в. Банкер | Слава АНАЧКОВА | 02.03.2013

Г-жо Сачева, успя ли някой да си направи пиар от оставката на правителството?

- Доколкото пиарът означава управление на информацията и комуникациите, никой не успя да извлече дивидент, тъй като никой не управляваше ситуацията. Но ако говорим за пиара като публичност – да, страшно много хора, които от години не бяхме виждали и дори бяхме забравили, изпълзяха на повърхността и изведнъж се представиха за гражданско общество. България в момента е истински Вавилон – има недоволни не само от сметките за ток, но и от застрояването на Банско и Пирин, има хора, които искат екологично чиста храна и по-добро здравеопазване, други се бунтуват срещу банките, на протест излезе дори един фалирал строител, защото бизнесът му е съсипан. Според мен една част от тези протести са напълно спонтанни, други са организирани, но те никога нямаше да станат толкова масови, ако в дъното на нещата наистина нямаше недоволство. Получава се лавина, което означава, че тотално е скъсана връзката между това, което се случва в живота на обикновения човек, и това, което се рисува като политическа реалност в страната.

Къде се крият причините за това разминаване?

- Оказа се, че твърде дълго време политиците и медиите си бяха самодостатъчни. Политиците си мислеха, че техните избиратели са медиите, а медиите смятаха, че техните читатели и зрители са политиците. И се създаваше впечатлението, че всичко е наред и няма никакъв проблем, докато очевидно в държавата е вряло и кипяло. Случващото се днес е резултат на активна глупост и пасивен ум. Някак си глупостта се издигна в култ, а простотията се превърна в институция. Колкото по-глупаво се изразяваха политиците, толкова повече ни се обясняваше, че това е нормално говорене и автентична политика. И това започна лека полека да разлага институциите, медиите и цялото общество.

Предсрочните избори ще ни извадят ли от тази криза?

- Нека говорим прагматично – какво ще се случи при служебен кабинет! Десетки проблеми реално няма да могат да се решат. Говори се, че дори след изборите няма да е никак лесно да се сформира кабинет – партиите ще дискутират, ще се коалират, ще се изнудват… Което означава, че през следващите пет-шест месеца България ще е забранена територия за инвестиции – и чуждестранни, и местни. Междувременно през периода на служебното правителство уличните протести и крясъци за възмездие така ще блокират държавната администрация от страх, че тя няма да изпълнява задълженията си. Почти съм сигурна, че голяма част от българските компании, които очакват пари по различни европейски програми, ще имат сериозни проблеми с получаването им. Просто цялата държава ще буксува.

Значи не одобрявате оставката на правителството?

- Смятам, че това е абсолютна абдикация от отговорност. Бойко Борисов подаде оставка, защото отново мислеше за своя пиар, а не за това, което трябва да направи като премиер. И който го е излъгал, че като докара камион с прасета в своя подкрепа и напише "Бойко Борисов кръстник на свиневъдите", ще му направи страхотна услуга, много е сбъркал. Това може би е логичен завършек на сегашното правителство, но в никакъв случай не създава добър имидж. Борисов вероятно си е мислел, че като се оттегли, ще спечели огромна червена точка, а хората ще започнат да се вайкат и да го молят да се върне, защото е единствен. Но реално погледнато се случи точно обратното. Той влезе в ролята на пожарникаря, който заряза държавата точно когато имаше пожар. И за пореден път Борисов показа, че не е смел. Сега толкова много проблеми ще излязат на повърхността, че всички политици ще стоварят вината върху него и хората накрая пак него ще мразят. Собствените му депутати също ще започнат да го изоставят, защото на много от тях вече им мирише на провал. Едно от доказателствата за това са проблемите в здравеопазването, които в по-голямата си част се коренят в Закона за бюджета на Националната здравна каса и благодарение на ГЕРБ нейният управител е изцяло подчинен на Народното събрание. А утре като нямаме парламент, кой ще регулира проблемите в сектора? Хората, които не познават технологията, по която работи държавата, смятат, че оставката действително е била единственият изход, но изобщо не е така.

А какъв е изходът?

- Отговорното поведение беше друго – Бойко Борисов трябваше незабавно да представи план за излизане от кризата с няколко мерки и да изкара мандата докрай. Най-лошото в тази ситуация е, че основни фундаменти на демокрацията, благодарение на които България се появи на картата на европейските държави и стана част от Европейския съюз, бяха сериозно компрометирани. Затова ролята на всеки интелигентен човек в момента, независимо дали е граждански активен или не, е да обяснява какво представлява държавата, какво означава демокрацията и общо живеенето. Необходимо е всеки мислещ да ограмоти поне трима немислещи, за да си спасим държавата. Разбирам всеки един, който е беден и гладен, съчувствам му, но той трябва да знае, че неговият гняв и неговият глад могат да направят нещата много по-лоши. Агресията нерядко е майка на глупостта и апелът ми към протестиращите е да не са толкова безпардонни, а вместо това да проверяват добре компроматите, която им размахват пред носа. В този ред на мисли всички опити да се прави пиар от ситуацията ще бъдат пометени, защото сега изобщо не става въпрос за опаковката – съдържанието е нарушено много дълбоко.

