PRеброяване

в. Новинар | Веселина Седларска | 22.01.2011

Българските политически партии имат недостатъка на самолет – функционират само когато са горе, всяко намаляване на височината (да не говорим за принудително кацане) ги вцепенява. Под кризисен пиар партиите разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Партиите у нас са експерти по прикриването, укриването, скриването на всяко нещо, което не ги представя като спасители на народа. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. И тръгва мътната река.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: правим се, че изобщо няма такова нищо. За да е още по-сигурно, подпъхваме неприятната новина под друга, много често специално произведена за целта. Понякога и съдбата помага. Класически случай в международен мащаб за затискане на неприятна новина с още по-неприятна е електронното писмо, което Джо Мур от пресслужбата на британското правителство праща до офиса, когато научава, че два самолета са пресекли пътя си с кулите на Търговския център в Ню Йорк: "Това е добър ден да се отървем от всяка новина, която искаме да погребем", гласяло писмото. И макар интернет да е регистрирал минутата на изпращането на това писмо и да стана очевидно, че клавишът е натиснат, преди небостъргачите да паднат и да погребат под себе си хиляди жертви, хората не простиха цинизма на думата "погребем", когато писмото намери своя теч и се появи на страниците на английския печат. Мур подаде оставка.
В българската практика погребването на една криза под друга е традиционна и сравнително добре отработена практика. За да се развие един скандал, е нужно технологично време. Ако това време му бъде отнето от следващ скандал, той скоропостижно изтлява. Българската публика осъзнава това и с него си обяснява високата раждаемост на скандалите у нас.
Параноята, че всяко нещо, което се случва у нас, е замислено, организирано и режисирано е толкова устойчива, че ни преследва дори в случаите, когато съдбата наистина се намесва и случайно спуска нов скандал, който да отвее предишния.
Втора възможност: прилагаме онова, което по света наричат "превъртане", още и "бране на череши". Тази техника се свежда до това да се подберат онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на нашата цел.
Превъртането е взето назаем като термин от крикета, то изисква специално умение да подадеш топката с въртене, така че тя да попадне точно там и точно така, както ти се иска. Може и да не отбираме от крикет, но пък сме страхотни с топката. Колкото дo брането на череши, метафората е ясна – посягаш към онези, които ти харесват, т.е. подбираш, а не караш наред.
Трета възможност: прилагаме кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Колкото и сложно да изглежда, в крайна сметка добрият кризисен пиар се свежда до два принципа. Колкото повече ги следваш, толкова по-цял излизаш от кризата. Първият от тях се нарича "един глас" и съвсем не означава, че само един човек има право да говори, а това, че колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. Вторият принцип се нарича "пълни разкрития, без поемане на вина" и се свежда до пълна, бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината. Нери Терзиева, основоположничка на професионализма и почтеността във връзките с обществеността, го бе казала така: "Отворете всички шлюзове."
В кризисния пиар не важи утешението "по-добре късно, отколкото никога". Кризисният пиар може да бъде ремонтиран в някои свои части, но не и в тайминга. Да не уцелиш времето е все едно да пуснеш субтитрите, след като филмът е свършил – напасването на посланието е невъзможно.
Това е вкратце теорията. Скучна. Ние си падаме по интересното, затова сами работим и даваме мнение за работата на другите, без да отваряме учебниците с теориите. В тези кресливи дни реших да ви припомня теорията на кризисния пиар. Вие не по зле от авторите в медиите можете да прецените какво се случи, как го направиха, успешно ли, най-важното – дългосрочно ли?

Стр. 8 – 9

Leave a Reply