БНР, 12+3 | 28.10.2015

Тема: Местните избори
Гост: Деница Сачева, преподавател по политически комуникации

Водещ: Отзвукът от изборите, достатъчно храна дадоха тези избори за анализи и за коментари, за въпроси и за хипотези. Добър ден казва сега на Дениц Сачева, която е преподавател по политически комуникации. С всеки един ден въпросите стават повече, казвам въпросите, така деликатно, за да не кажа – кашата. Защото и сега виждам в някои медии се появиха протоколи от секциите, които са със задраскани числа, писано отгоре. Откъде да започнем – дали това, което се случи, всъщност показва един тотален срив на изборната администрация според вас, изобщо, така както се нарича – инфраструктурата на изборите?
Деница Сачева: 3а съжаление, ние водим тези разговори всяка година.
Водещ: Да, дежавю за всеки един от нас наистина е.
Деница Сачева: Все по-зле става организацията на изборите. Виждате, че доверието в изборите, за съжаление се срива. Ако си спомняте, точно преди изборите беше обявено общо-взето единственото социологическо проучване на „Алфа рисърч”, в която една цифра е много стряскаща – 17% от българите смятат, е изборите ще са честни. Аз си мисля, че си струва да разсъждаваме основно върху тези неща, защото отново в общественото пространство доминират темите за това колко велики са победителите и как всъщност почти няма загубили. А всъщност това, че продължаваме да имаме 50% и над 50% негласували, това, че имаме едва 27 000 гласа от българите в чужбина, които са най-големият инвеститор в България, да не забравяме това. Включително и хаосът, дезорганизацията, липсата на информация, всъщност това са основните теми. Всички други теми са абсолютно маловажни и всички други теми на практика биха могли да станат дори гротесктни, ако ние не обсъждаме точно това – защо хората вече не вяр2ват в демокрацията, защо хората не участват на избори и какво се случва, може ли да продължаваме без професионална избирателна администрация.
Водещ: Добре де, но все пак 25 г. не са никак малък период, за да кажем, че тези неща се случват, защото ние все още се учим, не разбираме, трябва да минем през определени ситуации, за да се научим. Т.е. тези оправдания вече някак не вървят. Вие преди малко казахте – единственото социологическо изследване, това, че нямаше и социология – има въпроси, които се задават в публичното пространство, и те са свързани с по-главния – дали всичко не беше направено съзнателно и целенасочено така.
Деница Сачева: Донякъде това е така, факт е, че има хора, които съзнателно злоупотребяват с изборите, ние не можем да си затваряме очите пред този факт. Но също така е и факт, че никой не говор и за това колко ниско е доверието в политиката. Това е наистина големият проблем,. Аз не мога да приема, че нито една партия, която и да е тя, не може да твърди, че е победила в тези избори, особено пък политическа партия ГЕРБ, при положение, че имаме над 50% хора, които не гласуват и при положение, че 18% от гражданите на България не вярват, че изборите за честни. Това е наистина много сериозен проблем. Той не е свързан, разбира с,е с опита и с това, че 25 г. провеждаме избори. Това е проблем, свързан с това, че някой иска да върне времето назад – в буквалния смисъл, именно да ни върне обратно във времето, в което политиката нямаше значение за хората, защото те не можеха да участват реално в нея, не можеха реално да променят съдбата. Така че за мен тези демотивация на българските граждани, особено и фактът, че дори и българските граждани в чужбина вече не гласуват, е изключително притеснителен и смятам, че това е нещото, на което трябва да се обърне голямо внимание. Трябват много спешни реформи както на Изборния кодекс, така и на цялата администрация, която се занимава с изборите. Много отдавна се говори за това да има професионална администрация. Все пак избори има вече почти всяка година и е трудно да продължаваме с тези сцени, които виждаме. Интересно ми е, ако някой направи социологическо проучване, след като е гледал три дни репортажи от „Арена Армеец” и изстъпления на Волен Сидеров, дали и тези 17% доверие все още са налични.
