www.focus-news.net | Екатерина ПАНОВА | 11.03.2011
Резолюцията на Европейския парламент за свободата на медиите в съюза е продукт на политически сблъсък и политически отношения. Това каза на пресконференция председателят на Съвета за електронни медии проф. Георги Лозанов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Според Лозанов, появата на България сред държавите, по отношение на които е изказана тревожност за медийния плурализъм и свободата на словото, също е резултат на политически процес, който изнася вътрешна политика в ЕП, което било нормално. Това става обикновено през опозиционните евродепутати, които дават определения на медийната среда.
Проф. Лозанов изрази хипотеза, че е възможно скандалите около флашките, подслушванията и начина, по който се отразяват в медиите, да са дали отражение върху това България да се споменава в резолюцията. Тези скандали са били използвани ефективно и от опозицията. Няма съмнение, че критичният тон към управляващите се е засилил, каза проф. Лозанов. Според него, обаче, усещането в обществото не е за силна критичност към правителството. Една от причините за това е, че критиките стават предимно на територията на т.нар. "жълти медии", които все още нямат авторитет да изразяват гражданска позиция. Другата по-важна причина, според проф. Лозанов, е това, че зад критичните реакции много силно прозира политическия ползвател от изнесената информация. За да има гражданска ценност, информацията трябва да носи полза на аудиторията, а не на трето лице. Сянката на трето лице не дава тежест на критичния тон, подчерта медийният експерт.
Според Лозанов, като цяло има спад на ролята на гражданското общество по отношение на медиите. Част от проблемите в медийната среда у нас е свързана с преждевременното и необосновано оттегляне на гражданското общество в отношението към медиите, посочи проф. Лозанов. Негово предложение е в медийния регулатор да има трета квота – на омбудсмана, който е граждански защитник.
Проф. Георги Лозанов представи и идеите си във връзка с изработването на нов закон за аудиовизуалните услуги. Новото схващане за плурализма е на много по-пазарно ниво, каза той. и допълни, че вече се говори за пазарни гаранции за плурализма. В новия закон трябва да залегнат прозрачността на собствеността и правото на концентрации. Трябва да бъде разписана обществената мисия на обществените оператори, което ще е в полза на тяхната независимост. Убеден съм, че ще се върви към стабилизиране на ролята на регулатора по съдържанието, отбеляза проф. Лозанов. В закона може да се търсят предложения за още по-голяма независимост на държавния регулатор.
Според медийният анализатор има сериозни проблеми с цифровизацията и цифровото разпространение. От една страна има очакване за максимален плурализъм на собствеността на фирмите на разпространение, т.е. раздробяване. От друга страна, обаче, пазарът е малък и ако няма концентрация на тези собствености, не може да тръгне процесът. От една страна законодателят е предвидил много голям кръг от лица, които получават право да разпространяват. От друга страна – хем телевизиите получават право да качат по няколко програми, хем те нямат мотив, бизнес перспектива, която да гарантира, че това ще им даде резултат. По-скоро ще им създаде бизнес проблеми. Новият закон ще регулира и част от медийните услуги, които минават през интернет. Засега на интернет се гледа "захласнато", като на територия на свободата, каза проф. Лозанов. Ще се търсят форми на регламентация на интернет, но засега няма такива намерения, допълни той.
Позицията на Европейския парламент е в полза на свободата на словото във всички държави-членки на ЕС, каза проф. Лозанов. Трябва да продължи натискът на ЕК върху Унгария във връзка с медийния закон. Това е важно, защото законът е заплашвал да промени качествено основите на медийната демокрация в Унгария. С тази резолюция ЕП показа, че няма да приеме по-компромисно решение по отношение на унгарския медиен закон, независимо кой е председател на ЕП сега.
България е спомената аксесоарно и в политически план в резолюцията на Европейския парламент от 10 март тази година. Това личи много ясно от гласуването в европарламента вчера. Според Лозанов подкрепата и съпротивата към документа са много балансирани. Съпротивата идва основно от ЕНП, която дори е имала алтернативна резолюция, която в последствие е оттеглила. Предложението на ЕНП е било да не се акцентира основно върху унгарския медиен закон, а въобще да се обсъди какво е състоянието на свободата на словото и в останалите европейски държави. Приетата резолюция показва, че случаят с унгарския закон е по-специален, уникален и по-тревожен и трябва да му се обърне внимание.
Според проф. Лозанов в резолюцията има два оптимистични плана. Единият е свързан с желанието на ЕП да продължи работата с унгарското правителство за медийния закон в страната и да не се оставят така нещата. Второто положително нещо в резолюцията е възлагането на ЕК да изработи директива, с която да се дадат нови гаранции за плурализма и свободата на словото.
