в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 19.08.2011
Напоследък е модерно да се говори как пресата загивала заради хегемонията на интернет и телевизията. Как самата телевизия също е застрашена от компютърната мрежа. И как отливът на читатели и зрители е неизбежен процес – закономерност от техническия прогрес и от нищо друго.
А всъщност не е съвсем така. За развития западен свят подобни тенденции може и да са факт, но у нас те по-често са оправдание за недобре свършена работа. И трите вида медии – преса, телевизия и интернет, безогледно копират една от друга, оставяйки у публиката блудкавото усещане, че я заливат с едни и същи претоплени новини, ден след ден, час след час.
Най-силно това се усеща в сутрешните блокове, които започват с преглед на печата. В този си вид четенето на вестници е абсолютна отживелица, колкото и да се опитват да го модернизират. В Би Ти Ви даже имат специален плот, върху който Ани Цолова и Виктор Николаев разместват вестникарските страници само с едно докосване. Какво обаче откриват върху тях? В повечето случаи – заглавия, познати от снощните новини по същата телевизия. Или нещо, което си прочел още вчера следобед в някой уебсайт. Безумно е например новини от наши и чужди агенции да се съобщават от името на "Труд", "Стандарт", "Дневник" или "24 часа". Ако шефът на Световната банка е казал нещо важно вчера, най-вероятно сме го чули в информационната емисия вечерта. Ако в парламента един депутат е нарекъл друг "идиот", сигурно сме го гледали директно по БНТ или в репортажа на някой от другите канали. Ако българските национали са се орезилили за пореден път, тази новина със сигурност не е монопол на "7 дни спорт". Показването на вестникарски страници със световноизвестни новини или азбучни истини не просто е досадно – то изглежда като платена и зле поднесена реклама.
Като се имат предвид падналите тиражи на някои ежедневници, може спокойно да се каже, че водещите на сутрешните тв блокове са единствените им останали истински читатели. Точно тук се крие основният проблем на така наречената "сериозна преса" която се чуди как да оправдае спада в аудиторията си. В повечето вестници почти или напълно отсъстват ексклузивни новини, собствени разкрития, находки на репортери с набито око или просто остроумен редакторски поглед към някой общоизвестен факт. Вестникарският рефлекс да се търси новината или поне интересният ракурс към нея в момента е налице само у няколко издания – "Уикенд", "Телеграф", "Всеки ден", "Струма", "Марица", донякъде и в "Капитал" и "Република". Всички останали се носят по течението от. десетина години насам и не показват никакъв стремеж да се адаптират към динамиката на новите времена. Репортерите им са изгубили стремежа да ангажират Вниманието на читателя.
Смятат, че той е длъжен априори да си дава парите за изданията им и да ги изкълве от първа до последна страница. През 1995-а човек трябваше да си купи вестник, за да научи как са свършили мачовете снощи. През 2011-а за целта има десетки тв канали и радиостанции, както и безброй сайтове в компютъра, и всичко това – на достъпна цена. За да бъде интересно едно печатно издание, то е длъжно да търси специфичен подход и оригинално обобщение на всяко събитие и процес.
Колко български вестници правят това? Нищожно малък процент. За останалите е далеч по-лесно да се оплакват – с инвазията на жълтата преса, с лошите дистрибутори, с всепоглъщащия интернет и дори с международното положение. Затова за едни издания, където явно се работи професионално и под напрежение, криза няма. А за други, които са много повече, нещата вървят към фалити.
Липсата на амбициозна журналистика обаче не е оправдание за тв блоковете да ни заливат с чужди съобщения, подгрени в микровълновата печка. Дори и в най-слабия ежедневник сигурно има поне една статия, заслужаваща да се изведе като акцент вместо новините от снощните емисии. Само че трябва някой да седне, да я потърси и изтъкне,а в повечето случаи сънливите сутрешни водещи нямат нито време, нито желание, нито способност за това. Така се стига до затоплената стара манджа, благодарение на която всеки ден ни подсещат, че някои вестници продължават да съществуват.
Отношенията между българската преса и интернет също са като досаден брак по сметка, отдавна омръзнал на всички. Първо вестниците свикнаха да пълнят страниците по най-лесния начин – тук новина от някое сайтче, там от друго, на трето място – клюкичка от Фейсбук. Сайтовете от своя страна приписват вестниците като луди и невинаги си дават труд даже да цитират източника. Понякога се стига до нелепи ситуации: утрешен вестник преписва от сайт новина. Сайтът пък я е изкопирал от вчерашен друг вестник, който редакторките на този утрешния така и не са прегледали, въпреки че са служебно абонирани. По-лесно им е да я копират от интернет. Така една и съща глупост живее цели 3 дни в медийното пространство.
Покрай старта на два нови таблоида – единият от които е "Всеки ден", мрежата се напълни с техните новини, разкрития, папарашки снимки. Преписването започва още от вечерта, след излизането на първите броеве от печатницата, и продължава на другия ден сутринта. Така информационното пространство окончателно се размива и човек не знае кога и къде е научил нещо за пръв път. Сайтове, вестници, телевизии – взаимната експлоатация не е нещо лошо, но в България е придобила чудовищни мащаби. И буди само досада или смях у все по-оредяващата публика, на която изобщо й пука от новините.
Стр. 29
