в. 24 часа | 2009-11-20
Tелевизионните сериали завземат все повече вниманието ни. Този кинематографичен жанр печели все повече сърца на зрители. Вероятно най-елементарното, психологично обяснение за този феномен е съпреживяването. Понякога то е толкова интензивно, че ревностните почитатели на т.нар. сапунки не могат да разграничат сценария от действителността. Въпросът е какво поражда необходимостта от подобен тип емоции.
Скука
Най-баналният отговор е, чесериалите се гледат, защото няма какво по-интересно да се прави във всекидневието. Запълват времето. Разбира се, че човек трябва да разполага с повечко свободни часове, за да може да се отдаде на любимото занимание. Телевизията е достъпен, евтин и универсален източник на забавления. Програмните схеми на повечето програми предлагат изобилие от сериали. Всички те имат някаква фабула, която покрива базисните изисквания за привличане и задържане вниманието на зрителя – несподелена любов, забранени страсти, несправедливости, борба между доброто и злото, криминални елементи. Сюжетите се препокриват. Действието се развива бавно. Създава усещането за повторяемост и прилика със “самия живот”, който при много хора се развива по-скучно и бавно дори от сериал. Скуката и любопитството “какво ще стане по-нататък” са рецепта за пристрастяване.
Желание за съпричастност
Смисълът на изкуството във всякакви негови форми се изразява в предизвикване на емоции у хората, съпреживяване или пречистване по терминологията на Аристотел. То е най-въздействащо, когато намерим в него своето собствено отражение. Тогава започваме да му вярваме. Следим фабулата и действието с желанието да намерим отговори на въпросите, които са ни глождили. Колкото по-малко изживяваме и споделяме чувствата си в личния живот, толкова повече търсим техен заместител и отдушник навън. Ако не успеем да го намерим, си го измисляме. Това е един несъзнателен механизъм, по който се пристрастяваме към сериалите. И тук няма абсолютно никакво значение качеството им, играта на актьорите или декорите. Ако някой успее да идентифицира себе си в някой от героите, това е достатъчно, за да се пристрасти към филма.
Бягство от действителността
Макар и да не си го признават, за мнозина най-интересното са историите на другите хора. Дори и да не вярваме докрай на разказвача, все пак той приковава вниманието ни. Някои наричат това клюки, но всъщност дълбокият му смисъл е изживяването на чуждия живот. На практика така удължаваме собствения си житейски опит. Сериалите ни предлагат друга действителност, чужда история, в която можем да се потопим така, както при подобни разкази. Забравяме за действителността около нас и се преселваме някъде другаде. Тук голямо значение имат декорите на въпросните филми. Колкото са по-екзотични, толкова по-пристрастяващи са сериалите.
Самота
В телевизионните сериали се разгарят много страсти – любов, гняв, мъка, злоба, доброта. Страничният наблюдател може да ги намери за плоски и повърхностни. Трикът обаче е, че тези страсти са толкова силни, колкото зрителите очакват да бъдат. Един елементарен диалог в тях може да се стори нелеп и глупав за едни, а за други да казва върховни истини. Това няма нищо общо с интелекта. Самотата е еднакво тежка за повечето хора. Сериалите предлагат разтуха и разнообразие на самотниците, а това е един силен, безвреден, дори здравословен “наркотик”.
стр. 24