сп. Максимум | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-29

Програмна директорка на Нова телевизия от 2001 г. и на каналите "Диема" (от 2007 г.), с едно прекъсване от 2 години – между 2006-а и 2008-а, когато прави своя PR-агенция и е директор "Корпоративни комуникации" в M-Tel. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", кариерата й започва в "Панорама" на БНТ. Работила е и в "Промедия" като координатор на учебния център за подготовка на журналистически кадри.

Спомняте ли си първия си успех?

Успехите, както всичко останало, са твърде относителни. За мен първият истински успех, който отпразнувах с шампанско, беше един (пореден) репортаж за "Панорама". Иван Гарелов, който е любимият ми учител по телевизия, вместо обичайните крясъци, запазена марка в неговата школа, мълча десетина секунди, кимна с глава и произнесе присъдата: "Става.".

Какви качества са необходими за един добър програмен директор на телевизия?

Ако ги знаех, щях да съм добър програмен директор.(Усмивка.)

Но предполагам познавате силните си страни?

Да ви призная не ми остава много време да анализирам преимуществата си и като че ли съм по-запозната със слабостите си, защото винаги се намират добри хора да ми ги посочат. Това, което със сигурност всекидневно ми се налага, е да проявявам търпение – към предавания, хора, рейтинги… дори и в моменти, когато едва търпя себе си. Усещането за свобода е много важно – държа да се чувствам независима в преценките си и като че ли най-много сили хвърлям в тази борба. Ако си свободен, имаш шанс да проявиш въображение и различно мислене, което също е необходимо, особено когато се налага да се твори телевизия по време на криза. Другото, без което е невъзможно, е способността искрено да оцениш работата на продуцентите и всички по веригата, които правят телевизионния продукт. Голяма част от работата е не само да им покажа, но и да им докажа, че за мен те са най-важните. Защото телевизионна програма не може до се прави на хартия и в директорския кабинет.

Женската интуиция помага ли?

При мен тя се проявява в едно особено трептене в стомаха – като при влюбване. Ако не го усетя към дадено предаване, знам, че ни чакат проблеми.

Повечето телевизии у нас се управляват от жени, вие не правите изключение. Как си обяснявате тенденцията?

От първия си работен ден винаги съм имала шефове мъже. И сега Нова телевизия се управлява от мъж, така че ми е трудно да давам оценки за дамите директорки. Себе си винаги съм възприемала повече като труженик, тип "багер", на телевизионната нива и рядко се свързвам с титлата, написана на визитите ми… каквито всъщност нямам. (Усмивка.) Програмирането е място, където правенето на телевизия е повече от управлението и сигурно затова се чувствам уютно тъкмо там.

С какво ви е най-интересна работата ви?

Както се казва в един от любимите ми филми – жегата винаги те чака на ъгъла.

Не стана ли много жестока битката между големите телевизии в България за рейтинги, водещи, риалити програми, сериали…?

Не бих определила конкуренцията като нещо жестоко, а по-скоро като забавна и здравословна за пазара. Рейтингите, доколкото са верни, показват единствено какво харесват зрителите, така че битката за тях всъщност е за това да забавляваш no-голям брой хора и в нея няма нищо недостойно.

С трансфера на Иван и Андрей от bTV в Нова ли се гордеете най-много?

Футболната терминология винаги ме стряска, но аз много се радвам, че Иван и Андрей станаха част от Нова, защото идеално пасват на нашата телевизия и като лица, и като продуценти. Не виждам нищо драматично в това отделни лица или продуценти да работят ту в една, ту в друга медия, тъкмо обратното – това е признак за зрялост на пазара и създава предпоставки за развитие.

Позволявате ли си пристрастия към водещи и предавания?

Проявявам майчински инстинкт по отношение на телевизията, което е далече от високия професионализъм. Но е факт – като майка гледам на всички предавания като на пиленца в различен етап от развитието си. Едни тепърва прохождат, други са в бурен пубертет, трети са стабилни, но им трябва нова тръпка, четвърти са в разцвет…

Имате ли основен принцип, по който ръководите колегите си?

Да, оставям ги да се ръководят сами. Смятам, че основният ангажимент на мениджъра е да намери точните хора, да ги сложи на точните места и след това да бъде така любезен да им се довери. Аз и двамата ми най-близки съратници сме нещо като триглава ламя, която – когато не похапва ябълки, взема програмни решения винаги в консенсус и в добра компания, (Усмивка.)

Съпругът ви (художникът Кирил Якимов) как издържа на вашето темпо?

Със здрав сън и съзерцание. Той е мълчалив, аз говоря за двама, той обича самотата, аз живея само ако съм заобиколена от поне петима най-близки роднини и приятели, той обича да има лично пространство, аз нахлувам в него с огън и меч.,. (Усмивка.) Ние сме живото доказателство, че любовта е сляпа, затова той я рисува, а аз я виждам в картините му. Смятам, че е от последните рицари, труден е за съжителство, но още по-трудно е да си представя живота без него. Рисува прекрасно, прави декори с размах и когато говори, винаги казва нещо.

Имате две момчета, какви мислите ще станат – художници, журналисти или ще поемат към архитектурата като родителите ви Лозан Лозанов и Олга Станева?

