Последните няма да са първи

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-31

В неравната битка с кризата вече паднаха жълт вестник, който не си измисляше, по-качественият free всекидневник и телевизията, която се определи като "гражданска"

До 2013 година включително общите приходи на печатните и на електронните медии в Северна Америка ще са по-малки, отколкото само на печатните издания през 2008-а, прогнозира "Прайс Уотърхаус Купърс" на среща на пресиздатели и директори в Индия преди дни. Агениията допусна и че през този период нивата на рекламните бюджети отвъд Океана ще се върнат до тези през 1987-а. На същия форум обаче 78-годишният медиен магнат Рупърт Мърдок анонсира въвеждането на платени услуги от притежаваните от него вестници. Той коментира, че слуховете за смъртта на традиционния печат за сметка на новите медии са силно преувеличени. Мърдок прогнозира също, че бъдещето на изданията е в силното професионално съдържание, което интернет медиите все още не са в състояние да предложат на потребителите си. "Бъдещето на добрата журналистика е по-обещаващо от всякога – доразви идеята австралиецът в собствения си вестник "Уолстрийт джърнъл". – Просто тя занапред ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информация, за която те са готови да платят. На пазара ще останат само най-добрите, а останалите ще се слеят в обща, евтина и сива маса. Потребителите са достатъчно умни да знаят, че не може да вземеш нещо наистина ценно, без също да дадеш."
На прогнозите на Рупърт Мърдок може да се вярва, тъй като той е в бизнеса с вестници от 50-те години на миналия век и затова го познава по-добре дори от отделенията на бездънния си портфейл. Въпреки това обаче в България засега процесите като че ли не вървят точно в посоката, която той предначертава. Или поне отиващата си 2009-а не представи доказателства, че най-неподготвените и непрофесионално направените медии първи ще напуснат сцената.
Поне видимо от свиването на рекламния пазар и от разширяването на възможностите за достъп до безплатна информация през годината най-сериозно пострада издателската група с качествени медии "Икономедия". През ноември м.г. тя пусна в София и в Перник безплатния си всекидневник "За града". Същият влезе в пряка конкуренция с тръгналия през септември "19 минути". След като разлистиха и двата продукта, специалистите почти единодушно отсякоха, че "За града" повече прилича на вестник и че "19 минути" не се прави достатъчно професионално. По-късно на сцената се появи и "Новините днес" на Петьо Блъсков, който след шест месеца свободно разпространение започна да се продава срещу 20 ст.
Втората газета за 0 лв. наистина тръгна амбициозно. Първоначално ежеседмична рубрика в нея списваше лично Бойко Борисов. В друг ден от седмицата пък коментарите ги правеше старият вестникар Ники Кънчев. По-късно статиите от външни автори в изданието секнаха. През април "За града" окончателно спря, въпреки че (и) заради него "Икономедия" построи собствена печатница. Затворена бе и интернет страницата. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства – поясниха собствениците. – Икономическата криза накара издателите по целия свят да търсят различни начини за спестяване и за оптимизиране на разходите. Нашите проекти винаги са били базирани на бизнес принцип и в този момент, когато рекламодателите свиват бюджетите си, това решение е наложително, макар и трудно."
Месеци по-късно от обхвата на дистанционното изчезна и телевизия Re:tv, съшо подготвена и подкрепена финансово от "Икономедия". През ноември фондация "Граждански медии", чиито учредители бяха съсобственикът в дружеството Иво Прокопиев, ексакционерът в СИБанк Светослав Божилов и политологът Иван Кръстев, разпространи съобщение, с което обяви краха на проекта. "Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичният дебат има нужда от място, в което да се съобщават важните новини и където да се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата – пишеше в него. – Не успяхме. Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лв. на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката икономическа криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин."
В края на май спря и едно от най-старите жълти издания у нас – всекидневникът "Нощен труд". Характерно за него бе, че новините му никога не бяха плод на въображението, както години наред правеха негови конкуренти, а се базираха задължително на истински случаи. Въпреки това усилията на "прилепите", както журналистите в "Нощен труд" обичаха да наричат сами себе си, не се оказаха достатъчни и изданието освободи пазарна ниша. Тя веднага бе заета от други сензационни издания, част от които нови. Някои от тях и сега продължават да се изхранват с истински лъжи, откровени измислици и кражби. Като например пловдивският седмичник "Папарак", който миналата година преписа без каквато и да е редакторска намеса осемстранична разработка на "ТЕМА", а накрая я подписа като своя. Други издатели тогава коментираха, че при "Папарак" това не е инцидент, а практика и че съдът все още няма сили да се справи с плагиатството, на което издателите му и разчитат.
Всъщност пръв под колелата на кризата попадна не друг, а най-старият финансов вестник у нас – "Кеш". "Скъпи приятели, искаме сайтът на най-стария икономически седмичник да бъде най-удобният и прегледен в своя сегмент – написа някой от екипа в интернет страницата на 24 януари т.г. – И работим усилено по него. Извиняваме се, че временно не можете да четете това, което публикува промененият през октомври 2008 г. вестник. Очаквайте модерния cash.bg през 2009-а!"
Чакането продължава и досега, а призивът също стои върху старата и по-немодерна версия. В бранша не се чува "усилената" работа да е довела до резултат и затова no-скоро се смята, че "Кеш" си е тръгнал. Обективността обаче изисква да се отбележи, че седмичникът, който излизаше по лиценз на швейцарската компания "Рингие", преди години веднъж вече бе предал Богу дух, и то много преди да се заговори за криза, а после изведнъж възкръсна с нови собственици.

Стр. 48, 49, 50

 

Leave a Reply