Огнян Донев: Влизането ни на вестникарския пазар е част от борбата срещу монополизиранете му

www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 8.04.2011

Изпълнителният директор на "Софарма" пред "Капитал"

Автор: Надежда Чипева, КапиталПрофил

Огнян Донев е председател на борда на директорите на "Софарма" АД. Участва в борда на директорите на "Унифарм" АД, "Софарма Трейдинг" АД, "Доверие Обединен Холдинг" АД и др. Председател е на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В края на миналата година той гарантира и финансира покупката на българското дружество на германския медиен концерн ВАЦ.

От сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата – повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него – г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

Имате ли контакт с предишните собственици – с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части – такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.
С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат – това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит… Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.

Какво стана досега

Скандалът между съдружниците в дружеството, което издава едни от най-големите български вестници, избухна в началото на миналата седмица, само три месеца след като ВАЦ продадоха бизнеса си в България. Купувач беше консорциум от регистрирана в Австрия компания (притежавана от Христо Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Рутц) и българските бизнесмени Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди седмица австрийските инвеститори, представлявани от Христо Грозев, обвиниха Донев и Павлов, че опитват да им отнемат контрола върху пресгрупата ("Медийна група България холдинг"), след като без тяхно знание са сменили собствеността върху мажоритарния дял във фирмата.

Донев и Павлов от своя страна обясниха действията си, че партньорите им не са си внесли дължимите вноски в капитала в срок и са се опитали да компенсират липсата на финансиране, като прехвърлят акциите си на бизнесмени със спорна репутация и политически зависимости, от което опитват да защитят вестниците.

Този ход предизвика серия от взаимни обвинения между доскорошните партньори и заплахи със съд и прокуратура. Освен участниците в спора за собствеността на пресгрупата бяха намесени имената и на най-големия алкохолен производител "Винпром Пещера" (впоследствие те публично отрекоха да са ангажирани), депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, които стоят зад друга голяма издателска група на пазара, включваща вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Към момента, по всичко личи, че спорът ще се решава от съда, а дружеството, което издава "Труд" и "24 часа" се контролира от Любомир Павлов и Огнян Донев.

Снимка: Надежда Чипева

Оригинална публикация 

Leave a Reply