в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-23 

Заради рецесията компаниите използват рекламни конкурси, за да намаляват цените на агенциите

Добри практики

"Да бъдеш подложен на рекламен конкурс за съществуващ свой клиент е като това съпругата ти да обяви пред всички, които познаваш, че не те обича вече и че през следващите няколко месеца ще се вижда с други хора. И то с по-умни, по-млади и по-готини от теб, с които ще правят луди и интересни неща, много от които ти вече си предлагал, но никога не ти е било позволено да правиш. И след шестте месеца, през които си си държал езика зад зъбите и си продължавал да миеш чиниите, да се грижиш за мръсното пране, ще можеш да кажеш: дадох ти всяка капка от моята енергия и страст, и се промених, скъпа, до степен, в която съм способен да се унижа публично, за да те спечеля отново."
Този забавен пасаж от книгата AdLand на бившия криейтив директор на Young & Rubicam Джеймс Отмър напоследък се разиграва често на българския рекламен пазар. Един от порочните ефекти на икономически трудната 2009 г. беше прекалено честото организиране на рекламни конкурси като инструмент за намаляване на цените на рекламните агенции. До степен, в която по думите на рекламисти целият пазар е един огромен "пич" (конкурс на рекламен език – бел. ред.). Тази тенденция продължава и в началото на 2010 г.

Конкурс след конкурс…

"Определено 2009 г. беше година, която премина под знака на конкурсите. Това е пряко свързано с финансовата криза и част от усилията на компаниите да оптимизират разходите си за реклама по два начина – като засилят конкуренцията между агенциите, а оттам се намаляват цените за обслужване, и като потърсят чрез конкурс най-ефективните идеи за комуникация", обобщава София Коен, директор "Връзки с клиенти" в агенция Leo Burnett Sofia.
Всъщност поредицата от конкурси започна през втората половина на 2009 г., когато настъпи и дългоочакваното оживление на рекламния пазар (след антикризисното съкращаване на бюджети и замразяване на рекламни активности в началото на годината). Според рекламисти най-активни в организирането на пичове са били компании от силно ударения от рецесията финансов сектор, следвани от бързооборотните стоки, алкохолните напитки, веригите магазини и др. Татяна Кучинова, директор "Връзки с клиенти" в Huts JWT, забелязва, че напоследък са се появили нови български компании, извън традиционните рекламодатели, които за пръв път ще се рекламират и си търсят стратегически партньори. "Въпреки че нямат опит, те са осъзнали нуждата да се позиционират на пазара и са успели да заделят някакъв бюджет в тези трудни моменти", добавя тя.
Сред вече приключилите конкурси, които са официално обявени, са тези на бирената марка "Загорка" и Райфайзенбанк, спечелени съответно от Publicis MARC и Ogilvy Sofia. В момента текат още няколко, започнали в края на декември. Някои агенции чакат резултати буквално до дни, други – в средата на февруари. Те обаче отказват да посочат за кои клиенти се състезават, тъй като са обвързани с договори за конфиденциалност.

Ще играя, няма да играя

Въпреки, че определят практиката на честите конкурси като порочна, тъй като търпят загуби на ресурси и време, рекламните агенции не могат да си позволят да не играят тази игра. Заради свитите бюджети на съществуващи свои клиенти и за да компенсират тези, които са изцяло неактивни, те са принудени да търсят други източници на приходи. "В миналото сме подбирали в кои конкурси да участваме, докато сега приемаме и сами търсим", признава Татяна Кучинова от Huts JWT.
Основният проблем при ценово ориентираните конкурси е, че носят твърде краткосрочни ползи, а в дългосрочен план вредят не само на агенцията, но и на резултатите, които постигат компаниите. Да, рекламните агенции получават възможност да се докажат пред нови клиенти. А рекламният пич дава на компаниите свежи идеи и различни гледни точки към бизнеса им. Но изборът на нова агенция неминуемо нарушава ритъма на работа и отнема време за адаптация, а ако такива промени се предприемат често, се губи и постоянство в комуникацията и има опасност от размиване на посланието на марката.
Татяна Лозович, управляващ директор на медиа агенцията MediaS SMV, нарича това явление на пазара екселски пич: ако преди са били оценявани стратегическото мислене, ефективното планиране и оптималното закупуване, в момента основната оценка идва от условията в медиите и възнаграждението за агенцията.
Още по-лишена от смисъл е практиката, вместо да се организират рекламни конкурси за дългосрочно обслужване, да се залага на краткосрочни проекти и отделни кампании. "Да се работи на парче е непрофесионално", е аргументът на рекламистите. Опитът им в подобни начинания е причина да заключат: В България като цяло липсват ясни критерии и правила при провеждането на рекламни конкурси.

Къде са правилата?

Красимир Папазов, директор "Обслужване на клиенти" в Ogilvy Sofia, изброява проблемите, с които се сблъскват по време на пич: "Рядко има прозрачност за това колко и кои са поканените агенции, тоест не знаеш с кого се състезаваш. Често сроковете са на ръба на безумието – между седмица и две за разработване на цялостна творческа концепция. Добре е да се осигуряват минимум четири седмици, защото това е важен процес, който трябва да се планира адекватно във времето", обръща внимание той. И продължава: "Не е ясно каква е тежестта на отделните фактори при селекцията на агенциите – винаги се казва креативнoстта на предложението, нивото на обслужване и ценовата оферта. Но никога не си наясно кое е водещото." И ако доброто възпитание (и нормалните европейски практики) изисква след приключването на конкурса да дадеш обратна връзка на участвалите агенции, независимо дали са спечелили или не, в България случаите, в които това се прави, са по-скоро изключение от правилото.
Рекламодателите, към които се обърнахме за коментар по темата, отклониха поканата ни с мотива, че темата е деликатна и предпочитат да се въздържат от мнение. Получихме обаче официалното становище от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), в която към момента членуват 19 от компаниите с най-големи рекламни бюджети. От него става ясно, че в момента се подготвя документ с правила и добри бизнес практики за организирането на рекламни конкурси. Зад инициативата стоят асоциацията на рекламодателите и Асоциацията на рекламните агенции (АРА). "В контекста на финансовите предизвикателства е важно индустрията да се придържа към доказано ефективните практики, за да се спестят време и средства на всички страни", се казва още в тяхното становище.
Управителят на Ogilvy Sofia и член на управителния съвет на АРА Екатерина Тупарева обясни, че двете организации все още водят преговори какви мерки да предприемат, но ще излязат с решение до месец. Едно от обсъжданите предложения е било да се вдигне таксата, която рекламодателите заплащат на агенциите, участващи в даден конкурс. Към момента, ако компания покани повече от три участника, заплаща 250 евро на всеки. Идеята е сумата да се увеличи между 500 и 1000 евро. "Опитваме се да намерим баланс, така че да се спре порочната практика на прекалено честите конкурси с участието на много агенции, без да засегнем интересите на рекламодателите, които имат собствени корпоративни правила за провеждане на конкурси", обясни Екатерина Тупарева.
По-лошото е, че този хаос в отношенията между рекламодатели и рекламни агенции не само няма да помогне на индустрията да се възстанови по-бързо от икономическия спад, но и ще се отрази на качеството и ефективността на рекламата.

Стр. 34