Оправдания

 
Не съм краен перфекционист, но много често ми се случва да попадна на рекламни, PR и маркетингови решения, които, меко казано, да не блестят с особена креативност, стил или естетика. И много често отговорът на мои познати, с които си говорим по темата, е "Ох, какво да ти кажа – те така го поискаха". Под "те" визираме клиента, разбира се. И то не всеки, а онази особена порода клиенти, които разбират от всичко и знаят по-добре от всеки друг какво е нужно, за да цъфти и процъфтява брандът им. И въпреки това смятам, че има достатъчно начини за постигане на хармония във вижданията и консенсус, в който желанията на клиента да се вплетат в маркетинговата стратегия, без това да води до нарушаване на качествата й.

Вероятно на всеки се е налагало да работи с хора-специалисти по всичко. Не живея с илюзията, че това се случва само в сферата на маркетинга – убедена съм, че навсякъде другаде е същото, дори и на лекарите им се появяват пациенти, които вече са си поставили диагнозата. Но имам усещането, че проблемът е много по-разпространен сред маркетолозите, защото доста хора, особено в България, живеят с илюзията, че за да се занимаваш с маркетинг, не ти е необходима някаква сериозна предварителна квалификация. Какво толкова – да седнеш и да измислиш някакво си 30-секундно клипче, не е толкова сложно! Съответно всяко звено от дългата верига на одобрението (особено в големите компании) дава мнение и препоръки как нещо да стане по-по-най и вероятността крайния продукт да наподобява началната идея невинаги е голяма.

Въпреки това "Клиентът така си го поръча" не е извинение. Ролята на специалиста е да дава предложения и аргументация защо е избрал този подход и с какво той ще е най-полезен за компанията/марката. Ако не можеш да продадеш собствената си идея на собствения си клиент, как очакваш да продадеш неговия продукт на всички останали? В своята дейност маркетологът трябва да изхожда от презумпцията, че той има знанията, които дават авторитет на мнението му. Той взима решения (доколкото това попада в длъжностната му характеристика) и дава препоръки, като се води от това, което е добро за марката и от това, което ще продаде продукта, а не от желанието "да направим логото по-голямо". Да, много от решенията в този бранш не могат да бъдат преценени предварително по параметър "ефективност". Но пък това не значи, че само за да се избегне сериозна дискусия с клиента, всяка негова забележка трябва да се приема като закон, неподлежащ на коментар. Напротив – никой човек на тази земя не е роден с безгранични знания по всичко, затова и мениджърите на компании подлежат на обучение по определени сфери. Ако става дума за добър бизнесмен, той ще е отворен към чужди мнения и ще може да прецени дали предложеното е добро, след като получи аргументация.
В крайна сметка, продуктът, който излиза от теб като агенция, глава на маркетингов отдел или индивидуален консултант, ще бъде свързван с теб и в бъдеще. Делата говорят по-красноречиво от думите и затова една добре/зле замислена и изпълнена маркетингова концепция ще е доста по-точен индикатор за възможностите ти отколкото всяко биене в гърдите "Много си разбирам от работата". И ако това не е мотивация за мобилизиране на професионалните възможности!

Оригинална публикация: http://vasval.blogspot.com/2009/10/blog-post_21.html

Leave a Reply