в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3