На днешното си заседание парламентарната комисия за култура, гражданско общество и медии покани ръководствата на държавните медии

БНР, Нещо повече | 2009-10-21

Водещ: На днешното си заседание парламентарната комисия за култура, гражданско общество и медии покани ръководствата на държавните медии. Причината – от една страна новите депутати да се запознаят с шефовете на националните телевизия и радио и БТА и от друга да разберат кои са проблемите в обществените медии. В студиото е Ваня Вълкова, която следеше тази среща. Добър ден.
Репортер: Добър ден. Ще започнем от там, че като повечето фирми и организации оказа се и обществените медии не са останалинезасегнати от кризата. Тенденцията в Европа показва спад на рекламата в обществените телевизии и БНТ не прави изключение. Това обяснение даде генералния директор Уляна Пръмова. По думите и отпадането на ограничението от 5 минути рекламно време в прайм тайма на телевизията ще е добър вариант за нея в ситуация на криза. Нека чуем Уляна Пръмова.
Уляна Пръмова: Увеличаването на рекламното време ще бъде много трудно посрещнато от частния сектор. Реално това, което може да се направи сега при тези промени в закона за радио и телевизия, които се правят за синхронизиране директивата до 19 декември е разблокиране на прайм тайма. Това означава, че 15-те минути остават, но няма ограничението от 5-те минути вечерта в най-скъпото време И най-гледаното време.
Репортер: Директора на БТА Максим Минчев също сподели, че агенцията изпитва финансови затруднения, като се е стигнало и до съкращаване на личния състав, но постави един много по-важен въпрос – този за сивата икономика в медиите. в отговор депутатите от медийната Комисия обещаха да помогнат И да съдействат с каквото могат, но призоваха за по-широк дебат по темата. За разлика от колегите си, директора на БНР Валерий Тодоров не се оплака от размера на отпускания държавен бюджет. Той обясни, че трябва да се върви в посока не на съкращаване на дейности, а напротив – на разширяване, като се използва наличния персонал. Валерий Тодоров неколкократно заяви, че в националното радио работят уникални специалисти със специфични функции и възможности, които не могат просто така да бъдат съкратени.
Валерий Тодоров: Ето ще ви дам пример с шестте музикални формации при нас. това са симфоничен оркестър, Биг бенд, Оркестър на народна музика, детския радио хор, който 50 години се дирижира от съучредител, Хора радио деца. Всичките тези формации са уникални сами по себе си, те са създадени с течение на годините. Ако се (?) в хора, той вече няма да е хор. По същия начин както беше дошло предложение да се съкратят ударните инструменти на симфоничния оркестър. Това вече няма начин. Да, постъпи такова предложение.
Репортер: Пред депутатите и тримата генерални директори на държавните медии бяха категорични в едно – цифровизация в България ще има, важен въпрос, но за нея ще са необходими значителни средства.

Leave a Reply