сп. HELLO! | 20.09.2012

"Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и пред политическия ПР."

Работата в HELLO! България ме запозна с Цветелина Узунова. Нямаше как да не се срещнем, защото още от 1944 HELLO! пише за кралските семейства и техния живот. Макар България отдавна да не е монархия, ние имаме история, която нашите испански родители уважават. Цар Симеон II е личен приятел със собствениците на HOLA! и връзката ни с неговия екип беше естествено задължителна. От 2001 Цветелина Узунова работи с Негово Величество, но поводът за този материал е личен.
След професионалния ни контакт бях любопитен да надникна в живота на бившата телевизионна водеща, която след 11 години кариера в БНТ решава да се отдаде на ПР-а. Днес е собственик на VIPART, компания, която се занимава с корпоративен и политически ПР. Тя съветва хора от бизнеса и политиката, работи с институции, неправителствени организации, отделни личности.
Наскоро стана председател на Обществото на деловите жени, а от една година прави и списание за бизнес дами BWM. Офисът й се намира на ул. "Шипка", близо до националната телевизия.
Срещаме се за сутрешно кафе в новата разширена част, а настроението е полуваканционно, полуработно. Все още екипът не е в пълен състав, а завърналите се вече работят усилено.
Предстои да се потопите в един безкрайно интересен и откровен разговор за истории, които никога няма да спрат да вълнуват любопитните уши. Започва един разговор с бившата новинарка, която не изключва варианта отново да се върне в политиката.

Занимаваш се с ПР, но фирмата ти се казва VIPART…

Да, защото ефективната комуникация е висше изкуство. Затова избрах такова име. Имаме клиенти от всякакви области, което ни дава възможност да реализираме разнообразни идеи и похвати. Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и в политическия ПР, политическите стратегии, послания. Усещането е различно. Правим и много културни проекти, което за мен е особено ценно. Винаги водя клиентите към това, да пречупим кампаниите им, инициативите им през културно събитие или послание. Всеки от нас трябва по някакъв начин да го прави, защото, ако искаме тази страна да се развива добре, нужно е първо да върнем ценностите по местата им и да възродим духовността.

На какво ниво е ПР професията в България?

Това е нова професия за България, не е много позната, затова и има всякакви хора, които наричат себе си ПР-и, а това донякъде смъква нивото. Скоро във facebook видях една смешна табела пред морско заведение, на която пишеше – търсим викачи, в скоби ПР. Хората вероятно и това разбират под ПР. Сериозно на въпроса – в България има добри специалисти, които натрупаха опит, но са малко. Професията тепърва ще се развива.
От друга страна, виждам и това – и в държавните институции, и в частния сектор се намират хора, които нямат реална представа с какво точно се занимава ПР консултантът, как се работи с такъв човек, какво всъщност са публичните комуникации. Да не говорим, и че често те биват подценявани. Случва се и друго – ПР-ът да върви пред клиента си, да изтъква повече себе си, а не бива, не е професионално, в резултат – клиентът е разочарован. Нашата работа е дискретна, ние сме хората зад кулисите. Понякога дори е по-добре за самия клиент да не се коментира нашироко, че има ПР съветници, особено когато става дума за изграждането на публичен имидж на отделни личности.
Когато мандатът на НДСВ приключи, имаше ли срив при теб? Попита ли се: "А сега накъде?".
Срив не. Наистина, докато правителството на царя беше в мандат, бях натоварена с може би една от най-високите ПР позиции в държавна институция – директор на Правителствената информационна служба, но въпреки това не позволих да ме промени като човек. А и имах закалка от ранната популярност в БНТ. Но съм и такава по характер, затова успях да запазя нормални отношения с колеги и приятели преди и след мандата. Знаеш, че много хора се променят, заемайки някакъв държавен пост. Ще ти споделя нещо във връзка с това. Като приключих работа в МС, чувах различни изказвания от колеги, минали по същия път, как сега всички ще ме забравят, как ще се изпарят конюнктурните приятели… Факт е обаче, че на рождения ми ден, малко след края на мандата, получих повече честитки от колеги от Министерския съвет, отколкото докато бях там. И до днес имам страхотни отношения с хората, с които съм работила. А минаха доста години. Но на въпроса ти – наистина се питах какво ще правя занапред. Получих покани да се върна да водя новини, но реших, че това е изживян етап. Царят ми предложи да остана в екипа му и аз приех, защото той е уникална личност и мисля, че има още много какво да даде на България. Исках да продължа да му помагам в това. От друга страна, имах събрани много идеи в ПР-а, които беше невъзможно да се реализират в институция като МС, затова реших да си направя собствена фирма.

