в. 24 часа | Мария НЕЗНАКОМОВА | 23.02.2011

Оливие Юбер е френски журналист, който живее в Кайро. От 11 г. той отразява за различни френски медии политическите, икономическите и социалните събития в Египет. По време на бунтовете създаде свой блог, в който продължава да описва какво се случва след падането на Мубарак.

- Г-н Юбер, животът в Египет започва ли да се нормализира?

- Да, но бавно. Банките отвориха, но тази седмица ще работят три дни. Производителите на плодове и зеленчуци, чиято стока е за износ, вече не намират клиенти и я продават на половин цена, хотелите не купуват заради липса на туристи. Така че нещата започват да се възстановяват, но трудно.

- Казват, че в петък, седмица след падането на Мубарак, по площадите е имало 4 млн. души…

- Наистина имаше повече хора, отколкото дори в дните на най-големите протести. Беше впечатляващо.

- Мубарак все още ли е в Шарм ел Шейх? Наистина ли здравословното му състояние е влошено? Говореше се дори, че е в кома.

- По всичко личи, че е в синайската си резиденция. Там е съвсем спокойно. Чувах, че бил потиснат, но че иначе е в добро здраве според източници, близки до резиденцията. Изобщо не е в кома.

- Каква е в момента ролята на военните и как хората, които демонстрираха, възприемат тяхното ръководство?

- Целта на манифестацията в петък бе именно да напомни на военните, че трябва да спазят обе-щенията, които дадоха, когато Мубарак предаде властта. Основната грижа сега е промяната на конституцията, което трябва да стане до десетина дни. Беше формиран комитет от специалисти, които да я ревизират. Промените засягат главно продължителността на президентския мандат, свободата да се кандидатираш на изборите, отмяната на извънредното положение.

- Но има ли доверие във военните, като се има предвид , че шефът на Висшия военен съвет е министърът на отбраната на Мубарак?

- Като цяло египтяните имат голям респект към военните. Армията обаче си дава сметка за натрупаното у хората недоверие. Затова обяви, че след 6 месеца или след законодателни избори властта ще бъде предадена на цивилните. Трябва да се знае също, че военните имат големи икономически интереси в страната. Те държат 30 – 40% от икономиката. Пенсионирани генерали са на ключови постове в Египет. Така че какво точно ще се случи, още не е съвсем ясно въпреки уверенията, които армията даде до момента.

- Кои са лидерите на опозицията, това като че ли поне в България не е много ясно?

- Те наистина все още не са познати. Преходният период и диалогът с Висшия съвет на армията са, за да могат опозиционните движения, които бяха потискани 30 г., да се реорганизират, да преоткрият интереса си към политическия живот. Лично аз предполагам, че този преходен период от 6 месеца няма да е достатъчен и вероятно ще се наложи да бъде удължен, за да могат опозиционните партии наистина да се възстановят. Диалогът в този момент цели именно появата на нови лица.

- Как революцията стана възможна?

- Недоволството назряваше от няколко години. Първите сериозни протести бяха тези на текстилните работници през 2008 г., които бяха потушени брутално от полицията. След всичко това наистина беше необходима една искра като тази в Тунис, за да започнат младите да се организират по интернет в социалните мрежи. Те излязоха този път твърде многобройни, за да успее полицията да се справи с тях.

- Надявате ли се на реална промяна в страната?

- Епипетската система е тежка, това е голяма машина. Корупцията достига до пропорции, които човек трудно би могъл да си представи и които сега се разкриват малко по малко. Страната е с население от 80 млн. души, изключително централизирана. Така че има риск нещата да се проточат няколко десетилетия, преди Египет да стане модел на прозрачност, равенство и социална справедливост. Но първата крачка трябваше да бъде направена и това стана с отстраняването на Мубарак.

Стр. 26