Тази седмица PR експериментът PR everyday life става на един месец и съм много доволна от постигнатото до момента! Благодаря на четиримата участници до сега – Любомир Аламанов, Деница Сачева, Александър Кръстев и на най-новия гост Бисер Вълов. 

 

Доста съм впечатлена от новия гост и нямам търпение да ви го представя. С него се познаваме от Факултета по жунарлистика и масова комуникация, където учим в един курс, както и покрай блогосферата, където той активно участва с неговия много интересен и полезен блог Отвъд ириса. 

 

Бих казала, че PR експериментът с Бисер Вълов е и един кратък професионален съвет за това как да повишим он лайн популярността си благодарение на новите медии. Мениджър  “Нови медии” е и неговата позиция в PR агенцията APRA Porter Novelli, където той работи от три  години. 

 

Надпревара с времето, с post-овете и с tweet-овете – така мога да синтезирам деня на Бисер. През цялото време се чудя как се оправя с всичките пароли на седемте мейла, на многобройните профили във Facebook, Twitter, регистрациите в различни сайтове и т.н. Но пък си потвърждавам тезата, че PR специалистите са мултифункционални. Убедете се и вие и вижте PR everyday life на Бисер Вълов:

 

Денят ми започва с добра закуска – силно кафе с нещо сладко и сок. Но днес започна с осъзнаването, че закъснявам. А по-късното включване, че в допълнение е и понеделник, изобщо не ми помогна на апетита. Обличам се бързо и излизам веднага. По пътя започвам да обмислям една по една важните задачи за деня. Обичам да имам добро планиране в главата си, но мразя да записвам задачи. Правя си бележки за всичко друго – събития, контакти, обещания, имам десетки аларми на телефона си, но номерирането на задачи за деня е тема табу в ежедневието ми. 

Довечера съм на Пролетен бал на рекламодателите. Агенцията ни организира събитието и то определено е доста важно. Вероятно ще трябва да отида на място още следобяда, което ограничава допълнително работното ми време. Забелязвам и че имам писмо от Любо – качена е нова полезна информация на сайта ни, която трябва да се разпространи в социалните мрежи сутринта. Пратено ми е малко след полунощ – явно безсънието или лягането през малките часове на деня е характерно за всички от професията.

Чак сега загрявам, че съм обещал на Петя да участвам в експеримент. Което ще рече, че трябва да й пратя кратък отчет за деня довечера. „Не забравяй, не забравяй!“ Ще се наложи днес да си водя записки. Че даже и следващите 4 дни. Може и да ми стане навик…

Пристигам в офиса около половин час по-късно от предвиденото. Поздравявам колегите, почти в движение се отървавам от ненужните дрехи и сядам пред компютъра. Тъй като в агенцията отговарям за нови медии, компютърът ми е от особено значение за работния процес.  Та включването му като първо действие в офиса е нещо като поздрав…

Първо преглеждам мейлите за важни съобщения. Използвам 7 лични и няколко служебни. Част от тях отварям по веднъж на ден, а останалите са постоянно включени. След това отивам в кухнята, за да се присъединя към сутрешното четене на пресата. В един или друг период съм чел почти всички медии редовно. Сега отговарям за седмичници, специализирани списания и регионална преса. Накрая преглеждам и водещите теми в ежедневниците от любопитство. Почти всичко вече ми е познато от онлайм медиите, Facebook или Twitter, където са били обсъждани през миналия ден. Но в понеделник ги разглеждам с интерес, защото през уикенда не съм постоянно в мрежата и е вероятно да съм пропуснал нещо.

След това се връщам пред компютъра и започвам работа. До обяд успявам да прегледам и изпратя клипинг за клиент, отговарям на няколко мейла и съобщения в социалните мрежи и организирам седмичния си план за развитие на профилите в Twitter и Facebook. Успявам да погледна и сайта ни, както и част от насъбраното в Google Reader-а, преди да включа – забравих да си водя записки за експеримента! 

Бързо подреждам всичко хронологично на тази страница и отивам да хапна нещо по път, докато отскачам за печат на няколко презентации. След това се връщам, поглеждам сайтове и споделеното в социалните медии, отбелязвам си няколко интересни кампании и публикувам няколко коментара. Хвърлям поглед на блога си за задържани съобщения и коментари, защото миналата седмица спечелих Blog Challenge и сега се налага да организирам новия кръг от състезанието. За съчетанието на работата с блогърстването ще ви говоря следващите дни. Гася компютъра и напускам офиса с част от колегите. Време е за Пролетен бал…