сп. Sign Cafe | 29.12.2011
Като говорим за аудитории, естествено не можем да пропуснем да проследим и в каква степен родните PR агенции и техните клиенти се адаптират към най-новите изисквания за дълбочинно проучване на аудиториите. Противно на логиката, според която ниските бюджети трябва да бъдат реализирани ефективно и заради това е абсолютно задължителна максимално таргетираната комуникация, клиентите масово орязват първо бюджетите за изследвания на потребителите си. Тази тенденция показва едно -родните PR агенции и техните клиенти все още не са осъзнали пълноценно необходимостта и ефективността от правилното сегментиране. Кой пръв трябва да се осмели да инициира диалога за сегментирането там, където той не съществува – разбира се, PR специалистите. В подкрепа на идеята, че PR специалистите са тези, които трябва да вземат основната роля, когато клиентите отхвърлят провеждане на дълбочинни изследвания, застава и Катя Димитрова, СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс.
Катя Димитрова е управляващ съдружник на Интеримидж и СЕО в Интерпартнерс Комюникейшънс. Интеримидж е агенция за PR и специални събития, оперираща самостоятелно на пазара от 4 години, обслужваща сериозни международни клиенти като BILLA, Deichmann, Pernod Ricard, GlaxoSmithKline, Ytong и др.
Каква, според Вас, е ролята на дълбочинните изследвания на аудиториите при реализиране на качествени PR кампании?
На теория ключова – за съжаление инвестирането в дълбочинни изследвания преди началото на една PR кампания не се случва често в практиката. Компаниите или нямат време, или се въздържат от такава инвестиция. В тези случай основна роля има експертизата
на техния PR партньор, доколко PR агенцията познава пазара, играчите на него и лидерите на мнение. В България PR агенциите са вече със сериозна експертиза и имат много верен усет за настройката на различните целеви групи – на практика и усет, и опит, на база историята и проектите си на пазара.
Можете ли да посочите разлика в начина, по който българските ви клиенти и международните такиВа подхождат към предварителните проучвания на нагласите на аудиториите си?
В настоящия момент и предвид продължаващия спад на пазара, нагласите на българския и международния клиент към проучванията на аудиториите са еднакви и се свеждат до съкращаване на тези инвестиции. Разбиранията им са различни – мултинационалните компании имат по-дълга практика с такива изследвания, повече примери за ползата от тях. Това е въпрос не на ниво на мислене, а на обективно развитие на пазара. Българските предприемачи все повече имат желание да тестват нагласи на аудиториите – така се чувстват по-сигурни, че ще инвестират в правилната комуникация. Но сравнително рядко отделят бюджет за проучвания на практика предвид по-малкото средства за комуникации.
В каква степен, предвид кризата и доста орязаните бюджети, клиентите в момента са готови и инвестират в предварителни детайлни проучвания?
Доброто желание е налице, реалната възможност за съжаление – не винаги. Поне в практиката на нашите компании в момента проучванията не са ежедневие. Поне не в традиционната им форма – препоръчваме на клиентите си като алтернатива все повече варианти за онлайн проучвания при по-нисък разход и бързи резултати.
Имат ли клиентите ви (или някои от тях) по-специално отношение към просуматорите си или засега не се наблюдава подчертано отношение към отделни представители на потребителите на бранда?
Особено при брандове В сферата на лайфстайла – в ИнтерИмидж такива са алкохолни напитки, обувки, автомобили – лидерите на мнение са много важни и почти винаги се залага специфична комуникация към тези групи. Те са труднодостъпни, трудно манипулируеми, но веднъж облъчени правилно, стават лоялни "посланици" на марката. Направи ми приятно впечатление, че агенциите за пазарни проучвания започват да разработват специални изследвания към лидери на мнение, към хората, диктуващи трендовете на пазара, и инвестират време в набиране на такава извадка хора, което не е лесно.
Имате ли клиенти, които инвестират в по-специално отношение към лидерите си на мнение? Ако да – дайте примери за ваши кампании, насочени към конкретни лидери на мнение.
За щастие имаме добри примери от практиката на ИнтерИмидж и Интерпартнерс -кампании за марки като Suzuki (новия Swift -предоставяне на тестови автомобили на известни личности от сферата на модата, изкуството, поп-сцената), Deichmann (ангажирането на известни лица за промотирането на бранда), Beefeater u Ballantines (таргетирането на талантливи дизайнери, фотографи -като цяло арт личности, които да "носят" и популяризират стила на марката).
Стр. 180, 181