в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31