в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19