Явно имаш някакви периоди в работата от по 11 години. След още толкова виждаш ли къде ще си?

Нямам представа. Ако е писано, може би в активната политика. Натрупах полезен опит особено при работата си с царя. Той е истински университет и по политика, и по дипломация, а най-вече по държавническо мислене. Политическият маркетинг, политическият ПР са сфери, които тепърва ще набират скорост, и си струва човек да е част от това. А да не говорим, че все някога и у нас ще дойде времето на професионалните политици, както е в много други държави. Факт е обаче, че сега живеем във време, в което е трудно да се прогнозира дори утрешният ден. Кризата промени доста неща. Особено в рекламата и ПР-а. Първото, което фирмите орязаха в бюджетите си, беше именно това перо. Обяснявам на клиентите, че е грешка, защото след кризата връщането в освободените ниши в публичното пространство ще им излезе по-скъпо и ще е по-трудно – като те няма на витрината, друг веднага заема мястото ти. Но от друга страна, ги разбирам, опитват се да запазят ценни специалисти, в които са инвестирали, да търсят нови пазари. Не е лесно. Още повече че за малкия и средния бизнес държавата не прави почти нищо.

Предполагам, гледаш новините, как би ги анализирала и като журналист, и като ПР?

Така е, когато мога, следя почти всички новини. Това ми е навик от години, който няма как вече да променя. Дори като гледам "По света и у нас", все още не ми е минало усещането, че ако аз бях дежурна, как щях да "подредя" деня. Трябва да има мисъл, логика в представянето на събитията, а водещите да помогнат на зрителя да я разбере. Иначе емисията става само куп механично събрани факти, които човек вече може да изрови и сам от интернет.

Колко време мина от последната ти емисия? Как се промениха новините?

В началото на април 2001 водих новини за последно. Знаеш ли, наблюдавам колеги журналисти, които после стават ПР-и, как имаме две гледни точки – от една страна, следим под лупа емисиите, кое как се представя от колегите, качеството на чисто журналистическата работа, а от друга страна – политиците, бизнесмените – какво говорят, какви са им посланията, добре ли стоят, т.е. нашата си кухня. Но няма как да е иначе, когато си и в двете професии. Смятам, че всеки ПР трябва преди това да е поработил като журналист. Жалкото е, че негативизмът тотално превзе медийното пространство. Гледам и чужди телевизии. И там има лоши новини, но целият им дух е друг, усещането е различно. Това се отнася и за публицистиката, и за развлекателните програми. Тук много свалиха нивото. В тези трудни дни, в които живеем, с всичките проблеми, които хората имат всекидневно, би трябвало медиите да сочат пътя напред, да дърпат аудиторията нагоре, да покажат добри житейски модели, хуморът да е малко поне по-интелигентен, а не да пада на нивото на един съмнителен масов вкус. Това е отдавнашен спор, който водя с колеги, особено от вестниците. Те все ми казват, че хората искат да четат лоши неща, но за мен истината е друга – каквото медията предложи на аудиторията, тя това ще възприеме, журналистите имат огромната власт да възпитават аудиторията си. Нормално е, като им даваш негативни новини
постоянно, хората да решат, че това е, че друго в живота няма, но хайде да видим какво се случва, ако им дадеш нещо добро, позитивно, интелигентно… В общественото ни пространство от години има пренасищане с негативизъм и безвкусица, апатия и незаинтересованост. Мисля, че все повече хора не се чувстват комфортно в такава среда. Затова очаквам скоро да има промяна, да има връщане към истинските ценности. Подменените ще отстъпят, време им е. И щом вече го мислим, говорим, значи със сигурност процесът е започнал.

