сп. Мениджър | Захарина ВЕЦЕВА | 2009-11-01

И в него има строги линии, по които той се движи. Ако се опиташ да излезеш от стандартите, оставяш впечатлението на несериозен глупак и аматьор

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ, по-известен като Фънки, е завършил Консерваторията със специалност бас и контрабас. Откакто се помни, е музикант и не е спирал да свири. Някои от групите му са Alien Industry, Turbo, в момента репетира с "Черно фередже". След години работа в цяла Скандинавия, Холандия, Англия през 1991 г. основава "София Мюзик Ентерпрайсис" заедно с Иван Несторов-Амебата. Първият концерт, който правят, е на немската група SODOM. За времето си това е нещо невиждано в България. За 18 години "София Мюзик Ентерпрайсис" вече е организирала повече от 400 концерта. Едни от най-запомнящите се гостувания са на музиканти от ранга на Scorpions, Metallica, Nazareth, Iron Maiden, Whitesnake, Кайли Миноуг, Стинг и още много други.

"Лепкаво и сладко" беше лятото в София. Мадона премина с едноименното си турне през нашата столица и превърна България в притегателно място за почитателите на певицата у нас и сред съседите ни. Събитието на годината за меломаните беше денят, в който кралицата на попа разтърси българската музикална сцена. Най-големият концерт, правен някога у нас, е изисквал година подготовка, 80 тира техника и много професионализъм. За подобни концерти и предизвикателствата в тази работа, когато се намираш в кофти за шоубизнес част на света, разказва Димитър Ковачев-Фънки, шеф на "София Мюзик Ентерпрайсис". Това е компанията, която доведе Мадона в София.

- Господин Ковачев, трудно ли е човек да доведе Мадона в България?

- Много е трудно, да не кажа невъзможно. Мадона е изключително висока летва и не всеки може да прави неин концерт. Тя е адски голяма звезда и поради тази причина не ние избираме нея, а тя избира кой да прави нейните концерти. Много съм щастлив, че това събитие се осъществи, защото сега вече мога да си правя устата и за по-сериозни концерти. Много е трудно с този ранг звезди. За нас този концерт беше въпрос повече на престиж и имидж, отколкото финансова печалба, финансовото изражение си го прибра Мадона.

- Какво впечатление прави тя на живо?

- Не мога да ви кажа, видях я само от десетина метра. Хората, които гледаха концерта, я гледаха по-дълго време на живо, отколкото ние, които работихме за него. За да се получи хубав концерт, ние трябва да сме отзад и да се занимаваме с организационни въпроси.

- Това ли е най-големият концерт, правен някога в България? Кой беше най-критичният момент при организацията и провеждането му?

- Да, това беше най-големият концерт, правен у нас. Най-критичният момент беше вкарването на крановете за построяването на тази огромна сцена и подредбата на тировете. 80 тира трябваше да могат да влизат, да разтоварват и да излизат от стадиона. Това са организационни работи, но са критични за провеждането на такъв грандиозен концерт.

- Вие лично с какво ще запомните концерта на Мадона?

- Ще го запомня с това, че никога не съм виждал толкова пълен този стадион. С това ще го запомня.

- България привлекателно място ли е за световни изпълнители? Кое най-много пречи в контакта с големите звезди?

- Не е привлекателна, в никакъв случай. Изпълнителите биват привлечени от финансовата страна на нещата. Това ги привлича и към България. България за тях е една отдалечена държава, която се намира в кофти за шоубизнес част на света. Визирам точно къде се намираме и кой е около нас. Ако бяхме по-близо до Чехия или Полша, шоубизнесът у нас щеше да е на съвсем друго ниво. Проблемът е в това, че имаме четири сезона, ако имахме само лято, щеше да е много по-лесно. Комуникацията ни с другите държави е лоша. Имам предвид пътища, магистрали и така нататък.
Един голям концерт, както разбрахте, е свързан със страхотен транспорт. Геройски се справихме с Мадона.

- Как избирате кого да поканите?

- Избират се артисти, които пътуват. Следим какво ни предлагат големите агенции и това кой е на път. Гледаме възможно ли е да дойде до България, да комбинираме времето и ситуацията. Нямаме много голям избор. Това не е като да отидеш на пазара, да си купиш круши или домати, тук е съвсем различно.

- Колко време се подготвя един концерт?

- Зависи от концерта, колко е голям и какви неща има да се правят. Мадона я работихме около година.

- Добър бизнес ли е импресарският? Печели ли се от организирането на концерти?

- Не бих казал. Иначе нямаше да сме такива гащници. Щяхме да сме като нашите приятели, с които започнахме заедно в този бизнес през 90-те години, в Чехия, Румъния, Полша, които
сега са милионери. Тук нещата трябва да се променят из основи. Плюс това България е много малка държава с малък пазар. Бизнесът тук е малък и сплескан.

- Кое е най-важното, за да си успешен в него – контактите, умението да общуваш, организаторските възможности или нещо друго?

