в. Класа | 02.02.2011
Новият закон ще бъде за аудиовизуални медийни услуги
Работна група към Министерския съвет уточни своите виждания по новия законопроект за радио и телевизия. Докладът на групата ще бъде предоставен на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС. Предстоят и дебати преди прецизирането на текстовете. Специално за "Класа" председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов коментира промените.
Доц. Лозанов, какво трябва да бъде урегулирано и преосмислено от новата регулаторна рамка?
Сега действащият закон отдавна е загубил своята органичност, той е далеч от усещането за закон с единна философия. Има и една цялостна промяна по отношение на средата и основните медии, която изисква да се смени възгледът, като се започне от термините и от името на закона, който вече няма да е "за радио и телевизия". Ще бъде закон за аудио-визуални медийни услуги.
Кои са принципните точки, в които работната група постигна съгласие относно текстовете?
Има доста такива точки. Например за това, че за обществените медии трябва да има реформа, и то твърде радикална. Засега имаме колебания и различия в каква посока да е тя. Всичко, свързано с цифровизацията, с либерализиране на лицензионните режими, с прозрачността и концентрациите, се оказа обект на консенсус.
Ще има ли измерване на т.нар. обществен интерес на отделните предавания на двата обществени оператора – БНР и БНТ?
Европейската практика ни задължава да измерваме много ясно обществената функция на предаванията, които ще се финансират от държавния бюджет. Иначе това би се приело за непозволена държавна помощ. Но и по тази тема има противоречия в работната група. След като БНТ и БНР могат да ползват рекламно време, естествено е да има някаква бонификация за предавания с обществена функция, които не се правят от тези две медии. Още повече че моделът в частта му за частни обществени медии изцяло катастрофира, тъй като нямаше никакъв стимул те да се появят и да устоят на пазара. Така че много ми се иска чрез новия закон да реабилитираме шанса на частните обществени медии.
Механизмът за финансиране на БНТ и БНР чрез събиране на такси от аудиторията не заработи. За съжаление фонд "Радио и телевизия" се опорочи като име. Не можем ли да рестартираме процеса с нова формула, която ще доведе до някакви резултати?
Можем, защото събираемостта на таксите е трудна. На мен ми се струва, че чрез данъците ще се преодолее трудността на събирането на този бюджет. И ще се премахне пряката връзка между политическите институции и медиите.
България има поети ангажименти като член на ЕС за функционирането на медийната ни система. Къде сме ние в момента в развитието си според цялостните европейски процеси?
Ако се съизмерваме спрямо новия медиен закон в Унгария, изведнъж ние се оказваме в много по-демократична позиция. И аз се надявам, че този унгарски сценарий сам по себе си ще пропадне и ЕС ще се намеси. Но спрямо много други от развитите европейски държави сме още доста назад. Ние си позволяваме в много голяма степен очевидно зависими послания и медийни поведения, икономически обвързаности. А по отношение на малолетните и непълнолетните допускаме много дръзки и неприемливи форми и т.н. Тоест има явна нужда чрез регулация и саморегулация медийната среда да се цивилизова и да придобие европейска физиономия.
Около събитията в Египет се заговори, че традиционните медии ще бъдат конкурирани от интернет пространството и социалните мрежи. Означава ли това, че интернет ще измести сериозните медии по отношение на свободата на изразяване, или не?
Традиционната медия все повече ще бъде в конкуренция с новите медии, защото там ще се повишава режимът на свобода. А пък през новата медия все повече ще вървят програмите на радиото и телевизията. Така че ще има един момент на уравновесяване. Ще можем да говорим за едно пространство на аудиовизуалните услуги, което да включва всичките им форми. Те ще са подложени на един и същ регулаторен режим. Разбира се, това е въпрос на бъдеще. Сега все още ние гледаме на интернет като на един остров на свободата и му се наслаждаваме.
Какво предвиждат решенията на работната група за рекламното време за БНТ, ще разрешавате ли продуктовото позициониране в обществените медии?
Считам, че рекламното време едва ли е необходимо да бъде променяно за обществените медии, но продуктовото позициониране в съответния тип предавания плюс възможностите за спонсорство трябва да се увеличат и да бъдат стимулирани. А Фондът за обществени медии трябва да се отвори и към частните медии – разбира се, в някаква пропорция, в по-малък мащаб. Нашите финансирани от държавата медии едновременно трябва да са и участници на пазара, и да носят със себе си някаква тип лоялност и конкуренция и разширяване на пазарното многообразие – тоест да играят двойна функция. Аз съм привърженик на запазването на този дуалистичен модел на обществените медии, защото без него те биха се превърнали в едни малки административни говорители.
* Цялото интервю четете на сайта на в. "Класа"
Стр. 20