Но политическите лидери дадоха и дават всичко от себе си да извлекат дивиденти от случващото се и ако съдим по речите им, предизборната кампания определено вече е в ход…

- Не откривам особен смисъл в говоренето на Бойко Борисов, а поведението му на консултативния съвет при президента Росен Плевнелиев и начинът, по който три пъти го прекъсна, смятам за абсолютно скандално. С говоренето си Цветан Цветанов пък винаги се е опитвал да надскочи собствения си интелектуален потенциал, в резултат на което думите летят над мислите му без всякаква връзка между тях. Що се отнася до Сергей Станишев, той направи толкова рязък завой към популизма, че неговият вербален комунизъм ме плаши много повече от реалния вандализъм на улицата. Иван Костов също доста промени своето говорене, напоследък звучи изключително прагматично и се опитва да насочва към конкретни неща. Но създаденият му образ на човек, който не е правил добри неща за България, пречи на хората да възприемат думите му. Изключително добър оратор, може би един от най-добрите в парламента, е Лютви Местан. Лично аз имам своите задръжки по отношение на партия ДПС, но речта на лидера й при дебатите за оставката определено беше доста съдържателна. В момента Росен Плевнелиев също се опитва да промени поведението си, защото той пък се бори с голяма доза обществено неодобрение. Да, много хора гласуваха за него, но компромисно. Малцина са тези, които убедено вярват, че той е президентът на България. И в тази кризисна ситуация много си личи липсата на обществен опит при него. Той беше успешен бизнесмен и като такъв беше успешен регионален министър. Но определено не беше подготвен за ролята на обществен балансьор, който да осигурява най-висшата хармония в обществото. Много е важно какво ще направи Плевнелиев през следващите седмици. Ако не съумее да се справи със ситуацията, ако си изиграе глупаво козовете и действително си позволи да предложи съветниците си за правителство, както се говори, може да се окаже първият президент, на когото ще му бъде поискана оставката.

Основните протести повлякоха други след себе си, но в деня, в който Борисов подаде оставка, пред парламента имаше 2-3 хил. души. Кога толкова малко хора са сваляли правителство?

- Борисов според мен си подаде оставката, защото спря да има международна подкрепа. Той самият призна за телефонен разговор с Путин, а градските легенди разказват, че непосредствено преди оттеглянето си е бил в американското посолство. Какво наистина се е случило вероятно ще разберем след време, но при всички положения нито протестите, нито окървавената глава свалиха кабинета. Личното ми мнение е, че след като успя да пренесе принципа "тука има-тука нема" от Министерството на вътрешните работи през местната власт до Министерския съвет, той се опита да го приложи и в международен план, но абсолютно сбърка. Борисов се озова в менгемето между САЩ и Русия, без да е полезен нито на едните, нито на другите. Опита се да скрие този факт, но не успя, защото след оставката му последваха редица неадекватни прессъобщения от Министерския съвет. Първото известие, според което Бан Ки Мун му пожелава успех на изборите, бе опровергано от говорителя на генералния секретар на ООН. Следващото съобщение беше, че израелският премиер Бенямин Нетаняху също му пожелава успех и понеже не всеки у нас владее иврит, не успяхме да разберем дали информацията е автентична. Но когато поздравлението на британския министър-председател Дейвид Камерън за позицията на българското правителство за "Хизбула" беше представено като лична подкрепа за Борисов на предстоящите избори, стана абсолютно ясно, че премиерът в оставка се опитва всячески да внуши, че продължава да има международната подкрепа, която на практика е загубил.

Каква личност е способна да спечели доверието на избирателите на предстоящите предсрочни избори?

- Всяка политическа сила, която поддържа разумно, спокойно говорене, но се отвори и за гражданска квота, ще има успех. Хората имат остра нужда да чуят нещо по-разумно, защото твърде дълго слушаха пълни глупости. Лично аз бих вярвала на човек, който е добронамерен към света, но може да бъде решителен и когато е необходимо, да вземе и по-твърди мерки. Хората искат решенията да се взимат сега, веднага. Не е коректно непрекъснато някой да ги лъже, че нещо се прави за тях. Затова съм против идеята за нови лица в политиката. Тя се нуждае от светли умове, а не от нови лица – сменихме достатъчно до момента. И Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов бяха нови лица. Политиката е арена за хора, които са напълно себереализирани и са в онзи етап от живота си, когато искат да дават и да правят нещо за другите. Лица, които тепърва ще учат, ще ходят на специализации, ще структурират бизнеси или ще си купуват апартаменти, няма как да са полезни за обществото. Най-голяма нужда от това политиците в България да са умни има бизнесът. Защото умните политици създават условия за качествен бизнес, а той от своя страна – условия за качествен живот на хората. И това е нормалната логика, която трябва да се следва.

Стр. 12