е според мен най-адекватният женски глас в интернет пространството ни. На фона на другите женски блогове, потънали в мелодраматични лиготии и плътски примамки (протяжни разкази за първото, второто и третото зъбче на бебето и четене на стихове по бельо), този сайт гордо гребе срещу течението. В страна, в която да си феминистка е срамно и успехът като жена има ориенталски измерения, това си е живо геройство.

9. Йоана Петрова (http://www.kulinarno-joana.com/) прави блог, който на пръв поглед няма място в моята лична класация, но не е така. Това е най-симпатичната лична кулинарна страница, на която съм попадала. Включвам я в селекцията си не само защото не искам да оставям впечатлението, че симпатизирам единствено на бойки жени. Влогът на Йоана е пълен само с оригинално съдържание, прави се с много любов и отношение към живота, храната и читателите.

10. Петър Стойков (http://kaka-cuuka.com/) заслужава поощряващо внимание, защото е сигурно най-амбициозният, упорит и методичен блогър, който съм срещала из българската мрежа. Макар да не пише талантливо като Циничния елф, нито да знае толкова много за блогърството, колкото Еленко Еленков, е твърдо решен да се научи. Преследва предните места в класациите на блогърите, без да се срамува да си го признае. Гони съзнателно популярност, интересува се от всички хватки за вдигане на трафика си. Той със сигурност ще е вторият човек в България, който ще успее да се издържа от личния си сайт. Блогър със състезателен дух, знае какво иска и не се срамува от комерсиалната си природа.

Стр. 128 – 129, 130, 131