Нова Добруджанска трибуна, Добрич | 13.04.2013

Доц. Георги Калагларски – ръководител на магистърска програма "Маркетинг и връзки с обществеността в образованието, науката и културата" към Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" пред НДТ

- Доц. Калагралски, бихте ли представили новата магистърска програма, на която сте ръководител?

- Тази магистърска програма започва на 12 април /днес, б. а./. Това е първият випуск на единствената по своя характер магистърска програма. Има за цел да подготвя специалисти в сферата на маркетинговата комуникация и на връзки с обществеността за образователни, културни и
научни институции. Като казваме образователни, имаме предвид от най-ранната възраст – от детските градини, училищата, колежите, университетите и всички други формации, които имат за цел повишаване образователното равнище на българската нация, най-вече на българските младежи.

- Защо се насочихте към тази сфера?

- Всички говорят, че са необходими специалисти по бизнеса, по политическата комуникация, в сферата на държавното управление и това е един безспорен факт. Но не бива да подценяваме и духовната сфера. Там където, научните институти, образователните институции, културните организации не могат да минат без подкрепата на обществеността. А за да получат тази подкрепа те трябва да имат една открита и системна комуникация с различните специфични социални структури, с различните структури на обществото. Само когато се получи тази обществена подкрепа, тя се превъплъщава и намира конкретни измерения в реални стойности. Ето защо научните институти много често получават обвинения по различни поводи, че не допринасят достатъчно за икономическото развитие на страната, за просперитета на нашето общество, за рейтинга на нашата държава и за нейния корпоративен имидж. През 2012 година имаше много сериозна атака срещу Българска академия на науките – че тя не отстоява националните научни стойности и не съответства на потребностите. И когато БАН показа какво е създала и какво създава в момента и по какви европейски и международни проекти работи, видяхме и обществеността, видяхме и управленските властови структури как рязко си промениха отношението към БАН. Изведнъж се намериха достатъчно милиони левове, за да се финансират, изведнъж се регламентираха взаимоотношенията със структурите на властта. Това е един от системните проблеми в нашата духовна сфера – липсата на системна и двустранна комуникация с обществото – какви потребности има то и как тези институции – образователни, културни и научни, биха могли да ги удовлетворят. Но как и обществеността би могла да ги стимулира, да ги подкрепи и да регулира конкретните ситуации и тяхното поведение. Защото, безспорно, обществеността, най-добре би могла да нанесе параметрите на регулация. Един интересен факт наблюдаваме през последните години в нашия живот – фолкпевиците защо са популярни и децата ги знаят, и старците ги знаят, и песните им знаят, и личният им живот… А не познаваме нашите културни и научни деятели, които са с международна и световна популярност. Не познаваме постиженията на нашите научни институти. Отнасяме се пренебрежително към българската образователна система. Един от проблемите, според нас, е липсата на тяхна системна политика за системна публична комуникация. Ето защо тези специалисти ще бъдат не само в системата на маркетинговите проучвания, удовлетворяване на маркетинговите потребности, но те ще бъдат специалисти най-вече в сферата на медийната комуникация, на рекламната комуникация, на комуникацията чрез тази социална наука и социална технология връзки с обществеността, или както често се казва – пъблик рилейшънс. И те ще създават, първо двустранна хармонична комуникация, както вече споделих, със структурите на обществото и със специфични приоритетни публики. Но ще допринесат и за изграждането на имиджа, за управлението на кризисни ситуации, за предотвратяване на скандали, за активизиране поведението на обществеността спрямо тези институции в конкретни ситуации и редица други благоприятни и социални, психологични и икономически ефекти.

- Какви са акцентите в новата магистърска програма?

- Програмата поставя няколко акцента. Как се изгражда, създава и управлява културна, научна или образователна институция. Как тя се адаптира към потребностите на обществото. Как се прогнозира и предопределя развитието на конкретните сфери за един период, да кажем от 3-4 до 7-8 години. Какви ще бъдат приоритетите, например, при изграждане на национални стратегии за управление на културните процеси – какви перспективи и рискове има. Интересни теми се включени от изявени български учени, изследователи, експерти от практиката. Например, как се изграждат митове на исторически и културен факт. Ние знаем, особено сферата на туризма е изградена изцяло върху системата на митологията. Какво е пъблик рилейшънс и изграждане имидж на музикални и филмови звезди. Брандинг на образователни и културни институции. Ето, последните години в България се заговори, че е нужен брандинг на корпорацията, нарече Република България, но брандинг и на всяка една институция. Кой е синтетичният образ, кой е събирателният образ на най-характерните, най-специфичните няколко отличителни характеристики, които да се наслагват в съзнанието както на българското общество, така и на европейското, а бих казал и далеч от пределите на Европа. И тогава, когато създадем един устойчив брандинг на една институция, разбира се, не само нейната репутация, но и отношението на обществото към тази институция ще бъдат много по-различни. Маркетинговите подходи в образованието, науката и културата – специфична тема, която в България твърде фрагментарно се развива. И имиджът на образователни и културни институции. Публичната, държавната власт и въздействието на образованието и културата. Друг интересен тематичен приоритет са психологическите аспекти в мотивацията на мениджърите в образованието, науката и културата. И разбира се, глобализация и устойчиво развитие на образованието и науката.

- Колко е продължителността на обучението?

- Характерно за тази магистърска програма е, че тя продължава три семестъра, но в 12 последователни календарни месеца. Интересно е да се знае, че се заплаща такса само за първия и втория семестър. Третият е безплатен, защото там се провеждат определен брой приравнителни изпити, които са различни според различната подготовка на бакалавърско равнище на студентите-магистри. Позитивен факт е, че са отделени 30 часа за подготовка по комуникативна култура – вербална комуникация, невербална, бизнес протокол, дипломатически протокол, култура на прическата, облеклото и грима, поведение пред телевизионна камера, пред радиомикрофон, работа с логопед. Това е, за да се изгради един максимално подходящ и адаптивен към съвременната ситуация модел на мениджър за комуникация с различни личности, с различни специфични групи, с различни социални среди. Има предвиден и стаж в отделите по връзки с обществеността в президентската институция, Министерски съвет, българския парламент и националната телевизия и националното радио като обществени медии. През есента подготовката на нашите студенти от магистърската програма приключва с втори стаж, който се провежда в Брюксел в няколко приоритетни европейски институции, свързани преди всичко с развитието на образователните и културни системи на ЕС. В петък, на 12 април /днес, б. а./ е приемният изпит, но записването продължава до края на април 2013 година. Това е сайтът, от който читателите могат да получат доста допълнителна информация – prmarketingmp.com. Тези колеги, които са записали и ще започнат своята подготовка през втората половина на април, са млади специалисти предимно от сферата на образователни институции, най-активно е тяхното присъствие. Но има представители и на културни институции, на драматични и куклени театри, балетни, джаз и фолклорни формации. Има и неколцина представители на научни институции, които явно ще имат като свой служебен приоритет да направят по-открита, по-прозрачна своята институция, и по-популярна и привлекателна.