в. Преса | Светослав СПАСОВ | 21.01.2013

Собственикът на Дарик радио Радосвет Радев е роден на 21 юли 1960 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е маркетинг и мениджмънт в САЩ. Работил е в Софийския градски съд и в програма "Христо Ботев" на БНР. През 1993 г. създава Дарик радио. Председател е още на съвета на директорите на "Теология и геофизика" АД, "Дарик имоти България" АД и "Доверие-Капитал" АД. От 1991 г. е член на управителния съвет на БСК. Женен, с три деца.

Г-н Радев, днес Дарик радио навършва 20 години. Кое е първото нещо, което ви изплува в съзнанието на тази дата?

- Че когато пуснах радиото, съм бил на 33 години, а днес съм на 53. Ако на мъжа съзнателният живот започва в гимназията, в казармата, значи аз през съзнателния си живот най-дълго съм бил собственик на радио, отколкото каквото и да било друго.

- Кой беше най-трудният момент през тези 20 години?

- В други години съм казвал, че януарските събития на 1997 г. бяха най-трудното време. Днес мога да добавя, че и сегашните времена не са лесни. Дори са много трудни. В периода на икономическа стагнация по света, в Европа и в частност в България рекламните бюджети са първото нещо, което компаниите орязват. А пък рекламните бюджети са това, чрез което търговските медии съществуват.

- А най-хубавият?

- Може би все пак онзи митинг на площад "Александър Невски" през януари 1997 г., когато 100 хиляди души скандираха: "Дарик", "Дарик"

- Частните радиа в България минаха през вълна от смяна на собствеността. Единствено "Дарик" е ваше от самото начало. Какво знаете за радиомениджмънта повече от останалите в този бизнес?

- Може би отговорът е, че съм демодиран и това е причината "Дарик" да е все още мое. Може би по-модерните мениджъри знаят кога да купят и кога да продадат. Шегувам се. Сигурно има връзка с панагюрския ми характер. Това сериозно. Продължавам да имам предложения да го продам, но не мисля над тях. Мисля, че за радиото е по-добре да бъдем заедно. Бих се замислил само ако видя, че "Дарик" може да стане част от голям и солиден медиен проект, с който ще върви все по-нагоре.

- Вие сте странен шеф. Позволявате на хората си да работят и за други медии – Ники Кънчев, Мартин Карбовски, Диана Найденова, сега Константин Вълков отива през уикенда в Нова телевизия. Защо?

- Ники Кънчев беше може би първият журналист на "Дарик", който дойде и каза, че го канят в "Стани богат". Той и продуцентът Нико Тупарев ме убедиха в перспективите на проекта. Тогава си казах: "Ники ще научи нещо повече, ще се развие, ще е полезно и за "Дарик". Оказах се прав. След това нямах аргумент да откажа на друг. Ще ви кажа и още нещо. Над 100 души от журналистите в другите медии имат в биографията си: "Работил в Дарик радио." Няма да изброявам имена, защото ще пропусна огромната част. Нека не звучи нескромно, но понякога си мисля къде е факултетът по журналистика – при паметника "Левски" или в нашата сграда на "Дондуков" 82.

- Второто нещо след самото "Дарик", което се утвърди през годините, бяха класациите му – "Политик на годината", "Мъж на годината", "Най-добрият лекар", "Най-добър град". Защо ги правите?

- Някои създадохме ние, други придобихме, както стана с "Мъж на годината". В хода на работата си дадохме сметка, че 364 дни в годината критикуваме политиците и казваме колко са лоши. И идва единият ден в годината, в който спокойно и честно можем да кажем, без да правим паметници, че не всички са маскари
Да покажем кой се е постарал и кой е направил нещо добро за България – било политик, било кмет, било мъж, който е пример за нацията и т.н. Журналистите това работим, гледаме какво се случва в държавата и кой какво прави за нея. Затова е напълно нормално слушателите на "Дарик" да гласуват в тези класации.

- В момента сме в период на цифровизация на ефира. Малцина знаят, че след изключване на аналоговия сигнал ще се появи "Дарик телевизия". Какво да очакваме?

- Казвам го и на колегите, казвам го и сега. Нека няма свръхочаквания. Ще се постараем да правим това, което умеем най-добре. Ще развием още един канал за комуникация на "Дарик" с аудиторията. Вече имаме трайна връзка с тях чрез радиоефира и в интернет. Предстои да се случи и от телевизионния екран.

- Преди няколко години се чу, че ще живеете в Австрия. Къде пребивавате повече – в София или там?

- В Австрия живее семейството ми. Аз съм си тук и при всяка възможност от-
скачам при тях. Разстоянието е горе-долу като да отидеш до Варна.

- Знае се, че имате бизнес и извън медийния, но малцина знаят какъв. Наскоро се разбра, че в Созопол е изгоряла старинна къща, която е собственост на "Дарик имоти"? С какво друго се занимавате?

- Имам няколко недвижими имота, за които смятам, че са нелоши инвестиции. Имам и няколко други проекта. Но не искам да кажа, че съм голям холдингов играч. Това не е сериозно. В последните пет години мащабите на българския бизнес като цяло се смалиха значително. Без изключения.

- В едно старо интервю казвате, че скоро са ви предали, но няма да кажете нищо повече по темата. Дойде ли време да споделите кой и за какво ви е предавал?

- Предателствата не са едно и две и аз вече отдавна съм спрял да им се учудвам. Дойде време да простя и да забравя. Случи се. Простил съм на всички, на абсолютно всички. Не може да си християнин само за няколко часа или само за определен човек.

- Искате ли да постигнете още нещо в бизнеса и в живота?

- Искам да задържа нивото, което съм постигнал през годините. В момента това е основната задача. Днес не всичко е прекрасно.
Делникът е предизвикателството не бъдещето. Средата, икономическата, медийната, е изключително агресивна и човек трябва добре да се приспособи към нея.

- Пушач сте, но сте правили опити да откажете цигарите. Какво мислите за дискусиите около забраната за тютюнопушене?

- Сега е моментът да прескоча малко до Австрия – член на ЕС десет години преди България, суперпунктуална държава в спазването на законите, защитаваща човешките права не по-зле от нас, с работеща правораздавателна система. Там навсякъде се пуши. Миналата година имах премеждие и бях в реанимация на болница във Виена. В болницата имаше ресторант, разделен на зали за пушачи и за непушачи. В стаята ми се пушеше с разрешение на доктора. Какво да говорим повече? В България постоянно стигаме дотам да се правим на по-големи католици от папата. Във всичко. Направете заведения за пушачи и за непушачи – темата ще се изчерпи моментално! След това се върнете на важните теми. Орлов мост е по-страшен от най-големия пепелник, препълен с цигари. А се води за гъзарската зона на града. Всъщност е място за изтърпяване на наказания.

Стр. 9