Представяме: Наталия Димитрова, ПР, собственик на фирма Акта Верба

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 28.08.2015

В началото на историята на списанието, преди десет години, за един от броевете исках да направя интервю с тогавашния изп. директор на Майкрософт за България. Както е редът се свързах с ПР-а на компанията – Наталия Димитрова и тя ми каза директно да му пиша, а той щял да ми отговори. Затворих телефона с неприятното усещане, че тази ПР-ка елегантно ми отказва. Въпреки това написах мейл на Теодор Милев (който не познавах лично, още повече той мен, за списанието – мисля, също). Още вечерта получих поздрави от Буенос Айрес с насрочен час и място за интервюто след няколко дни в София. Бях като гръмната! (Това е един от примерите в живота ми, който давам за поведение на истински стойностните хора).

Оттогава до ден днешен работим с Наталия и знам, че когато каже нещо – то ще се случи, защото тя е директна, откровена и много отговорна.

Наталия Димитрова вече има повече от 15 години опит в големи международни компании като Майкрософт, БНП Париба, Интраком и Телерик. През 2012 г. създава Акта Верба – компания, която предоставя консултантски услуги в сферата на PR, управление на събития и дигитален маркетинг за ИТ сектора.

От създаването на фирмата си досега, сред клиентите ѝ са били организации като Телерик, НР, Коника Минолта, Мнемоника, L3C, Асоциация на софтуерните инженери , мащабни международни ИТ конференции като DevReach и ISTA в България, ITCamp в Румъния и други.

Наталия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Стана случайно. Василка Вълова, много близка семейна приятелка, която сякаш ме познава по-добре от мен самата, ми каза веднъж, че съм родена да се занимавам с PR. Това се случи във време, в което PR-ът не бе толкова популярен. И така, като на шега, започна всичко.

Започнах професионалния си път в българска ИТ компания. Там научих, че не е необходимо една фирма да е много голяма, за да прави големи неща. Важни са хората и духът, който ги сплотява.

След време реших, че искам да работя във финансовата сфера. Чух мнение, че няма как да стана PR на банка, ако не съм работила в сектора, но реших да опитам. Отделих време и направих свое проучване. Свързах се с всички банки, чиито контакти открих онлайн. След 2 месеца ми се обадиха от БНП Париба, че имат обявена позиция. Явих се на няколко интервюта и успях.

Процесът на подбор в Майкрософт пък продължи повече от 8 месеца. По онова време нямаше HR експерти в българското представителство на компанията и подборът се водеше от румънския офис. Последваха множество интервюта по телефона с HR специалисти, регионалния PR директор, изготвяне на списък с журналисти, с които от компанията да могат да се свържат и да попитат за мнение за мен, други тестове и т.н. Спомням си срещата ми с Теодор Милев, тогава изпълнителен директор на Майкрософт България. Бях едновременно много притеснена и респектирана. Говорихме си както за медии, комуникации, ИТ тенденции, така и за Йовков, Радичков и други любими автори. Разговорът завърши с това, че той ме поздрави с „Честито“.

Прекарах там повече от 5 години, като отговарях за PR-a и за програмите, свързани с корпоративна социална отговорност. Чувствах се на точното място, до момента, до който не видях обява за ЕМЕА Events manager в Телерик. След не повече от месец и половина вече се бях явила на интервютата и бях одобрена за позицията. Отговарях за участието на Телерик в конференции за региона на Европа, Близкия изток и Африка, както и за цялостното организиране и управление на международната софтуерна конференция на Телерик – DevReach. Организирах от край до край 3 годишни издания на събитието, първото – като служител на Телерик, а вторите две чрез консултантската ми компания Акта Верба. През 2013 г. успяхме, с комплексна маркетингова кампания и със силно използване на социалните мрежи, да привлечем за събитието в България повече от 1 000 посетители от 25 държави. Това е постижение, с което се гордея и сега – както и с изключително високото ниво на удовлетвореност на участници, лектори и спонсори от всяко от изданията на DevReach.

