в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-01-05 

Вестниците ще заложат на качествено съдържание и търсене на рекламодатели

Голяма част от собствениците на вестници и списания са радостни, че 2009 г. е вече в историята. Изтеклата година премина под знака на глобалната рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Нещата обаче не са толкова песимистични, колкото изглеждат. Пресата се готви да нанесе своя ответен удар през 2010 г. Световната вестникарска асоциация публикува изследване, което обхваща мненията и прогнозите на експерти, за това какво е бъдещето на пресата по света и как тя може да стабилизира позициите си.

1. Аудиторията

Вестниците с политематично съдържание вече не са достатъчни, за да задоволят нуждите на аудиторията. Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос и т.н. Според друго изследване на асоциацията "умните издателства" трябва да познават и разбират аудиторията си. Това се постига единствено чрез проучвания за нея, които не бива да бъдат пренебрегвани. Изучаването на навиците на читателите, начинът, по който консумират медиите, колко са склонни да похарчат, за да си купят даден вестник, са важни индикатори, които помагат на издателите и рекламодателите.

2. Силата на пресата

За някои може да звучи банално, но практиката е доказала, че вестниците притежават редица характеристики, които ги правят най-предпочитаната медия за милиарди хора по света. Доклад на Световната вестникарска асоциация показва, че в някои региони на света вестниците като цяло отбелязват ръст. В развитите пазари ръст бележат специализираните вестници, тези, които заемат уникални пазарни ниши. По целия свят печатните издания, които предлагат нещо различно и допълнително за своите читатели, ще се радват на успех. Основната цел на пресата да информира не е изместена, но вестниците трябва да обръщат по-сериозно внимание на специфичните си целеви групи.

3. Мобилност

Няма съмнение, че мобилната реклама и медиите, разпространявани чрез мобилни платформи, ще стават все по-силни. Засега те отхапват малка част от "дигиталната баница", но са платформа, към която читателите ще се обърнат. Когато това се случи, вестниците трябва да са там, за да ги посрещнат, се казва в изследването на асоциацията. Използването на мобилните услуги в световен мащаб непрекъснато расте, а на някои пазари вече има и насищане. През 2004 г. мобилните абонати в световен мащаб бяха 1.74 млрд. Към края на 2009 г. те са около 3.9 млрд. Според Portio Research -агенцията, която обслужва Световната вестникарска асоциация, през 2012 г. потребителите на мобилни услуги ще са около 4.9 млрд.
Стратегиите, които позволяват на издателите да печелят от мобилни платформи, са в изобилие. Вярно е, че всеки пазар има своите особености, но един факт обединява всички – с всеки изминал ден броят на хората, които не могат да живеят без мобилния си телефон, расте. Тази ситуация е невероятен шанс за вестниците да достигнат до повече хора и да изучат още по-добре аудиторията си.

4. Аутсорсинг

През изминалата година предизвикателствата в икономиката бяха в изобилие. Голяма част от издателствата бяха принудени да намалят разходите си и да потърсят нови източници на печалба. Така те преоткриха възможностите на аутсорсинга.
Оказа се, че ако той се управлява добре, може да намали с 10 до 50% разходите по дадено направление. Според доклада на Световната вестникарска асоциация резултатите, които се постигат чрез подобно партньорство, са дори на много по-високо ниво, отколкото ако се извършват от служители на самата компания. Данните от проучването водят до следния извод: вестниците трябва да се съсредоточат върху своите основни компетенции – да генерират качествено съдържание и да привличат рекламодатели. Всички други звена може да бъдат покрити от външни компании, ако така е по-изгодно за издателството.

5. Рекламните агенции

Откакто рекламните бюджети преминаха от вестниците към дигиталните медии, голяма част от рекламните агенции също се промениха из основи. Те смениха структурата, стратегията и целите си. Работата на рекламните агенции и на вестниците винаги е била в неразривна връзка.
Навсякъде по света печатните издания разчитат на рекламните агенции за определен процент от рекламните си приходи. Така ще бъде и през следващата година.
Във Великобритания например 80% от рекламните приходи на националните вестници идват от рекламодатели, чиито бюджети минават през рекламни агенции. За вестниците в САЩ тези приходи са около 90% от общите постъпления.

6. Нови технологии

Новите технологии са неизчерпаем източник на енергия за издателствата. Те са свързани с всички звена на една печатна медия – за тях може да се пишат статии, чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението и т.н. Най-важните ползи, които един вестник може да извлече от новите технологии, са намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

7. Бъдете социални

Социалните мрежи като Facebook и Tweeter не само че завладяха света, но и промениха журналистиката. През следващата година Facebook ще анонсира Facebook Connect, който позволява на потребителите да се регистрират в други сайтове посредством Facebook акаунта си. Според специалистите това ще бъде още един начин медиите да достигат
до своята аудитория.

8. Нов модел

През 2010 г. ще нараства ролята на местните печатни издания, сайтове и телевизии. Тезата се подкрепя не от кого да е, а от самия Рупърт Мърдок. Той обяви, че ще направи платен достъпа до новините на две от местните си издания.

9. Екологично поведение

След като светът беше обхванат от икономическата криза, екологичното поведение на компаниите беше поставено на заден план. През 2010 г. обаче ситуацията ще е различна. Оказва се, че екологията и опазването на околната среда са теми, за които читателите искат да четат. Освен това хората гледат с много по-добро око на компании, които имат "зелено поведение". Затова и медиите ще се стараят да се приобщят към тази група.

10. Платено или не?

Един от най-големите въпроси, с който се сблъска издателският бизнес през изминалата година, беше дали онлайн съдържанието да бъде платено. Ако да, каква част от него да остане със свободен достъп и за каква да се плаща. Проучване на PricewaterhouseCoopers показва, че хората са склонни да плащат за онлайн съдържание, ако нямат безплатна алтернатива. 62% от анкетираните са готови да плащат толкова, колкото отделят и за вестник.
Резултатите от проучването показват, че 98% от анкетираните са съгласни да плащат за финансовите и бизнес новини. Въпросът за платеното съдържание в интернет отново се поддържа от медийния магнат Рупърт Мърдок. Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика, казва Мърдок.

Стр. 23