в. Банкер | 26.06.2010

Гръмотевичен скандал разтресе ИНТЕРНЕТ обществеността през седмицата, а именно – желанието на управляващите да сложат под контрол ИНТЕРНЕТ. Властимащите обмислят поправки в Избирателния кодекс, които да регламентират страниците в световната мрежа като медия. Така блогърите и юзърите във "фейсбук" и "Туитър" ще носят наказателна отговорност за обиди и квалификации по адрес на политици и участници в избирателния вот. Всичко това Пусна духа от бутилката в нета. ИНТЕРНЕТ моралът демонстрира не само бърза реакция към опитите за цензура, но и скоростна гражданска позиция. Напъните на ГЕРБ да сложи контрол върху глобалното село предизвикаха огромно недоволство в мрежата. За по-малко от 48 часа над 1300 потребители се подписаха в групата "Не на искането на ГЕРБ за контрол върху "Фейсбук". Меко казано, нестандартното предложение на политиците роди следните коментари: "По-добре да ми бяха взели чашата с ракия от масата, отколкото тази възможност да си пиша и чатя, без да ме следи нечий милиционерски поглед", както и "Що бе, нека си следят, но незаконно, както го пише в Библията: "Чрез закон вършеха беззакония".

Гневът интернетски

бе предизвикан от Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на Избирателен кодекс, която обяви в началото на седмицата, че новите мерки са продиктувани от желанието всички медии да бъдат равни пред закона. А пък в уебпространството нямало никаква регулация на информацията. За по-голяма изчерпателност от изборната комисия изпратили запитване до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се дефинира конкретно що е то ИНТЕРНЕТ сайт, собственик на сайт и социална мрежа. Идеята била да има субект, който да носи отговорността при неприятни писания 30 дни преди избори. Пред столичен всекидневник експерти допълнили, че е време ИНТЕРНЕТ вече да се разглежда като медия и съответно да попадне под ударите на закон. Затова политиците заложили еднакви условия и критерии за печатните и електронните медии, като към тях прибавили и глобалната мрежа. Така, ако някой напише гневен коментар срещу някой кандидат за кмет във "Фейсбук" например, вече ще носи наказателна отговорност за постинга си. Според думите на фидосова наказателната отговорност няма да избегнат и собствениците на блоговете, и участниците в уеббазираните социални мрежи. С избирателния кодекс категорично щели да се забранят анонимните материали, които накърняват участниците в изборния процес. Опроверженията пък трябвало да са в същия обем, на същото място, със същия шрифт, където са били обидните думи, но без коментар. Тоест досегашните изисквания към печата, радиото и телевизията вече да важат и за ИНТЕРНЕТ.
Ден по-късно съпредседателката на парламентарната група на ГЕРБ тръгна да замазва гафа. Фидосова се поправи, че в комисията, ангажирана с Избирателния кодекс, не се била обсъждала идеята социалните мрежи да бъдат категоризирани като медии. Всъщност ставало въпрос правилата за публикуване на обидни и клеветнически коментари да важат и за информационните сайтове като електронни вестници и агенции. Пред телевизия PRO.bg Фидосова заяви, че идеята, предизвикала гнева в ИНТЕРНЕТ, била на опозицията, поточно на ДПС. Доколкото си спомняла – от Четин Казак. От движението бяха категорични, че са против контролирането на глобалната мрежа, а пред БТА Казак изтъкна, че не е правил подобно предложение. Освен това фидосова му била обещала публично да опровергае казаното от нея. По думите на Казак такава законова промяна не е разглеждана в комисията, а ставало въпрос изобщо дали предизборната кампания в ИНТЕРНЕт да бъде регламентирана. И от ДПС, и от БСП поискаха стенограмата на заседанието да бъде разсекретена. Няколко дни по-късно обаче още не е.
