в. Новинар | Тихомира МИХАЙЛОВА | 26.02.2011 

Българска реч се чува в ефира през ноември 1929 година

Музика, новини, репортажи. Тези думи веднага изникват в съзнанието на човек, когато стане дума за радиото. Докато пътуваме, докато работим, докато… без радио не можем, или поне по-голямата част от хората.
С времето технологиите се усъвършенстват и след телефона на бял свят идва и първият радиоприемник. Днес музика слушаме не само по радиото, но какво е било положението в стара София в началото на ХХ век. Кога постепенно по вечеринките и баловете столичани са започнали да се любуват на различните музикални произведения от дома си? Кога се появява първото радио у нас?
Само 30 години след като кореняк софиянци се сдобиват с първия телефон, през 20-те години на миналия век в София постепенно започва да се развива и т.нар. радиоразпръскване. Първите радиоприемници се внасят у нас едва през 1924 година от френската компания "Радиола".
За военни нужди обаче радиовръзката у нас се използва от по-рано. Още в далечната 1907 година според договор между българското и руското правителство до варненското село Франга започва работа първият български безжичен телеграф. Връзката между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата "Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга.
Но да се върнем на София. Едва през 1927 година се приема първият Закон за радиото у нас. С него се разрешава инсталирането на радиоприемници, но срещу не много висока държавна такса. Само две години по-късно – през втората половина на 1929 година, се слага началото на радиопредаванията. Това става с помощта на построен в Инженерната работилница в София от техника Георги Вълков 60-ватов радиопредавател. Така през последната седмица на ноември столичани за първи път чуват българска реч в радиоефира. Те са посрещнати с думите "Ало, ало, тук е Радио София!". Но по искане на държавата предаванията са преустановени, тъй като над тях липсвал контрол.
Следващата година се създава Съюз на радиолюбителите в България "Родно радио", които използват предавателя на първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни 1930 година. Програмата била само няколко часа дневно и се състояла предимно от сказки. За съживяване и разведряване на обстановката в ефира се чувал гласът на някой певец или оркестър. Останалата музика пък се пускала от грамофонни плочи, откъдето звучат предимно народни песни. Ентусиастите от "Родно радио" се помещавали в сграда на улица "Московска" № 19. Преди това там се помещавала банка.
Само няколко години по-късно – през септември 1934 година, с радиопрограма се сдобиват и варненци. Официалното откриване е едва през декември, когато започват да се радват на всекидневни програми. През времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на "Родно радио" от София, и то предавана по телефонна линия.
1935 година се оказва повратна. През януари цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Така 25 януари става и се отбелязва като ден на БНР и начало на радио София, което остава единственото радио чак до края на 90-те години на миналия век. За ръководител на радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник). През 1937 г. радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов, който изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. В този период в програмата влизат с участие детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – “Детска радост".
Така постепенно почти всеки втори софиянец се сдобива с радиоприемник. Ето какво пише през 1942 година в списание "Сердика" Матвей Вълев за появата на радиото в София: "Неуверени в новото чудо, първите щастливци си набавяха малки и прости, но безобразно скъпи детекторни радиоприемници, висяха по цели дни със слушалки на ушите над тях и не можеха да ги проумеят. Първите приемници у нас дойдоха като стока, предназначена само за най-заможните. Бяха дни и години, в които всеки собственик на приемник посрещаше непрестанно гости, дошли "да слушат радио".
В края на 1930 година близо 2000 са онези граждани, които плащат в пощата такса, за да слушат радио. През 1941 година абонатите са вече много повече. Колко са обаче онези софиянци, които слушат "на черно" радио, не е ясно.
В края на 1941 година абонатите в София са близо 35 000, а в цялата област надхвърлят 40 000, която бройка е доста внушителна в сравнение с другите областни градове.
Близо 32% от всички български радиоабонати са софиянци.
През 1941 година радиоприемници в България имат предимно чиновниците. По данни на Матвей Вълев близо 39 000 са тези от тях, които са си купили радио. Тези със свободните професии са към 19 000, занаятчиите около 14.091, а земеделците едва 6000. Радио се слуша и в читалищата. Близо 8000 от тях имат радиоприемници в сградите си.
Наред с радиото софиянци се радват и на едно друго откритие. Първите грамофонни апарати се доставят в столицата от Глауер, представител на грамофонната фирма "Гласът на неговия господар". Цената на един грамофон е 60 лв., на плочите – 5-6 лв. Фирма "Пате Маркони" през 1904 година вече има свое представителство в София. Именно тогава те решават да запишат на плоча и български песни. Те викат от Плевен учителя по музика Димитър Попиванов, който по-късно става един от изтъкнатите ни оперни певци. Именно той е този, който изпълнява първата българска записана песен – "Майка Стояна люляла". Първата грамофонна плоча, произведена в България, се появява едва през 30-те години.

Стр. 7