Супер 19 минути | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 14.11.2011

Много от българите са под строй, не правят свой собствен избор

Разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината"

Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на избори – те Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.
Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се "рови" из бъркотиите на живота и да ги I показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.
В деня на първия тур изборни "брокери" уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а Мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте никален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър Каква беше главната Ви цел – да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и без нотариален акт. И накрая – без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред тези проблеми, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е "страх". По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.

- Кои са трите думи, с които бихте определили българското общество?

- Не знам дали точно аз трябва да определям българското общество. Но може би думите са "борба", "вяра", "сила". Въпреки всичко, което преживява обществото ни, убеден съм, то не се отказва да вярва, да се бори и да намира сили, за да не спира да върви напред. Дори, когато му се пречи.

- Коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадал по време на работа?

- Непрекъснато изпадам в абсурдни ситуации. Не знам как, но провокирам хората, понякога и без да го искам. Боядисвали са ми микрофона, гонили са ме, обиждали са ме с какви ли не епитети. Видял съм много неща по време на работа преживял съм всякакви ситуации, но знам, че най-абсурдните предстоят. И затова не ми омръзва да съм журналист – професията ми никога не може да бъде скучна.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Получавал съм много награди за репортажи и документални филми. Но постижение за мен е, когато провокирам реакции и коментари след някой мой материал. Тогава разбирам, че си върша добре работата. Че посланието ми е стигнало до зрителите, а не е било игнорирано или нечуто. А най-голямото постижение – то винаги е някъде в бъдещето.

- С какво не бихте направили компромис?

- С честността си – не бих излъгал и не бих манипулирал в репортажите си. Никога не съм го правил и не бих го направил. Журналист съм, за да посочвам истината, а не, за да преправям лъжата на истина.

- Коя е книгата, която е променила живота Ви?

- Не знам дали книгите могат да променят живота ми, но определени периоди от тях – да, случва се. Това лято успях да отида на едно място, до което изобщо не съм и подозирал, че мога да стигна – Афганистан. Заснех и филм. Още преди да замина, прочетох книгата на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила. Хосейни отвори очите ми за света – не просто за Афганистан. И ме накара да търся нови пътища за себе си.

- Къде се виждате след десет години?

- Със сигурност отново в телевизията. Не знам дали ще бъда точно репортер, но че животът ми е неизбежно обвързан с медиите. Това е самата истина. Винаги съм искал да бъда журналист и ще работя усилено, за да постигна много повече в професията от това, което имам в момента. Надявам се най-силните ми репортажи и разследвания да предстоят.

Стр. 8-9