Изстрелването на скандален текст като част от бъдещ закон, който след това да претърпи корекции в резултат на общественото недоволство, е запазена марка на сегашните управляващи. Те обичат да хвърлят смели идеи, с които да тестват гражданското съзнание на принципа, "ако мине". Инициативите им често минават в залата за гласуване на Народното събрание дори и след остри дебати. В този ред на мисли изказването на Фидосова може съвсем да не е било случайност. Ами ако герберите са опипвали почвата? Защо не изнесат стенограмата, за да стане ясно какво точно искат да контролират и как?
Ако приемем, че е било НЕслучайно, то тогава управниците признават силата на социалните мрежи, както и на блогърите. А може би и индиректно официализират, че у нас вече съществуват ИНТЕРНЕТ медии, които са достатъчно влиятелни. А след като са такива, значи имат нужда от т.нар. регулация. Последното е любимата формулировка на различни по цвят политически кабинети в стремежа им да контролират медиите. И не само тях.
Ако изказванията за смелите промени са били случайни, то тогава излиза, че някои нямат никаква представа от ИНТЕРНЕТ. Най-малкото не правят разлика между блог и ИНТЕРНЕТ медия. Един от най-честите коментари в ИНТЕРНЕТ е как ще се изкорени анонимността в мрежата, т.е. как ще се разбере зад моя IP адрес, да речем, кой точно стои, за да бъде подведен под наказателна отговорност. Според експерти световната звукозаписна индустрия е вложила милиони долари, но не е разрешила казуса. "Това, че виждате моето име и моята снимка, а дори и да виждате моето IP, регистрирано лично на мое име, не доказва, че аз съм авторът на този текст. Утре всички можем да станем жертва на хакерска атака и на другия ден да бъдем съдени за клевета просто защото сме неудобни някому", е написал Валентин Николов в групата
"Не на искането на ГЕРБ да контролира "Фейсбук". Според анонимен блогър пък: "Усилията на ДС дейците да контролират ИНТЕРНЕТ продължават. Неслучайно тече такъв лов на педофили в нета… Целта е да се демонизират ИНТЕРНЕТ и участниците в него. Едва ли не да излезе, че най-големите боклуци са в мрежата. Сега вече съм сигурна, че ще има все повече анонимни блогъри и "Фейсбук" профили, които ще използват премаршрутиране на IP адресите си през САЩ например, и които никакво МВР и нищо няма да може да проследи. Камо ли да хване, а още по-малко да осъдиП"
Спорът блогърите журналисти ли са не е стар колкото света, но в държави, където ИНТЕРНЕТ пенетрацията е силно развита, е актуален. Явно вече и у нас темата за "новите свободни медии" излиза на дневен ред. Как тогава властта ще ги третира като най-демократичните си поддръжници след като има реална опасност по-голямата част от тях да списват блоговете си от затвора? Или както предложи един блогър: "Нека да ни дадат по една репортерска карта и да хукнем в парламента, но след седмица-две ще ни изгонят, че не сме журналисти, защото няма да им задаваме удобните въпроси, на които са свикнали." Друга блогърка пък твърди: "Защо се опитват да налагат цензура в единственото пространство в България, което е наистина свободно? Това е кощунствено! Аз въобще не се радвам, че публично са признали блогърите за медии. Блогърите нямат нужда Бойко Борисов да ги признава, за да бъдат медии, при това признати… Защо непрекъснато ни принуждават да заобикаляме закони, без да сме престъпници, за да се почувстваш свободен да изразиш мнението си? Хм, досещам се – за да имат причина да "ловят престъпници". Вероятно акциите на полицията след въвеждането на тези безумия ще се казват "блогърите"… или "интернетаджиите"…
Намеренията да се изкорени анонимността е похвална. Само че тя е един от чаровете на ИНТЕРНЕТ, а е и гаранция за свободно изразяване. А ако политиците искат да дадат пример как се прави – нека да започнат с отварянето на стенограмата на въпросното заседание.

Стр. 36