Двамата братя са на 11 и 6 години и не смятам, че някой би се нагърбил с прогнози за тяхното бъдеще, защото у дома сме твърде заети с това да оцеляваме в настоящето, подложени на всекидневните им енергийни бомбардировки. Намирам ги за чудесни, сигурно защото по принцип харесвам завършени безобразници, както госпожица Рог мило определя Карлсон в любимата и на трима ни детска книжка.

Брат ви Георги Лозанов и Нико Тупарев, на когото сте кума, позволяват ли си да ви критикуват?

С брат ми и съпругата му Галя се виждаме почти всеки ден и темата на разговора няма абсолютно никакво значение, защото Георги успява да превърне всяко нещо в друго и то е толкова забавно, че общуването с него е синоним на чистото удоволствие. С Нико също, за моя радост, се виждаме често. Той притежава изключителна енергия и любопитство към света, които всъщност му вършат продуцентската работа, защото, за да правиш интересна телевизия, трябва на теб самия да ти е интересно как тече животът наоколо. Аз съм негов чест спаринг партньор в мисленето на глас и винаги в спор, може би защото обичам да говоря наравно с него, а и не са много хората, които могат да издържат на темпото му.

Така не се ли смесват служебните с личните отношения?

Ако човек има морални принципи, те важат с еднаква сила и в служебните, и в личните отношения, ако ги няма – липсата на лични отношения не може да спаси морала в служебните.

Като дъщеря на архитекти и съпруга на художник, предполагам, живеете в интересен дом?

Живея в двор с три къщи – едната е на мама и татко, другата – на брат ми, и третата е на моето семейство. Къщите са построени върху земята на дядо и са проектирани от татко, а нашата е обзаведена от Кирил, моя съпруг. Център на хола е една негова картина, чист модернизъм, и една много стара голяма маса за хранене, подарък на татко от неговия учител арх. Цолов. Тази еклектика е метафора на начина, по който възприемам патриархалността в нашата фамилия – едновременно много традиционна и напълно съвременна, даваща усещане за стабилност и гарантираща свобода.

Обичате ли да готвите за мъжете си вкъщи?

Готвенето ми е любимо занимание, което за съжаление все повече ми личи. (Усмивка.) Готвя много, пръскам на всички страни, пуша цигарки и говоря по телефона, докато бъркам тенджерите, но накрая става вкусно. Сигурна съм, като го казвам, защото имам свидетели.

Как си почивате?

С покер, скрабъл, срещи с батко и приятели, кръстословици с мама и големия ми син, мляскане с малкия, филмов маратон в неделя с Кирил, палачинки в събота сутрин с татко и децата…

А обичате ли да гледате телевизия в свободното време?

Не мога да гледам за удоволствие. Кирил и децата обаче са истински тв фенове и се забавляват да ме дразнят, като нарочно отварят широко уста и се правят на зомбирани пред екрана.

Остава ли ви време за приятелки и срещи по женски?

Разбира се. Аз съм от щастливите жени с най-добра приятелка от сто години, с която си живеем като две половинки на едно цяло. Когато тя забременее, забременявам и аз, така че сега и двете сме обзаведени с по две момчета на еднаква възраст. Когато аз напълнея, пълнее и тя, когато тя е мрачна, ме заболява главата… Затова и кръстихме PR агенцията си, която тя храбро управлява, докато аз се занимавам с любимото си хоби – телевизията, "ОТ-ДО", защото, когато сме двете, всичко е цялостно и си идва на мястото.

Пътувате ли често?

Обичам да пътувам. За мен и съпруга ми пътуването е като молитва за дъжд. Когато много го закъсаме и сушата в отношенията ни стигне критична точка, тръгваме на път и след два дни светът отново изглежда безоблачен, а връзката ни – плодотворна. (Усмивка.) Харесваме големите европейски градове и цяла Италия, особено Тоскана. Две са задължителните съставки за добро прекарване – хубаво вино и много добри музеи за изкуство, особено съвременно. Само на такива места си разменяме ролите и той говори повече от мен.

Ваканциите си къде прекарвате?

Всяко лято ходим на къмпинг и това за мен е истинското море. Ще ми се да кажа, че е заради връзката с природата, но е много повече заради връзката с хората. Събираме се двайсетина близки приятели с прилежащите деца и кучета и живеем като в комуна, което наистина има лечебен ефект.

Опишете стила си на обличане?

Моят стил е в липсата му. (Усмивка.) Отнасям се твърде фриволно към дрехите. Понякога съм екстравагантна, друг път спортна, но най-често съм просто лошо облечена, защото не ми е било до това в момента.

Шопингът за вас е удоволствие или досадно занимание? На какво не можете да устоите, може би аксесоарите?

Аз съм стихийна шопинг маниачка. (Усмивка.) Понякога минават десетки месеци, без да вляза в магазин, после наведнъж ме обхваща ловно чувство и се впускам в безумни покупателни авантюри. Идеално устоявам на аксесоарите, защото принципно не обичам вещи, а и съм свикнала да гледам по-отгоре на повечето неща, така че рядко стигам до детайлите, което – както всички знаем – е едно от най-големите модни престъпления. В същото време като класическа "женка", както би казал големият ми син, налитам на обувки, но абсолютно всеки чифт бих разменила за бутилка шампанско, изпита с приятели.

За какво друго харчите парите си?

Покер, пътувания, хубаво вино, книги, ресторанти, приятели.

Стр. 90-91, 92