в. Седем | Рени НЕШКОВА | 07.07.2010

"Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама", Джордж Оруел

Популярно сутрешно токшоу по "Нова телевизия"

Млад мъж разказва на няколко блондинки истории с НЛО. Отава ясно, че извънземни отколе посещават Земята, но правителството на САЩ крие тези факти от обикновените хора. Защо зелените човечета се явяват само на представители на американското правителство си остава друга мистерия.
Същият вдъхновен изследовател отново е гост на предаването. Този път темата му е американски тектонични оръжия от програмата ХААРП за изучаване на атмосферни явления. Уж де, а всъщност според нашия човек това било метод за предизвикване на земетресения, потопи, урагани и съответно цунами. Смъртоносният трус в Хаити например е плод тъкмо на такъв експеримент на Щатите, завършва специалистът.
Водещата ахка драматично за предизвикване на по-висок рейтинг, но в същото време усеща, че гостът вече се е покатерил на черешата, и любезно, но строго пита откъде черпи той тази информация. Демек, има ли някакви що-годе достоверни източници?
И тогава специалистът почти изпада в транс. Източници? Стотици, от достоверни по-достоверни. И не кой да е, а самият президент на Венецуела У го Чавес го казал пред цял свят. А президентът Чавес откъде го знае? Знае го от секретен доклад, подготвен от руския Северен флот, който изкъсо следял действията на американския флот в Карибския басейн. Очевидно телевизионният гост досега само е загрявал. Почва продължителна политическа атака срещу американците, световния империализъм и намеренията им да подчинят света, като за мерзките си цели не се свенят да ползват знанията и уменията на извънземните.
Това дотук беше дамско токшоу.

Следва културна програма

Новината изтече по всички световни агенции и бе отразена подобаващо във всички централни български медии. Американският режисьор Оливър Стоун обяви, че би искал начело на САЩ да застане У го Чавес. Поводът да каже това е предстоящата премиера на филма му "Южно от границата", посветен на венецуелския диктатор и левите партии в Латинска Америка. Забележете, това щение принадлежи не на някой неосведомен творец експериментатор от другия край на света, а на режисьор, живеещ в Щатите. Тоест човек, който е виждал тълпите емигранти южно от границата по посока собствената му родина, чувал е за милионите нелегални латиноси, които треперят да не ги върнат обратно в щастливите им държави. Знае за венецуелците, кубинците, рискуващи живота си, прекосявайки тайно границата.

Ето какво мисли Стоун за свързания с наркокартелите Чавес:

"Каквото и да разправят, истината е, че Уго Чавес и неговото правителство раздават пари на народа и помагат на хората. Те не са на власт, за да забогатяват и да дават капитали на големите фирми, а това е най-важното. Сега Венецуела и Бразилия са с 10 години пред САЩ."
Чавес закри много медии, които си позволяваха да критикуват самовластеца, но Стоун твърди, че свободата на пресата е по-голяма във Венецуела, отколкото в САЩ. "Във Венецуела можете да кажете всичко, което искате", споделя режисьорът. Но е известно, че той самият никога не е опитвал това. Да критикува американски президенти обаче е пробвал непрекъснато. Единственият резултат е, че Оливър Стоун е много богат човек. Обаче не сме чували да раздава пари на бедните или пък че е поискал да емигрира във Венецуела.
В интерес на истината трябва да се каже, че поне по форумите рядко ще се срещнат ляво ориентирани, които споделят вижданията на Стоун. Ако искат да го оправдаят някак, те припомнят художествените достойнства на филмите и внимателно заобикалят политическите въжделения на режисьора, които звучат неприлично за хората в страните, живели при комунизма.
Едва ли са много и гражданите, които вярват във връзката между американските правителства и извънземните, както и в изкуственото предизвикване на земетресения и цунами. Малко е вероятно зрителите масово да се връзват на онези начупени муцки, които денонощно раздават пари в съмнителни игри с очевидно подставени играчи. Ефирът е задръстен от баналности, произвеждани напоително от семпли хора със семпли мисли по всякакви теми.

Защо тогава е този потоп

от очевидни нелепости, които заемат централно място в медиите? Сигурно има много отговори. Например силно занижени критерии в професията, изтъняване на градската култура и прочие.
Но един от отговорите изглежда най-правдоподобен: "продуктовото позициониране" изяжда качеството. Под "продуктово позициониране" вероятно трябва да се разбира скрита реклама. Примерно ако студиото е оборудвано с " продукти" на някоя фирма, а водещите и гостите пият кафе от определена марка. Някой рекламен гений е съчинил словесното недоносче с тайната мисъл никой да не схване за какво иде реч. Вероятно подобни "продукти" са и гостите, които сами или с помощта на спонсори развиват политически, комерсиални, културни, икономически и други оригинални идеи. С други думи, плащането върви пряко и не е чудно, че продуктите на една смазващо неграмотна, недоучена, некултурна среда извайват ценностите на "свободното" поколение.
Между зрителя и телевизионната продукция няма пряка връзка. Тоест потребителят на телевизия не е истинският клиент, за чието внимание и любов се борят телевизиите, респективно рекламодателите. Защото никой никога не можа да обясни смислено как точно се прави пийпълметричното преброяване на зайците пред екрана и доколко то е достоверно. Но това е грижа на собствениците на електронните медии.
Но нека не виним само телевизиите. Те просто се движат по най-малкото съпротивление и няма защо да си дават зор за повече. Качеството изисква голямо усилие, големи инвестиции и дългосрочно планиране. То създава среда, в която е възможно да вирее смисъл и истина, която създава друг тип потребители на телевизионни продукти и друг тип реклама. От своя страна това също създава среда, която утвърждава нови стойности и норми за модерност и престиж.
Останалата шарения от езотерици, допотопни антиамериканисти, батета и каки ще си идат на съответната сергия, където няма да останат без публика.

Стр. 11