в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8