Благодарна съм, защото през изминалите 15 години имах възможността да се срещна и работя с много стойностни хора, да попадам в ситуации, в които ми се налагаше да излизам от зоната си на комфорт – това ме направи по-смела и по-уверена.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Чувствам удовлетворение, когато проект, в който са вложени много труд и време, има резултати и виждам положителен ефект от работата ми върху живота на много хора. Например, когато разбират за успеха на някой и това ги вдъхновява сами да опитат да реализират собствена идея. Или пък научават нещо, което може да им е полезно на практика: като родители как да говорят с децата си за разликата между истинските и виртуалните приятели или като потребители на бизнес софтуер например как да спестяват време и да са по-ефективни.

Понякога това може да отнеме години. Такъв пример е програмата за безопасен Интернет, която реализирахме в продължение на 5 години в Майкрософт. Като родител, усещах и много силна вътрешна мотивация, това бе една много лична кампания за мен. Успяхме да привлечем като участници много тийнейджъри, учители, родители в цялата страна, медии, неправителствени организации и държавни институции.

Доволна съм и когато успеем да обърнем внимание върху темата за вътрешните комуникации в една компания. Струва ми се, че по-често информационният поток е насочен навън. Радвам се, когато можем да предложим решения за по-ефективни вътрешни комуникации. Добрата информираност за това какви са приоритетите на компанията помага за това човек да се чувства ангажиран и част от едно по-голямо цяло, да има увереността, че е нужен и ценен като професионалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Разликата за мен не е никак тънка. За да се променят дадени нагласи и да се изгради или възвърне доверие – нещо, което се постига със средствата на PR – понякога са необходими години. Рекламата или те грабва в момента, или не. При нея пътят до сърцето е доста по-кратък, но пък и по-нетраен и несигурен. В най-добрия случай двете са част от обща комуникационна стратегия, където имиджовата реклама е част от общия микс.

Има ли безплатен ПР?

- Няма. PR-ът е полагане проактивно на усилия, които имат конкретна цел – и които дори и да не се заплащат, са цената за нейното постигане. Има много труд, стрес, кризисни ситуации, постоянно задълбочаване на знанията в предметната област (на клиента) и градене на имидж стъпка по стъпка. Определено PR-ът е маратонски спорт, а не спринтова дисциплина.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Харесвам комуникацията между хората, защото вярвам, че към всеки има път, ако тръгнеш с открито сърце и без предразсъдъци. Мисля, че общуването, въпреки прегради от различно естество, е пътят за разрешаване на конфликтите, а не замитането им „под масата“ или украсяването им.

Естествено, през годините имаше случаи, когато доверието ми бе излъгано. В такива ситуации, ясно съм изказвала позицията си и повече не съм общувала с тези хора. Накратко, не ми допада разминаването между думите и делата.

Затова и когато реших да започна собственото си начинание в сферата на PR, организиране на събития и дигитален маркетинг, избрах за име Акта Верба – думи и дела. Стремя се, както в личния, така и в професионалния живот, да има синхрон между двете.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Мисля, че имам едно „аз“: постоянна съм, не се отказвам, колкото и да е трудно. Смятам, че съм земен човек и съм далеч от суетата. Обичам книгите, музиката и концертите, харесва ми да пътувам.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Почти изключително работим с компании от ИТ сектора – комбинацията от професионализъм в нашата сфера и дълбоко познаване на същността и спецификите в ИТ бизнеса ни дават възможност да предоставяме услуги с високо качество и добавена стойност за клиентите ни.

Зареждащ е ежедневният контакт с хората от този сектор – с тяхната упоритост да превръщат страната ни в едно по-добро място, в което е нормално да успяваш с труд и постоянство. Технологичната сфера е източник на много енергия и нови идеи. Затова и се стремим комуникационните решения, които предлагаме да са адекватни на средата – ефективни, надеждни и новаторски.

Източник на енергия и вдъхновение са семейството, книгите, приятели и пътешествия – често по повод на концерти на любими групи, като RHCP например.

Конкретно като предприемач ме мотивира постигането на измерими и разпознаваеми резултати за клиентите ми и тяхното удовлетворение. Ценя също усещането за свобода, което имам при приоритизирането на задачите си и при избора на проектите и хората, с които работя с Акта Верба.

Какво би учила още?

- Психология и математика – за да мога да разбирам още по-добре хората и света като цяло.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 6:30-7:00. Сутрин е времето, когато съм най-продуктивна. Би ме зарадвала новина, че българите сме най-щастливата нация на света. Още повече би ме зарадвало това да е факт. Вярвам, че е възможно и зависи от всеки един от нас.

Оригинална публикация

Leave a Reply