TVBulgaria I 10.01.2011
2010 се оказа най-лошата година в историята на Nova от 2003-та насам, когато тя се превърна във втората частна национална телевизия у нас. Защо се получи така? Отговорите са много и се коренят назад във времето. Ще се опитаме да дадем някои от тях.
Лутане в крайностите
„Кои сме ние? „Това е въпросът, който каналът не успя да даде на своите зрители. Ако bTV се припознаха като „семейната телевизия“, БНТ се опитват да се наложат като „обществено отговорната“, TV7 като „различната“, и дори СКАТ като „патриотичната“, Nova непрекъснато променяха облика и посоката си на развитие. Програмната схема търсеше ту по-млада, ти по-улегнала, ту по-градска, ту по-универсална аудитория. Според моментните успехи медиата се втурваше ту да бъде новаторска, ту да е благотворителна, ту – екстремна. Последователността обаче е ключът към успеха, както показват с не е едно и две предавания bTV.
През годините Nova бяха крайни във всеки нов свой имидж – точно като объркан тийнейджър, който днес е гръндж, утре е гангста, а следващата седмица отрича и двете. Например тази есен Nova решиха да поизчистят негативите, натрупани от проекти като Big Brother Family и заложиха на тоталнно благотворителен облик, който се пропи във всичките им програми. Манджата бе пресолена за пореден път и тази нова концепция за имидж бързо изчерпа възможностите си и отново нанесе повече вреда, отколкото полза.
Дяволът е в програмирането
През годините от Nova бяха последователни само в две неща – финансирането на рискови проекти, пускани в прайм-тайма или купуването на силни заглавия, излъчвани в погрешното време.
Шоу програми като Цената на истината (провал почти навсякъде по света), Истината за нас (която дебютира в България) и играта Всичко по 10 (единствения успял вариант е този в Индия, в повечето държави предаването не изкарва и един сезон) са странни решения, отгоре на всичкото изправяни срещу утвърдени формати по конкурентните канали. Това са само някои от примерите, в които през годините от Nova често се изненадваха, че нещо, което не върви никъде, не се гледа и у нас. Така например шумно рекламираната игра Един срещу всички издържа не повече от няколко седмици в ефира, може би защото бе обявена за наследник на далеч по-добре измислената Стани Богат.
Утвърдените формати също често не успяваха. През 2006-та от телевизията пуснаха поредния вариант на шоу от типа на „самородни таланти“ – Нощта на аматьорите. Нито водещият Димитър Рачков, нито смешните участници успяха дори да бъдат забелязани от зрителите, след като именно това доста камерно предаване бе избрано да конкурира световното първенство по футбол в прайм-тайма. Резултатът бе едва няколко излъчвания и край на проекта.
През 2007 година от Nova заложиха на американското шоу Пълна промяна. Чисто телевизионно резултат бе добър. По неясни причини обаче бе взето решение предаването да се излъчва в 20 часа, традиционният час за вечеря в България, и то срещу втори сезон на далеч по-силния формат Сървайвър. Тоест едно предаване със специфична тематика, ориентирано към подчертано женска аудитория и изпълнено с кървави кадри бе изправено в битка за зрители срещу универсален като аудитория формат, вече имал едно успешно издание в страната, и то докато хората се хранят. Естествено, двубоят бе обречен.
Година и половина по-късно бе повторена абсолютно същата грешка, когато от Страх се очакваше да пребори Music Idol 3. Отново бе предпочетен директен сблъсък на два неравностойни като жанр и специфика формата, отново екстремни и на моменти откровено гнусни кадри бяха излъчвани точно в 20 часа. Да не говорим, че формат, който върви като седмичен навсякъде по света, у нас бе излъчван всеки ден. Резултат – логично – бе повече от катастрофален – Nova излъчиха едва половината епизоди и признаха отговорността за нелеп инцидент, при който 13 годишно момче от Козлодуй намери смъртта си, имитирайки едно от изпитанията в шоуто.
Поредният фрапиращ пример се оказа турският сериал 1001 нощи. Излъчван следобед, той събираше огромна аудитория. Никой не се сети да го премести в прайм-тайма. Поне никой в Nova. За сметка на това bTV използваха идеята, но я позиционираха точно, подкрепяха я последователно, и с далеч по-слабия сериал Перла постигнаха невиждани рейтингови резултати.
В последните години се забелязва и още една тенденция. Nova обявяват твърде рано и прекалено шумно порения си проект, на който възлагат големи надежди. Конкурентната bTV прави подобен проект много по-добре и го подпира много по-адекватно. Така през 2009 гледахме Vip Dance срещу Dancing Stars (тоест едно и също предаване и по двата канала), а през 2010 – Bailando срещу Великолепната шесторка. И в двата случая успехът бе на страната на bTV.
Големият проблем
Със смяната на ключовите ръководни длъжности в телевизията собствениците се опитват да овладеят щетите. И ако оттеглянето на Олга Лозанова дава шанс грешките в програмирането и протекцията на определени външни продуценти да бъдат спрени, то новите шефове трябва да се справят с много по-голяма задача от това да префасонират програмата. В момента, след години грешни ходове, опити за поднасяне на некоректни рейтингови данни и лутане в крайности, Nova нямат доверието на зрителите. Проблемът, на съзнателно и несъзнателно ниво, е в имиджа на канала. Ще трябва поне година, за да може това да бъде превъзмогнато, и то с драстични промени. А всъщност интерес от това имат всички – и пазара, и зрителите, и рекламодателите, и дори конкуренцията. Nova имат още малко време преди цифровизацията през 2015-та да промени категорично правилата. Така че нека им пожелаем успех!