Водещ: Това, което исках да ви попитам преди малко е, ние говорим, да, трябва да се направят промени в изборния кодекс, трябва да се направят промени в администрацията, но има едно нещо, което някак ми се губи в цялата тази верига и то е свързано с несъгласието на гражданите: това, че те имат право и трябва да изискват повече от своите политици – нещо, което не виждам, не го видях и около изборите, когато повечето партии не предлагаха политически идеи, не се говореше за това какво да бъде бъдещето ни.
Деница Сачева: Това е така, защото пак се връщаме на факта, че въпреки че постоянно се опитват да ни убедят, че това е политиката, че политиката е въпрос на възможен компромис, че политиката е изкуство на възможното и всякакви такива общи приказки, факт е, че българите са отвратени от политиката, факт е, че българите не вярват, че чрез политика могат да променят нещо. И поради тази причина самите те вече не го изискват, защото години наред ние водим война граждани срещу политици. Тъй като реално се получава така, че в политиката влизат хора, които нямат знания, умения и качества да бъдат политици и да бъдат управленци, гражданите трябва да започнат паралелно с нормалния живот, който те живеят като хора, трябва да започнат да водят един допълнителен доброволчески, дарителски, активен граждански живот, в който да се борят ежедневно с всяко политическо решение, което се взима, което е абсолютно ненормално. И поради тази причина в един момент тази гражданска енергия е уморена, хората са уморени постоянно да санират решения на политиците. Така че за мен изключително важен остава въпросът с това да се започне спешно всякакви видове кампании – образователни, информационни, които са свързани преди всичко с това какъв е смисълът на демокрацията, как се гласува, какво се прави, защо има значение. Защото иначе всички тези неща, които се случват, са пагубни в дългосрочен план, без значение какви мантри за стабилност и за възход ще продължаваме да слушаме. Все пак нека си дадем сметка, че от 6,4 млн. официално имащи право на глас, партията, за която се твърди, че има живковски резултати, е избрана едва от 900 хиляди души. Това означава, че близо 5 млн. българи са абсолютно несъгласни с това, което се случва. И това не е факт, който трябва да продължава да бъде пренебрегван.
Водещ: Независимо от това, което ни се казва, резултатите показват, че тенденцията е низходяща като резултати от тези избори, което също може би е честно да се изговори пред избирателите, за да се потърсят причините. Но това, ако, да кажем, един нормален политически субект стои отсреща – имам предвид всичките български партии. И сега да ви попитам оттук за политическия елит и за това, което ние наблюдавахме в нощта на изборите и за това как една агресия на лица с депутатски имунитет измести, затапи, захлупи и отстрани изобщо темата за изборите в тези часове, в които това се случваше. Как гражданинът да си отговори на въпроса кой, как се овладява агресията на лица с депутатски имунитет?
Деница Сачева: Аз наистина смятам, че случаят с Волен Сидеров е емблематичен вече, защото това е перманентно повтарящ се един и същи сценарий – влизане в медиите през скандал. И съответно за мен остава въпросът защо медиите продължават в такава степен да хранят егото на този човек като отразяват непрестанните му скандали. Защо не насочат вниманието си към хората, които в крайна сметка трябва да отнемат неговия имунитет и които трябва да вземат съответни мерки. Този човек перманентно е източник на скандали, но разбира се по-лошото е, че той създава себеподобни. Защото такива като Волен Сидеров вече започват да избуяват. Той има последователи в тази своя агресия. Това, че все още нямаме такива големи ярки примери, които да са се случили в центъра на София, не означава, че такива примери не съществуват в цялата страна. Така че, вместо да създаваме себеподобни на Волен Сидеров, по-скоро е по-добре да помислим още веднъж за това как да върнем обратно смисъла и как да върнем обратно политиката в лоното на разума.
Водещ: Това дали ще се случи с промяна в законодателството?
Деница Сачева: Надявам се. И смятам, че вече има доста сериозна критична маса от хора, които започват да мислят в тази посока. Ние нямаме друг шанс, освен да продължаваме да настояваме и да искаме това да се случи. Защото иначе другото би означавало всички по-разумни хора в България да бъдат превърнати в емигранти.
Водещ: Добре, благодаря ви. Чухме коментара на Деница Сачева, преподавател по политически комуникации.