Така е, нашето списание дава позитивното и затова почти две години е най-четеното. Ние сме доказателство, че ако предложиш и друго, освен скандалното, ще бъде прието. Просто липсва…

Да, затова казвам, че медиите не трябва да вървят след масовия вкус, а обратното – да са две крачки пред обществото, да възпитават. Това е напълно възможно.
Спомена, че още си мислиш как би наредила емисията новини. Какво мислиш за колегите в новините?
Има много добри. Наскоро гостувах в телевизия Bulgaria On Air и бях приятно изненадана от условията, в които работят. Спомням си, когато ни донесоха първото аутокю в БНТ, колко бяхме любопитни. С Митко Цонев бяхме дежурни и първи го пробвахме. В интерес на истината обаче, има нещо, за което съжалявам, защото навремето нямаше възможност да го изпитам конкуренцията. Тогава имаше само една телевизия и нямаше с кого да се състезаваш реално. Винаги съм си слагала високи летви и съм се провокирала сама, но не е същото.

Ще те върна пак назад, когато реши да напуснеш БНТ и да влезеш в политиката. Как взе това решение?

Тогавашните началници в БНТ ме улесниха. Когато разбраха, че си пускам неплатен отпуск и отивам в екипа на царя, ме поканиха на разговор. Опитаха се да ме спрат, казаха ми, че като се "спука балонът" на изборите и царят загуби, няма как да ми разрешат да се върна като водеща на новините. Този нелеп коментар ме улесни във вземането на решението да напусна.

А ти как започна да работиш с царя?

Положението в телевизията през 2001 беше много напрегнато, спомняте си месеците около завръщането на царя. Политиците бяха доста изнервени от бъдещия развой на събитията и изхода от предстоящите избори, това се отразяваше силно I на атмосферата в БНТ. По същото време освен воденето на новини ] отговарях и за вечерното политическо предаване "Екип 4". Така че на гърба си съм изпитала не една и две медийни политики на държавните институции. Аз съм човек, който много цени личната свобода, особено тази в професията. Ще ти призная, че по време на правителството на Жан Виденов сама се отказах да водя централната емисия, защото така и не можех да свикна с натиска към новините в 20 часа. Преживявах го едва ли не лично. Беше труден период за инакомислещите в телевизията. Всички ми се чудеха как така сама се оттеглям, при положение че това е най-желаното място за работа в БНТ. Но в късните новини имаше по-голяма свобода, затова ги предпочитах. А през 2001, когато Негово Величество се върна в България, вече обмислях да напусна БНТ, бях дала достатъчно там, усещах, че стоя на едно място, но нямах алтернатива, нямаше други телевизии още. Така че неговата покана да поема работата с медиите в екипа му, дойде съвсем навреме. Включването му в политическия живот у нас беше световна новина, интерес към България и царя имаше от медии от всички континенти. Някой трябваше да се заеме с цялата тази огромна комуникация. Така започнах. Всъщност това не беше първият ми допир до царското семейство. Още през 1994 гостувах с оператора Иван Христов на княгиня Мария-Луиза в дома й в САЩ. Като се върнахме обаче, никой не посмя да пусне записа в ефир, не знаеха как ще се възприеме това от политиците. Единствено Алис Крайчева дръзна да излъчи малък откъс в предаването си "Събота, късен следобед". Сега интервюто е качено в официалния сайт на царското семейство и най-после цялото видя бял свят. А това беше първото интервю на българска медия с княгинята в дома й. И ако го погледнете, ще установите, че в него няма нищо опасно. Но… такива бяха времената.

