Про(ду)центско начало

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-20 

ПродуцентиУправляващите предлагат 1/4 от телевизионните предавания да се правят от външни компании. С повторенията делът би нараснал до 50 на сто
Да водим ли за ръка клиента до продуктите с марка Made in Bulgaria? Или да ги оставим те сами да намерят пътя? Седмицата роди нов аспект на този почти 20-годишен спор. Той се очертава интересен, тъй като не заляга в окопа на все по-оредявашите родни стоки, сражаващи се с китайската продукция. Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме закон, с който да задължи националните телевизии да поръчват поне 25 на сто от предаванията си на външни продуценти.
Измененията са част от поправки в Закона за радио и телевизия, които през седмицата бяха приети на първо четене. Тяхната цел по принцип бе да хармонизират законодателството ни с най-новата европейска директива, отнасяща се до все по-голямото разнообразие от медийни услуги. Тъй като в нея не пише нищо за увеличаване на продуцентските квоти, пасажът с 25-те процента може да бъде наречен "българския принос" към общостната рамка.
ЕС отдавна е определил разумната долна граница за външни продукции в програмите на телевизиите – поне 10 на сто. Същата вече влезе "на въоръжение"
и в българския Закон за радио и телевизия през 2000-а, когато страната ни все още се бореше за членство. Сега обаче кабинетът неочаквано решава да вдигне ставката два пъти и половина. Нещо повече – 25-те процента не включват повторенията. На практика това означава, че заедно с тях общото времетраене на външните продукции ще набъбне до около 50 на сто от цялото програмно време на телевизиите.
В мотивите към законопроекта липсват пояснения какво налага увеличаването. Министерският съвет посочва само, че духът на евродирективата е да насърчава европейското творчество. В същото време българският й вариант превежда дословно и онзи параграф, според който "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време… трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно". Правителството обаче въвежда и допълнително разграничаване между български и европейски продуценти.
Идеята не се харесва изобщо на шефовете на родни телевизии. Според тях намеренията на кабинета са грубо вмешателство в редакционната им независимост. .Договарянето между операторите и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне – коментира от името на всички изпълнителният директор на асоциацията на частните електронни медии АБРО Гриша Камбуров. – Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като осигурява предимство на другата. И сега някои телевизии предоставят на външните продуценти програмно време, което е над изискванията по закон. Това се случва
със съгласието на двете страни, а не с принуда. Асоциацията предлага в окончателния вариант да се запази вече регламентираната квота от 10 на сто."
По принцип всяка теоретическа недомислица може да се избегне в практиката, но въпросът е кому е нужно да се стига дотам, коментира неофициално и шеф в частна телевизия. Помислете какво се случи, когато преди 4 години забраниха със закон телевизионната реклама на твърдия алкохол, пита той. Не е ли пълен днес ефирът с реклами на точно такъв алкохол, които по един или друг начин заобикалят ограниченията. Да ни задължат да дадем 1/4 от програмното си време на външни продуценти, па били те и български, е все едно да задължат населението на всеки три вносни бири да пие и по една местна. Ако наистина Народното събрание въведе по-високата квота, сутрешните блокове и съботно-неделните политически коментарни рубрики веднага могат да се превърнат във външни продукции, с които тя да бъде запълнена, без реално нещо да се е случило. Просто ще се отвори повече работа на счетоводителите, коментира още той.
Сред телевизионните босове има и хора, които одобряват идеята на кабинета. "БНТ не възразява срещу предложената промяна – каза през седмицата шефката на БНТ Уляна Пръмова. – По този начин българското законодателство ще отрази специфичните национални реалности и ще даде възможност за развитие на многообразието на произвежданите от независимите продуценти продукти. Важно е обаче в тази квота да влизат и повторенията."
Идеята за намеса на държавата в програмната политика на телевизиите не е съвсем нова. Тя тлее в публичното пространство вече няколко месеца. По-специално – откакто част от каналите започнаха да излъчват турски сериали в праймтайма си. Пръв за нея заговори един от най-влиятелните на продуцентския пазар – Нико Тупарев. В интервю за "L’Europeo" през есента той каза, че не е нормално bTV да прави толкова големи печалби от "Перла". Както "ТЕМА" вече писа, поредицата счупи всички рейтингови рекорди, въпреки че на гърба й вървяха две от предаванията на Тупарев -
