в. Труд | 2010-01-05
Интервю с Проф. Вихра Миланова шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница
Проф. Вихра Миланова е националният консултант по психиатрия. Тя е шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница, по специалността си работи над 30 г. Била е участник в много изследователски проекти, посветени на генетика на психичните заболявания. Има над 150 научни публикации.
- Психическите заболявания по-често ли застигат в последно време българина, проф. Миланова?
- Колкото всички останали нации. Честотата на тежките заболявания е една и съща. Друг е въпросът, че при нас не е толкова добре уредена системата и достъпът до специалист (а имаме достатъчно добре обучени кадри).
Много важна е и т. нар. стигма – страхът, че някой може да те види и разбере, че отиваш на психиатър. Че може да ти сложат жълт етикет.
- Според някои статистики всеки трети българин има психичен проблем?
- 20 % от хората имат някакъв вид психични разстройства.
- А като добавим и депресиите и тревожните състояния?
- Да, тогава вече се стига до данните за всеки трети с психично оплакване. Да не забравяме и хората около тези страдащи българи.
- Какво се случва с разсъдъка ни в кризата? Имате ли повече пациенти?
- Хората много повече се страхуват за бъдещето си, по-често имат кризисни реакции под формата на депресивни разстройства, на тревожност, на опити за самоубийства (голяма част от тях не могат да се предотвратят). За съжаление безизходицата води точно до това.
- Повишават ли се острите ви случаи?
- Имаме доста такива пациенти. Но ние не сме показателни, защото клиниката ни е отскоро отворена след ремонт, нова е, привлекателна е и идват страшно много болни. Затова вече изнемогваме.
- Имате ли проблеми с финансирането?
- Както е известно работим в условията на хронично недофинансиране. И на дефицит. Ние, психиатричните клиники, получаваме субсидия само от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), и то по методика на преминал болен. Т. е. превеждат ни една и съща сума за болен, независимо колко време е лежал пациентът в болница, каква е стойността на лечение и т. н.
- И колко ви превежда МЗ?
- На университетска клиника, каквато е нашата, по 650 лв. на болен. С тази сума трябва да се плати всичко – лечение, медикаменти… Което не е лесно. А като част от Александровска, която има много отделения и всички те се финансират от касата, то доста тежим на болницата. С новата клиника за щастие сме наваксали този дефицит, но пак повтарям – нашата клиника е различна. Пациенти се записват със седмици напред.
- Ако се въведат клинични пътеки за психиатрични заболявания, това решение е ли е на проблема?
- Да, обсъжда се такъв вариант. МЗ има предложение за създаване на нови пътеки, защото само за психиатрично лечение няма. Това обаче е в процес на обсъждане. Но тези 650 лв., които получаваме, стигат за 12-13 дни, а една депресия например се лекува доста по-дълго. Разбира се, има и заболявания, които са по-евтини. Средният престой в клиниката ни е 17-19 дни.
- Какви занимания оказват лечебен ефект върху хората с разстроена психика?
- Т. нар. занимателна терапия. При нея болните рисуват, моделират, подлагат се на музикотерапия, на релаксиращи техники, на групови занимания. Провежда се и обучение на различни диагностични групи. Например прави се психообучение (как да се справят в различни ситуации, кога да си взимат медикаментите, как да разчитат първите сигнали на болестта) на хора с депресии, с тревожни разстройства, с шизофрения и др.
- Кои професии са подходящи за хората с душевни заболявания?
- Не мога да кажа, но има професии, при които хората по-често боледуват. Това са лекарите (те и по-често се обръщат за помощ към нас), преди години доста пациенти ни бяха учителите, а сега те се заместиха от хората на изкуството, защото са по-емоционални и впечатлителни. Бизнесмените също боледуват доста, както и журналистите, подложени на силен стрес. Новинарите се опитват да се лекуват с алкохол. Но той първо има отпускащ ефект, а по-късно само задълбочава проблема.
- А представителите от кои социални групи по-рядко стигат до психиатрична клиника?
- Например спортистите. Т. е. пациенти стават хората на интелектуалния труд.
стр. 20 – 21
February 8th, 2010 at 10:55 pm
Колко много мисли… Не е ясно само за нашия “национален” комсултант това, че в голяма част от световните бумаги има спортна психаитрия, както и военна психиатрия и др. Не й се сърдете – толкова чела, толкова знае… Но това с пътеките ще е върхът. Май ще трябва да й се даде да прочете Конституцията на РБ и Закона за здравето. Има ясни текстове, които ще спрат безумието пътеки при психично болните. Не дай Боже да успее… Всички бедни, неосигурени ще й тежат на съвестта или каквото там е останало от нея…