сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ, Ана ГЕОРГИЕВА I 2009-12-20 

МВР отново е неубедително в искането да следи в интернет, защото е компрометирано от предишните си ръководства

"Безконтролно следене в интернет на МВР", "тотален контрол на службите върху мрежата". Това са изразите, които се утвърдиха като най-използвани по темата дали вътрешното министерство да има достъп до онлайн комуникациите. Острият тон в дебатите не е случаен.
Опитите за налагане на следенето в интернет започнаха по времето на министър Румен Петков.
В началото на 2008 г. МВР поиска новите правомощия без парламентарно обсъждане. Регламентът за достъп до мрежовите комуникации беше разписан в една вътрешна наредба под номер 40 на министерството. В нея беше дадено право на "пасивен технически достъп" чрез компютърен терминал до данни, съхранявани от интернет доставчиците и от мобилните оператори – информацията за контактите в мрежата без тяхното съдържание. Това моментално предизвика протести и отпор от страна на правозащитни организации като "Електронни граници" и "Цифрови свободи", фондацията "Програма достъп до информация" атакува наредбата във Върховния административен съд. През юли тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата. В края на годината обаче последната инстанция – петчленка на съда, отмени наредбата и посочи, че не е предвидено препращане към НПК, законите за специалните разузнавателни средства и за защита на личните данни, в които са разписани предпоставките за достъп до данни, свързани с личния живот.
Още в началото на 2009 г. по искане на МВР и ДАНС в парламента започна обсъждане на промени в Закона за електронните съобщения, които да разрешат интернет следенето. Месец по-късно повечето поправки бяха отхвърлени въпреки становището на вътрешното министерство, че ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи. Президентът не наложи вето, но подписа промените с "особено мнение" заради ограничения достъп на МВР. Все пак беше записана процедура за интернет следене, но от вътрешното министерство я обявиха за прекалено тромава.
През март поправките бяха внесени отново и през април пленарната зала
първоначално ги одобри. Председателят на вътрешната комисия Минчо Спасов от НДСВ обаче поиска прегласуване. След събиране на картите на отсъстващите депутати интернет следенето отново беше отхвърлено.
Дни преди края на мандата на тройната коалиция вътрешният министър Михаил Миков за пореден път се опита да прокара промените. Ходът му беше безпрецедентен – проектът и мотивите към него бяха внесени в парламента с гриф "Секретно", което изключваше всякакво публично обсъждане. НДСВ обаче негласно беше минало почти изцяло в опозиция, проектът не беше разгледан, а мандатът приключи.
Новият вътрешен министър Цветан Цветанов подходи по-предпазливо, като веднага обяви, че ще търси диалог по въпроса с неправителствените организации. Шест месеца по-късно той внесе законопроект, съобразен с решението на ВАС и с голяма част от предишните критики. Според новите идеи исканията за интернет следене и разрешенията на съда ще се завеждат в специални регистри. Комисията за защита на личните данни и специална парламентарна комисия ще наблюдават за спазване на правилата. МВР ще изготвя ежегодно статистика, която ще предоставя на НС и на Еврокомисията. Записана е глоба от 1000 до 5000 лв. за маловажни нарушения, а за тежки – затвор до една година или пробация.
Притесненията на депутати и правозащитници обаче остават. Причината е, че е предвиден достъп за широк кръг от служби – освен за МВР и ДАНС и за военната полиция, цивилното и военното разузнаване. Съдебно разрешение ще се дава за разследване на всяко престъпление, което се наказва с две и повече години затвор -огромен списък. Като най-съмнителен момент обаче е сочен начинът на достъп – директно чрез интерфейс, с който вътрешното министерство ще е свързано с всички интернет доставчици и мобилни оператори. Това означава, че МВР ще може във всеки един момент веднага да провери кой с
кого комуникира по телефон, имейл, Skype, ICQ Facebook, и т.н.
Съдържанието на съобщенията, както е по конституция, е забранено за четене. В МВР смятат, че по този начин ще се борят по-ефективно с престъпления като закана, подготовка и подбуждане към убийство, престъпления против националното и расовото равенство, против изповеданията и политическите права, склоняване към проституция, разпространяване на порнографски материали, бягство на затворници и др. От вътрешното министерство се позовават на евродиректива, създадена преди три години с цел борба с тероризма. Тя е приета в повечето страни от ЕС и задължава провайдърите да запазват данните от трафика за определен период. Според някои мнения обаче на практика вече е приложена и у нас.
