Опасни ли са телевизионните новини?

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 20.11.2010

Представяте ли си как, съобщавайки новината, че премиерът е играл мач, водещата си разкопчава сакото. Посяга към полата в момента, в който обяснява как днес е спрял лекарският протест. Кулминацията на емисията съвпада с падането на сутиена на новинарката, която обявява, че е прерязана лентата на поредната отсечка на магистралата X. Всичко това можеше да е реалност. Спомняте ли си "Голата истина в 600 секунди". Първите в Европа новини на голо (първообразът им е канадски) се излъчваха по МСАТ. Пет разкрепостени информираха за най-важните вести от деня, освобождавайки тялото си от ненужните дрехи. Голите новини вървяха на гърба на "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви и бяха в люта конкуренция за рейтинг. Две немски телевизии и една френска наддаваха за правата върху тяхното излъчване. Малко преди СЕМ да ги спре, телевизията сама си ги спря. Това обаче беше преди десетина години. Новинарските емисии сега са други.
Поводът новинарските емисии отново да са под обектива е десетият рожден ден на новините на Би Ти Ви. Първата частна телевизия у нас изстреля дебюта си в тази дисциплина на 18 ноември 2000 година. Част от екипа не иска много да си спомня този ден заради… сътворените гафове – емисията започнала и… завършила с репортаж на Кристина Баксанова. Основният "виновник" била техниката – значителна част от която току-що била пристигнала. Шефката на новините – Люба Ризова, е на тази длъжност от създаването на медията, но също призна за противоречивите си спомени от онзи 18.
Независимо от фалстарта от години новините на Би Ти Ви са лидери по гледаемост. Централните ги гледат над милион и половина зрители всяка вечер. Според рейтингите на TV Plan за октомври първите четири позиции сред информационните блокове са на Би Ти Ви, като пазарният дял на централната емисия е 60%, а рейтингът й – 22.33 процента. Държавната БНТ пробива с петото място, където е нейната запазена марка "По света и у нас" (12.9% пазарен дял и 5.57 рейтинг). Следва я вечерната емисия на Нова тв – "Календар", съответно със стойности от 15.1 и 5.56 процента.
Една от причините за успеха на десетгодишните новини може би е новинарското поколение, на което аудиторията повери доверието си, а медията ревниво отгледа. Друга – че пренесе западния модел за правене на новини и официализира директните включвания от горещите точки, независимо че последното редовно е осмивано от героите в шоупредаванията.
Докато новините на Би Ти Ви израстваха през тези десет години, те се "сприятелиха" и с тези на "Нова телевизия", и на БНТ. От време на време даваха тон за песен и на други подрастващи новинари, но те с неособена охота възприемаха и продължаваха наученото.
През последните години и в БНТ информационните емисии са добре построени, за разлика от предишни ери, когато обслужваха единствено новините от жълтите павета. Новинарите от "Сан Стефано" 29, дали заради натрупванията на по-обширния си опит, демонстрират и амбицията за задълбоченост – като че ли по-всеобхватно развиват темите си. Положителен резултат дава и моделът да канят репортерите, изготвили съответния репортаж или пък компетентния по материята експерт, в новинарското студио. Така в реално време се опитват да разнищят горещите теми на деня. Отрицателно
върху БНТ се отрази все пак липсата на кадри от времената, когато тя беше единствена.
Силата на "Нова телевизия" като че ли е в разследванията. Но не защото Бойко Борисов казва, че най-много разследващи журналисти има в "Нова тв". Помнят се репортажите на Васил Иванов, а репортерка на същата медия предизвика оставката на Лъчезар Иванов като заместник-шеф на парламента и шеф на софийския ГЕРБ.
Тези хора са опасни за вашето здраве, гласяло заглавие в британския вестник "Гардиън" преди години. Под него се мъдрели снимките на тримата топводещи на телевизионни новини на Острова. Поводът за публикацията било изследване на университета в Нотингам, което доказвало, че гледането на тв новини за събитията по света, събрани в 15 минути или половин час, предизвиква
депресия, объркване и страх
Авторите посочили и причините за извода си – повечето новини са негативни и затова посъветвали гражданите, които преминават през труден период от живота си, да избягват новинарските емисии.
Само лошата новина е новина. Така пък биха отговорили поне 90% от запитаните в импровизирана анкета из България. При все че повечето с право се чудят защо покушението срещу някой подземен бос трябва да е водеща новина? Логично е аудиторията да недоумява и защо поредната прерязана лента от премиера също трябва да "отваря" пътя на новините?
Всъщност, какви новини точно иска публиката? Може би – позитивни. Поне за това призовават по форуми и в преки телевизионни връзки зрителите. Необходимо ли е обаче нещо да им се спестява? Има ли изобщо право телевизията да показва всичко? Анализаторите също нямат еднозначни отговори на последните два въпроса, особено след като през последните години и войните се разиграваха по тв каналите. Учебникарски са примерите как американските тв гиганти отразяваха войната в Ирак и как катарската "Ал Джазира" подходи с едър "детайл" към трагедията и показа "грозната страна на войната". Времената, в които монополът върху информацията държаха мегакорпорации като CNN и ВВС, бяха на път да загинат. Особено след тоталната намеса на ИНТЕРНЕТ. Въпреки това обаче спасяването на чилийските миньори отново доказа силата на големите новинарски емисии – CNN предаваше директно спасителната мисия в продължение на повече от денонощие. Все пак парадоксът, че нещо се е случило само ако са го показали по телевизията, е клише, но клише с мегаживот
Безспорно изпращането и поддържането на кореспонденти в чужбина е скъпо занимание. Но едва ли само това е причината за 30 години вестникарските страници с международни новини във Великобритания да се редуцират с 60 процента.
Големите български медии не поддържат сериозен списък с кореспонденти зад граница. Дори и БНТ вече не може да се похвали с прилична мрежа, независимо че има свои хора в Берлин, Москва, Скопие, Брюксел, Белград и Букурещ, някои от които се ползват и за нуждите на държавното радио. БНТ, и останалите тв канали разчитат преди всичко на стрингерите – нещастните кореспонденти. Вярно е, че властва ерата на ИНТЕРНЕТ и всичко може да се научи от глобалната мрежа, но е много по-авторитетно за всяка себеуважаваща се медия да информира чрез свой репортер на място. И докато тв каналите умуват върху тези теми, може би един от основните проблеми на новинарските ни емисии са връзките им с властта И инстинктът да подреждат новините си по един и същ начин. Разликата за зрителя е нулева – само няколко минути между началото на блоковете. Вместо да се гонят чии новини да почнат по-рано, за да захапят преди конкуренцията аудиторията, по-здравословно за новинарите ни е да наблегнат на тези вести, които ги няма в останалите телевизии. Или май това е неподходящ пример и Про.бг е доказателството. Когато преди две години още се казваше TV2, телевизията тръгна с амбициозни и различни от общоприетите новини. Но се провали. Все пак неплатеният ток на баба от Павликени не може да е водеща вест. Дори и поднесена по забавен начин. След експерименталния период TV2-Про.бг се върна към установения от останалите новинарски модел и новините й съвсем се "изгубиха". Независимо че свалиха голите новини, МСАТ също не станаха основни диктатори на общественото настроение в страната.
В последна сметка, докато медиите се изявяват като последна инстанция, не е ли по-безболезнено да гледаме шоу с новинарски елементи, отколкото новини с елементи на шоу?

Стр. 36

Leave a Reply