Доста големи медийни хора загубихме тази година – Хачо Бояджиев, Сашо Авджиев. Работила си с тях…

Акад. Хачо Бояджиев е човекът, който ме назначи в БНТ през 94-та. Две години работих като водеща на новините без договор и колегите се шегуваха, че ако кажа в ефир "Долу БСП" например, не може да ме уволни, защото де факто не се водя на работа. Спомням си един ден, след емисия, режисьорът ми каза, че генералният ме вика на 10-ия етаж. Реших, че пак някой му е звъннал с някакви претенции… имам горчив опит. Известна депутатка не харесваше интонацията, с която произнасям името й, веднъж пък ме свалиха от ефир за месец, защото съобщих новина, която на някои политици им се струваше направо опасна. От мой източник бях разбрала, че на закрито заседание в МС се обсъжда повишение на цените на основните стоки. Беше страшна криза тогава. Наистина нямахме "разрешение" от една партийна централа да го пускаме, но нямахме и забрана. Затова в емисията в 18:00 си позволих да съобщя какво става, с уговорката, че по-късно очакваме официалната информация от МС. Обаче те не искали това да се знае, като че ли хората нямаше да го усетят по джоба си на другия ден. Все още работеха остарели рефлекси в тези институции. Та понеже беше неудобно на тогавашните шефове на новините да ме свалят с този аргумент, обяснението беше, че имам дефект в говора и трябва да взема малко уроци. Естествено с колегите в нюзрума се смяхме на глас, като чухме това. А вестниците ме защитиха, като извадиха заглавия за нелепата цензура спрямо БНТ. Та, влизам аз при Хачо и чакам да чуя кой и защо му е звъннал този път. Той ме покани да седна, даде ми бял лист и каза "Пиши!". Продиктува ми молба за назначение. Такъв си беше, страхотен и непредсказуем. Сашо Авджиев пък ми даде шанс да се появя на екран в БНТ – и то като водеща с него в едно от най-гледаните предавания – съботното "Добро утро.’". Не съм минавала класическия път – репортер, редактор, водещ. Направо влязох в студиото. Бях студентка на стаж в БНР в "12 + 3" и той слушал мои материали. Дойде в радиото да види кой стои зад този глас. Тогава с режисьора Илия Костов бяха решили да направят предаването по-семейно и им трябваше жена водеща. Беше голям старт и шок за мен. Получавах стотици писма от фенове, ходехме на срещи със зрители из страната и имахме уникални преживявания, посрещаха ни като холивудски звезди. А бях само на 23 години, много беше лесно да се главозамая, но именно Сашо ми показваше как трябва да се държа и да премина през всичко това спокойно. Благодарна съм и на двамата.

Друг важен човек за теб, когото загубихме, е Андрей Баташов.

Още не мога да свикна, че го няма, и страшно ми е мъчно за майка му. Всичките му близки хора станахме по-тъжни хора след тази загуба и това ще си остане завинаги. Времето не лекува такива неща. С него се запознахме през 1991. С годините изградихме страхотно приятелство и доверие. Споделяше ми всичко. По този повод се шегуваше, че има запазено място на едното ми рамо. Малко е да кажа, че беше изключителен – и като актьор, и като приятел.

На финала да те върна тотално в миналото, каква искаше да станеш като малка?

Да, наистина ме провокира да се върна към спомените. В гимназията имах дилема – журналистика или пеене, защото участвах 10 години във вокална група. В същото време обаче пишех малки статии за различни вестници. Когато трябваше да взема решение, Консерваторията обяви, че една година няма да има прием в естрадния отдел. Така че беше ясно накъде вървят нещата – влязох журналистика. Днес, като си спомням за тези дни, си казвам – Господ си знае работата, той е най-добрият сценарист.

Стр. 64,65,66,67,68