Въпросът от другата страна е един и същ – каква е гаранцията, че данните ще се използват само за тези цели. Съмненията няма как да отпаднат след серията скандали в МВР по време на предишното правителство. От тях легендарни станаха разработката, в която бяха подслушвани депутати и журналисти и следенето на "братя Галеви", което се натъкна на Румен Петков. През март Минчо Спасов оповести, че в рамките на година са направени 330 хил. разпечатки от трафика на мобилните и интернет оператори, като са следени около 40 000 души.
Против предложенията на ГЕРБ се обявиха от Синята коалиция, РЗС, ДПС и даже от БСП. Проектът мина на първо четене във вътрешната комисия и в комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, но удари на камък в комисията по европейски въпроси. Зам. вътрешният министър Веселин Вучков вече обеща МВР да направи определени отстъпки и да се гарантира, че за всяко интернет проследяване ще има "незаличима следа" в системата. Даже и в управляващата партия обаче засега няма единно мнение по въпроса, тъй като дългогодишните порочни практики в службите са създали дълбоки съмнения.
***
Виновен до доказване на противното
"Нещата, които правим в интернет, са толкова интимни, че стават много по-ценни за другите и много по-вредни за мен. Не искам да ме смятат за терорист, ако правя проучване за химикали, не искам да получавам брошури от гей организации, ако потърся нещо на сексуална тема. Да, властите трябва да се възползват от интернет, за да се борят с престъпността, но преди това трябва да взимат специално разрешение от независим орган", заяви преди дни създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий пред сайта EuroActive. Според него желанието на някои правителства и компании да наложат засилен контрол върху дейността на потребителите в интернет е една от най-големите заплахи за свободата и демокрацията.
Междувременно в Германия 34 995 души заведоха най-голямото колективно дело срещу страната си заради въведена миналата година европейска директива, която предвижда личните им имейли да бъдат съхранявани от интернет доставчиците цели 6 месеца с цел подпомагане на властите при разследване на терористични актове и други тежки престъпления. Макар съдът вече да отмени действието на определени разпоредби в закона, така че полицията да може да използва събраната информация само при сериозни престъпления, опонентите все още са притеснени. Кой ще им гарантира, че чувствителната информация ще бъде достъпна само за специализираните държавни органи, питат се германците? В. Sueddeutsche Zeitung пък твърди: "Властите имат възможност да не зачитат спазването на личните права на потребителите. Къде остават свободата на словото и защитата на информаторите, ако държавата в продължение на б месеца ще знае кой с кого общува."
Оказа се, че не всички страни-членки на ЕС са въвели противоречивата директива за съхраняване на информация. В списъка с "отцепниците" са Ирландия, Холандия и Гърция. През ноември т.г. Европейският съд дори осъди Атина за неспазване на срока за прилагането й. Всички 27 държави в съюза трябваше да я приемат до 15 септември 2007 г. заедно с всички необходими законови, регулаторни и административни клаузи, свързани с нея.
Още при обсъждането й през 2005 г., срещу станала популярна като директива "Биг Брадър", във Великобритания се надигна мощна вълна на недоволство. "От днес всички европейски граждани ще бъдат следени като обикновени престъпници", заяви тогава Петер Хинтйенс, президент на фондацията за свобода на информацията.
През пролетта на 2009 г. и 8 САЩ беше предложен подобен закон, който стига още по-далеч. Предвижда се интернет доставчиците на милиони Wi-Fi мрежи, били в хотели, кафенета или в домашни условия, да съхраняват всякаква информация, отнасяща се до самоличността на даден потребител, за срок от две години.
"Родината" на интернет цензурата Китай също я затяга допълнително. Властите забраниха на частни лица да регистрират домейни и започнаха масов преглед на милиони лични уебсайтове. Пекин и към момента упражнява сериозен контрол над интернет пространството. Мрежата се следи чрез сложна многопластова система, но мултиплицирането на блогове и сайтове показало, че механизмът има недостатъци и се налагали по-крути мерки. Преди няколко месеца в Китай беше забранен и достъпът go YouTube, Facebook и Twitter.

Стр. 28 – 29