сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 2009-11-27
Колкото повече информирате и мотивирате партньорите си, толкова повече нараства вероятността те да направят най-доброто за вас
"РАБОТЕТЕ ЗА ПИАР АГЕНЦИЯТА СИ" съвсем не означава да го правите в прекия смисъл на израза – да работите вместо нея или за нейния успех. Става въпрос за следното: колкото повече усилия, време и ресурси отделите, за да обясните какви сте и какво искате да постигнете, толкова по-успешно и ефективно ще бъде извършеното от агенцията във ваша полза. Иначе казано, колкото повече информирате и мотивирате пиар партньорите си, толкова повече нараства вероятността те да направят най-доброто за вас. Това е уравнение, което от година на година става все по-валидно. Въпреки все още съществуващите надменност, корпоративен шовинизъм и шопски тарикатлък по средните и високите етажи при компаниите. Както и повърхностното отношение при някои представители на агенции, синтезирано в максимата "Не считаме за необходимо да обсъждаме с пържолата принципите на кулинарията". Като правило отношенията между клиент и агенция най-лесно може да се определят като сложни. Клиентът заслужава агенцията си, обратното също е вярно. Като в семейството – ако биеш жена си, не може да очакваш тя да бъде красива с едно посинено око. Отношенията са реципрочни, повече като при партньори, отколкото като при купувач и продавач на услуги – в случая комуникационни. Което и не може да бъде по друг начин – най-малкото заради факта, че услугите са нестандартизирани. Но някак си реципрочността прекалено често приключва с изговаряне на фразата "ние сме партньори", съгласие по бюджета, разточителни срещи и подаръци за Коледа. Специалистите в компаниите разчитат агенциите им да имат опит и контакти и да работят за тях с отдаденост – и това трябва да бъде така. Но едновременно с това въпреки (или точно поради) многото реализирани кампании те имат навика да забравят, че трябва да се обърнат към себе си и да отговорят на партньора със същото – подготовка и ентусиазъм. Ако те самите не са непоклатими експерти по отношение на продуктите си или не са напълно наясно с тенденциите в бранша, не би било честно да очакват хората в пиар агенцията да бъдат такива. Ако маркетинговите и комуникационните мениджъри не работят, за да стимулират креативността и ентусиазма на колегите си, ако не споделят своите виждания с тях, едва ли ще получат най-доброто за бюджета си. Когато една кампания завършва с неуспех, това съвсем невинаги означава, че агенцията не се е справила. Много е вероятно компанията да не се е проявила като добър клиент. Поради всичко това има няколко неща, които е добре да се имат предвид -в крайна сметка колкото по-добра работа свърши клиентът, толкова по-добра работа ще му свърши неговият пиар партньор.
Първо, както агенцията трябва да познава бизнеса и бранша на клиентите си, така и маркетинговите мениджъри трябва да познават пиар пазара като цяло. Причината – яснота точно какъв партньор им е необходим, за да бъдат постигнати поставените цели. Препоръчително е да се предвидят време, усилия и проучвания, за да се установят и разберат мащабът на работа, способностите и опитът на агенциите, измежду които ще бъде направен избор. Въпреки че специализацията на пиар бранша в страната ни не е кой знае колко добре развита, агенциите определено се различават – някои са по-бутикови, други са големи и имат международен партньор, някои са по-добри в политическия пиар, други – в шоубизнеса, едни плащат на журналисти, за други се знае, че не го правят, и така нататък. Със сигурност не всички ще са еднакво добри и успешни и ще дадат най-доброто решение за конкретния казус. Много е просто: ако вземеш дори и най-добрия off-road джип, едва ли ще спечелиш състезание по скоростна отсечка, нали? Въпрос на избор и на преценка на ситуацията.
Второ, в масата от случаите най-ценното нещо, което една компания може да вземе от пиар агенцията си, са: (1) добри идеи и (2) външен, сравнително независим поглед върху нейния бизнес. За мен си остава неразрешима енигма какви умствени процеси поражда ситуацията, в която мениджърите в компанията не слушат идеите и съветите на агенцията или още по-лошо – правят я прост изпълнител на собствените си идеи. Не е ясно и какъв е икономическият смисъл – по-изгодно ще излезе, ако се наемат секретарка и куриер. А ако двете страни се надпреварват да се занимават само със стратегията, тогава "лехата е пипера кой ще прекопай"? Освен това, ако мениджърите не се доверяват на съветите, които агенцията им дава, защо въобще ги искат? Тук апологетите на аутсорсинга много често привеждат примера със зъболекаря – как никой не си лекува зъбите сам и не се меси в работата на този, който трябва да го избави от болките, а само седи с отворена уста и накрая плаща. Сравнението е пресилено. На другата крайност е асоциацията с ролята на чистачката в офиса – може да си почистим и сами след края на работния ден, може да направим проучване кой препарат за коя повърхност е най-подходящ и така нататък. Може, но е много по-смислено и изгодно да наемем човек за тази цел. Реалността при работата с пиар агенция е някъде по средата, но в който и да е случай от спектъра е ясно, че не е смислено нито да съветваме зъболекаря как да ни направи пломбата, нито да следим внимателно с поглед парцала на чистачката. Интересува ни единствено крайният резултат. Така трябва да бъде и при работата с пиар агенция – тя трябва да бъде избрана внимателно, но когато партньорските отношения започнат, трябва да се направи така, че да бъде използван максимално нейният потенциал. Защото е много вероятно десетте години работа за една компания да са заразили един добър специалист с вирусите на корпоративния шовинизъм и далтонизма от бизнес парковете -симптомите на това са игнориране на нови тенденции, вгледаност в пъпа, бюрокрация и рутина. Още нещо – по отношение на работата е пиар агенция един западен мениджър се беше изразил изключително подходящо: Treat agency as you should do your own staff*. Най-успешните и изгодни за компанията отношения са именно от този тип. Това означава агенцията да бъде добре информирана за бизнеса и бранша – така както се прави това със служителите в самата компания. Колкото повече информация получи тя, толкова повече нараства вероятността да предложи интересна и работеща кампания или акция. А ако в работата на компанията водещото винаги е търговската тайна или страхът да не изтече информация при конкурентите, от един момент нататък няма да има нищо, което да е необходимо да бъде пазено в тайна – просто нищо ново няма да се случва. Информираността е най-важна по отношение на брифовете: колкото поясни и изчерпателни са те, толкова по-подходящи предложения може да се очакват. Колкото по-ясни цели са поставени и колкото по-добре са формулирани критериите за успех, толкова по-малко пространство ще има агенцията да дава напразни обещания или да пуска розови облаци. Накратко, успешният бриф е основата на една наистина успешна кампания.
А когато дойде време за защита на концепциите пред мениджмънта, важи простото правило "позицията на агенцията и вашата позиция не са едно, но не са и две". Идеята е, че при разработването на концепцията за кампания, събитие или просто когато се уточняват параметрите на комуникационното обслужване, се
водят всякакви спорове и дискусии и се обсъждат различни варианти. В момента, в който бъдат постигнати всички договорености, агенцията и пиар специалистът в компанията застават от една и съща страна и правят всичко възможно да защитят общото си решение. Това по отношение на частта от правилото, която казва, че "вашата позиция и тази на агенцията не са две". По отношение на другата част – пиар специалистът в компанията не забравя кой му плаща заплатата и за чии интереси работи и е добре да не остава глух и сляп за смислени подобрения и корекции. Макар че корекциите по концепцията, които представителите на мениджмънта дават, са смислени малко по-често, отколкото са сбъдналите се пророчества за края на света. С изключение на тези по бюджета, разбира се. Именно поради това е препоръчително представител на мениджмънта да присъства не по-рано от финалното представяне на концепцията.
И малко "сервизна" информация: не работя и никога досега не съм работил в пиар агенция, а само от страната на клиента. Което прави всички тези препоръки или много близки до обективните, или напълно субективни.
* Отнасяйте се към агенцията си така, както бихте го направили към собствените си служители.
Стр. 94, 96