В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.