в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg