в. Галерия | Явор ДАЧКОВ | 16.08.2012
Преди месец публикувахме скандално интервю на известната ни тенисистка Сесил Каратанчева, която разказа за есемесите, които Бойко Борисов й пращал, когато била на 14 години. Според Сесил той откровено флиртувал с нея, а
през 2005 г., по време на турнира "Ролан Гарос" в Париж, директно я поканил да отиде сама в хотелската му стая.
"Галерия" не смята тази история за жълта, защото засяга морала и характера на българския премиер.
- Какво се случи след разкритията на Сесил, господин Каратанчев?
- Управляващите се опитаха да потулят случая и за пореден път лъсна политическата зависимост и цензурата, която цари в по-голямата част от
медиите. Освен при вас скандалът намери място само в "България днес", в "Канал 3" и "Часът на Милен Цветков" по "Нова". Останалите проправителствени медии заляха с помия мен и Сесил и изписаха куп лъжи, без да си направят труда да проверят фактите. Не ми дадоха и право на отговор, каквото ми се полага по закон. Не ми дадоха да отговоря на интервюто на Емил Наков, което бе препечатано в няколко медии, нито на думите, които е изрекъл за мен Михнев в "24 часа". Потърсих право на отговор както в този вестник, така и в "Телеграф", но ме отрязаха. Освен това Мартин Карбовски ме покани в своето предаване и дори направи интервю със Сесил по Скайп, но после ми се обади да ми каже, че тази тема пада. Същото се случи и с Росен Петров по Би Ти Ви. Първо ме поканиха, после ми се обадиха да ми кажат, че няма да стане. Тогава по своя инициатива се обадих в Шоуто на Слави. От там ми отговориха, че ще помислят. Мислиха ден и после ми отговориха, че темата е много жълта за тях. Представяте ли си – този скандал бил много жълт за Шоуто на Слави!?!
- Упрекват ви, че не вадите доказателства. Ще покажете ли есемесите?
- Отговорих на този въпрос още първия път. Опитвам се да ги намеря в стари телефони. Честно казано, никога не съм мислил за тях като за веществено доказателство, защото ги показахме на толкова много хора. За тези есемеси има много свидетели, а и съм сигурен, че би трябвало да има техническа възможност от архива на съответния оператор да се види дали наистина Борисов е пращал съобщения на Сесил. Не е толкова трудно.
- Много от колегите не ви вярват, защо то смятат, че имате някаква користна цел или сте обиден, защото са ви уволнили от "Академика"?
- Сега ще ви кажа нещо, което не съм споменавал досега и което е фрапиращо. Светлана Джамджиева е чела есемесите.
- От телефона?
- Да, от телефона. Година преди това бях ходил няколко пъти при нея по повод отказа на прокурор Петър Чалъмов да ме пусне зад граница за да придружавам Сесил,която тогава нямаше право да излиза сама. Исках да опишат безобразията и корупцията в прокуратурата, но ми отказаха. По-късно през 2005-2006 г. година мисля беше, аз отидох при нея. В нейния кабинет в "Труд", когато се намираха на улица "Екзарх Йосиф". Мисля, че тогава тя беше заместник главен редактор на Тошо Тошев. Лично ги прочете и в началото беше много изумена. Потресе се доста, защото там пишеше странни неща, като "целувчици, милувчици" и т.н., а после много ловко започна да се извърта и да замазва положението, като ми каза: "Ех, какво толкова!".
- Ще се обадим на Светлана Джамджиева, за да я питаме и да чуем нейния коментар.Какво мислите, че ще отговори?
- Не знам. Ако има чест, достойнство и морал, ако погледне дълбоко в себе си, ще каже, че е истина. И нека пак повторя – аз съм готов да седна на детектор на лъжата с всеки, който казва, че лъжа.
- Колко есемеса й показахте?
- Мисля, че два. Тя ги прочете. Единият беше фрапиращ, другият не, но единият беше доста гаден. Тя седеше зад бюрото си, аз й дадох телефона и тя ги прочете.
- Какво съдържаше гадният есемес?
- Спомням си думата "целувчици и "прекрасна си". Съдържанието беше свързано с комплименти за външния й вид, облеклото – нещо такова. Звучеше много неприлично – "целувчици-милувчици"… Светлана много добре го помни, не може да го е забравила. Даже по този повод вечеряхме с нейния съпруг, Бог да го прости, Борислав Джамджиев. На тази вечеря говорихме за есемесите, а след това, понеже всички пихме алкохол, извиках мой познат с кола, за да ни закара по къщите, и там също коментирахме този въпрос. Тя би трябвало да си спомня добре тази вечер и дори и ресторанта, в който бяхме.
- Какво беше нейното мнение?
- През цялото време се опитваше да потули скандала и да омекоти моята позиция. Казваше ми: "Защо са ти сега такива войни?", "Не си създавай врагове!", и неща от
този сорт. Историята не излезе в "Труд" и оттогава аз не говоря с нея, нито съм й звънял, нито съм й се обаждал.
- Да поговорим и за един друг голям скандал – спортните имоти на държавата, стопанисвани от "Академика". Какво трябваше да правите, когато оглавихте дружеството?
- Това е било държавно студентско дружество, което е било страшно богато. Имало е активи за няколко милиарда по времето на Тодор Живков. Притежавало е имоти, които са обслужвали спорта. Ако се бяха съхранили такива, каквито са създадени тогава, сега щяхме да имаме поне десетина златни олимпийски медала. Когато избухва демокрацията обаче, започва постепенно разграбване на тези имоти. Те са приватизирани от различни правителства, по различен начин и голяма част от тях изчезват. В "Академика 2000" остават няколко, които са с национално значение. Това са Зимният дворец, зала "фестивална", двата стадиона "Академик", дялово участие в хотели на Милен Велчев и "Щъркелово гнездо", база от 17 декара с бунгала и плаж. Всичко друго вече го няма. Писти, зимни и летни курорти, бази, места, на които са тренирали национални състезатели и отбори -всичко това е изчезнало. Останали са само шест имота. Ние трябваше да ги стопанисваме и да печелим от тях в полза на държавата. Сметнах за мой дълг да опиша всички далавери, които са правени преди мен. И това ми изяде главата.
- Дайте примери.
- Един от най-фрапиращите и бих казал, опасни за софиянци е стопанисването на Зимния дворец. Министърът ме викна и ми каза: "Дай да не говориме повече за това, ще гледаме да го оправим".
- Защо да е опасен за софиянци?
- Заради двайсетте тона амоняк, които се държат почти в центъра на София. Това в Европа отдавна е забранено, вече няма такива системи за ледени пързалки, но у нас забраните не важат. Става дума за система, която заледява пързалката от една огромна абонатна станция. В нея има огромни цистерни с огромно количество амоняк. Чрез него се заледяват пързалките. Те са две – една помощна, а другата основна. Пързалката е строена преди около четиридесет години, тя е в окаяно състояние, а в нея ходят да се пързалят и тренират деца. Не е правен ремонт, получава се скреж и така наречените жабчета, децата, си чупят краката на нея, но няма къде на друго място да тренират. Там ходят и много посланици с техните деца, което е допълнителен срам.
- Правилно ли ви разбрах? Казахте 20 тона амоняк?
- Да. 20 тона амоняк, които могат да изтровят половин София. Никъде по света няма вече такова чудо. Абонатната ни станция представлява една огромна сграда, вътре смърди на амоняк, управлява се с някакви грамадни уреди и кранове, въобще не е поддържана, а днешните модерни станции в Европа са побрани в едно контейнерче. Залите им се заледяват по съвсем други начини, а количеството амоняк е между шестотин грама и един килограм, чувал съм да стига най-много до двадесет килограма. Станции като нашата отдавна са забранени в ЕС. Нашата станция може да се преустрои във великолепна спортна зала – за гимнастика, борба, бокс.
- Как се охранява тази сграда?
- Никак. Режимът за достъп е много облекчен.
- Ако някой терорист реши да взривява цистерните с амоняк, адекватна ли е защитата на тази сграда?
- Това пък да не го говорим. Не дай боже! Това би била най-лесната мишена за един терорист. Проникването е изключително лесно. Там има една смяна от пет механици и един пазач. Това е
охраната.
- Казахте, че "Академика" има дялово участие в хотели на Милен Велчев. Как така?
- Става дума за дружеството "Академика Сий Палас". Старият пионерски лагер в Равда е даден от държавата като апортна вноска. Говорим за 72 декара, с които "Академика" влиза в това дружество, което изгражда хотелите. Участието е на стойност 20 процента. Откакто е създадено, държавата не е взела нито лев от иначе гарантирани дивиденти, а всички амортизационни отчисления са за нейна сметка.
- Излиза, че отчисленията за амортизация и загубите са за сметка на държавата, а печалбите са само за частните инвеститори.
- Така е. Но това не е всичко. Имотите на държавата са отдадени абсолютно незаконно, което дори е по-голям скандал от финансовите загуби.
- Какво искате да кажете?
- Когато изучавахме документите още от изповядването на тази сделка, никъде не намерихме разрешение на Народното събрание. А то е задължително по закон. По време на правителството на Иван Костов се взема решение определени държавни имоти да могат да бъдат продавани, използвани като апортни вноски, дори и реституирани единствено с разрешение на Народното събрание. Хиляди страници сме проверили – няма такова решение. Тази сделка става с решение на един заместник-министър, с една чиновническа заповед по времето на управлението на царя
- Кой?
- На Игор Дамянов, който по-късно стана министър. Принципал на имотите беше Министерството на образованието. При такива обстоятелства държавата би трябвало да
си вземе имотите с едно драсване на химикалката. Говорим за стотици милиони.
- Излиза, че Милен Велчев,който тогава е министър на финансите, и брат му вземат по незаконен начин апетитно парче земя до морето, за да си построят хотелите?
- Да, макар че техните имена никъде не фигурират официално. Публична тайна е, че именно тяхната фамилия беше
собственик на хотелите.
- Твърдите, че са ви уволнили, защото сте искали всички тези далавери да бъдат разследвани?
- Точно така. Лично Свилен Нейков ме натискаше да си трая. "Мълчи си", ми викаше и се опитваше да ме заплашва по най-различни начини. Точно това преля чашата, а Сесил реши да ме подкрепи, пък и отдавна искаше да огласи есемесите. И накрая искам да кажа нещо, но да го оставите в интервюто, защото съм го видял отвътре – по-вулгарно, некадърно и корумпирано управление от това на Бойко Борисов и на ГЕРБ никога не сме имали.
Стр. 1, 8, 9, 10, 11