VIP Dance u "Цената на истината". Всички те бяха излъчени от Нова. От около година телевизията стои плътно зад идеите на продуцента. В същото време Тупарев е персона нон грата в bTV. Засега първата национална телевизия печели категорично рейтинговата война с втората и обира каймака от рекламите, въпреки усилията на Нова да промени статуквото.
Ако държавата се намеси във въпросната война, скоро зрителите ще имат възможност да разберат от собствен опит възможно ли е любовта им да се направлява като "Пършинг" с помощта на административни мерки. След това всички по телевизионната "хранителна" верига ще разберат, че истинският проблем не е в това кой колко неща прави, а как ги прави. В момента продуцентските компании наистина изпитват затруднения. Те обаче са не да се доберат до екрана, а как да задържат зрителя пред него. В този аспект премиерът Бойко Борисов вече направи всичко, което бе по силите му – гостува когато и където можа. Сега е време и продуцентите да се понапънат и сами
да открият нови способи за привличане и за задържане на аудиторията. През седмицата например Нова телевизия пусна новия си ледоразбивач в праймтайма – "Шоуто на Иван и Андрей". На старта двамата веселяци признаха, че чакат възможността да правят ежедневно хумористично вечерно предаване от 10 години. Оказа се, че вероятно от вълнение те в последния миг са забравили да вземат със себе си най-важното -екипа, който да им слага хумора в устите. Подобно е и положението с другото развлекателно предаване, за което Нова всяка събота отделя по 8 часа -"Станция Нова". С него също е по-вероятно да се разплачеш, отколкото да се разсмееш.
***
Продуцентът Магьрдич Халваджиян: Искаме пари за сериали, не за нови риалитита
Г-н Халваджиян, защо е това изискване за 25 на сто външни продукции в националните телевизии?
- Западният пазар се е намествал и се е оформял с години. Нашият се развива по друг начин. Но в крайна сметка нали целта е той също да заприлича на европейския? Е, като председадел на асоциацията на независимите продуценти предоставих на Министерския съвет една справка, предоставена ми от Брюксел. От нея става ясно, че външните продукции са средно 35 на сто от телевизионните предавания в евросъю-а. Най-ниско е нивото в Чехия – 25 на сто. В Скандинавските страни обаче то достига до 55-60. ЕС казва: минимум 10 процента, на практика те са поне 25. У нас тези 10 са бариера, над тях не се мърда.
Тв босовете обаче не са съгласни и казват, че някои от тях и сега отпускат повече време на продуцентите?
- Но повечето не спазват и тези 10 процента, които законът ги задължава. При тях на практика външни продукции няма. Ако телевизиите отпускат повече пари, те могат да се вложат в телевизионни сериали. Очевидно дойде тяхното време. Но вместо да правим наши, купуваме от Турция и Аржентина. Изнасяме пари, вместо да ги даваме в България. Да, знам, че е по-лесно да се купи евтина чужда стока, вместо да се произведе по-скъпа. Печалбата от вноса е гарантирана, при това без големи разходи и усилия. Затова и телевизиите предпочитат да влагат минимално, а да прибират максимални приходи. Тук обаче идва въпросът за подкрепа на българската култура, артисти, режисьори, за реклама на България, ако щете. Помислете си каква невероятна реклама си направи Турция с "Перла". А ние дори й платихме, че си я направи, вместо тя да плати на нас.
Ако големите телевизии, които също са чуждестранна собственост, отделят още 10 на сто от печалбите си да купят външни предавания, а не да изнесат и тях в чужди сметки, от тях ще спечели българската икономика. Нужен е и малко протекционизъм.
Лично аз помня поне 4 ръкостискания между шефове и продуценти с анонс, че ще се прави най-скъпото тв предаване в българския ефир. После някои от тях се оказваха, меко казано, неуспешни. Какво ще отговорите на мнението, че проблемът не е в това кой с колко време разполага, а как го използва? "Перла" би всички реалитита, но тук едва ли са виновни квотите, а това, че всички останали пеят и танцуват, заформят скандали или си вадят кирливите ризи.
- Съгласен съм. Но нали точно с това започнах: не искаме пари за нови риалитата, а за сериали. Сега интересът е насочен към тях и затова е време да се създаде качествен български.
Продуцентите не са виновни, че телевизиите в момента искат танцувални шоупрограми и риалитита. Операторите са ни го поставили като задача и затова ние го правим. Не можем да отговаряме и за грешките в позиционирането на външните продукции. То също е приоритет на програмните директори. Нас могат да ни обвиняват, когато продуктът не е интересен. А за да е интересен, трябват пари. А защо да се инвестира, когато може да се вземат неща наготово? Затова и искаме държавата да се намеси.

Стр. 24 – 25, 26

Leave a Reply