Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015
Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.
Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.
Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.
Има ли безплатен ПР?
- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.
Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.
Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.
Какво би учила още?
- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.
Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.