- Комплексно е. Много са нещата. Хората, които работят във фирмата, начинът на работа, личните контакти. Общуването с партньорите, това как си се представил и какво впечатление си оставил у тях.

- Има ли място за импровизация в тази професия?

- Не е подходяща думата "импровизация", защото тук също има строги линии, по които този бизнес се движи. Хората знаят точно как протича една сделка и точките, по които се развива, и
няма място за отклонение. Ако се опиташ да излезеш от стандартите, оставяш впечатлението на несериозен глупак и аматьор.

- Колко души работят заедно с вас? Какви хора са и какви умения трябва да имат?

- Около 15 души са във фирмата. По време на концерти стигаме и до 1000. Най-важното е да си разбират от работата. В тази професия трябва да имаш здрави нерви, защото има много нелоялна конкуренция. Трудно е да се говори в нашата държава за нормален бизнес. По света е друго.

- Как подбирате екипа си? Какъв тип хора никога не бихте назначили?

- Винаги правим кастинг за всяко място във фирмата. Проверяваме качествата на кандидата в зависимост от позицията. Най-важното е да не е превзет глупак и да не се взема насериозно. Много сме против това.

- Има ли конкуренция във вашия бизнес? Какво трябва да правиш, за да си по-добър от другите на пазара?

- В нашия бизнес няма как да има лоялна конкуренция, тя винаги е нелоялна. Подливаме си вода постоянно. Положението е неспасяемо. Може би на Запад е по-различно, но при нас е така. А и тук да говорим за шоубизнес е несериозно. Ние гледаме да избягваме такава нелоялна конкуренция и живеем с мисълта, че за всеки има място под слънцето и не е необходимо да се превръщаме в идиоти. Поради тази причина при нас нещата вървят много постно и нормално.

- Мениджърът на концерти традиционен мениджър ли е? Трудно ни е да си ви представим със сако и вратовръзка. Това ли е единствената разлика между вас и други мениджъри, които познавате?

- Със сигурност се различавам от традиционните мениджъри, но и сферата, в която се занимавам, е различна. Във фирмата сме хора, които мразим костюми, мразим официалностите. Не обичаме всякакви такива неща, които дистанцират хората един от друг. Атмосферата в офиса ни е далеч от стандартната корпоративна култура. Няма кретени, които хвърчат нагоре-надолу с костюми, и хора, които се гледат лошо, не се следим кой кога идва на работа. Когато не потискаш хората, които работят при теб, и работата протича по нормален начин. Ние не държим на много неща, на които другите държат. Не си казваме по цял ден добър ден и здрасти, за да проявим учтивост. Нормални хора сме, които не се вземат насериозно, и вероятно има и много други разлики. Пушим, пием в офиса, което може би не е прието в строгите делови среди.

- Кое е най-важното качество, за да успее човек във вашия бизнес?

- Да живееш с музиката и да се вълнуваш от нея. Трудно е, но това е най-важното. Не трябва да си губиш времето, а да мислиш какво трябва да направиш още и как да го направиш.

- Може ли човек, без да е музикант, да е добър импресарио?

- Може би е възможно, но всички хора, които знаем по света в този бизнес, са бивши музиканти или са били много свързани с музиката. Не е желателно да си бил далеч от това, защото, за да може да разбереш естеството на работата, би трябвало по някакъв начин да си се докоснал до музиката.

- Хората във вашата професия в какво инвестират, за да развиват бизнеса? Вие в какво инвестирате?

- Ние в нищо не инвестираме. Докато хората в нормалния свят инвестират в съответните условия, които са им необходими – изграждане на подходящи зали и стадиони, арени. Но в България това е много трудно. Ние сме много малки, а на държавата май много-много не й пука за културата, особено за музикалната. Поради тази причина няма как да инвестираме. Добре е да има големи, хубави клубове и зали. Поне една зала да има в тази държава, но то и това няма. За инвестиции трябва да помисли държавата или да ни помогне на нас да инвестираме. Трябва да има нещо, което да подкрепи този бизнес, да му помогне да се развие, иначе продължаваме в девета глуха.

- Смятате ли се за успял?

- Не знам какво значи човек да е успял. Не знам какво означава тази дума. Успял ли е човек, който си е направил далаверата и по цял ден лежи? Аз не желая да съм такъв човек. Искам никога да не съм успял, иначе по-добре да налапам пистолета и да се застрелям. Искам да правим още такива големи концерти. Много ми се иска да имаме поне една хубава зала за около 15 хил. души, клуб, който да е за 1000-2000 човека.

- Кога ще имаме изпълнители, които ще могат да пълнят чужди стадиони?

- Не виждам този момент в близко бъдеще. За това трябват много пари, талант и традиции. Чак тогава може нещо да се зароди, иначе няма да стане. Хората по света си имат много таланти, има много талантливи деца, които се развиват и след това стават звезди. Румънците достигнаха до MTV, защото много отдавна се държат ръка за ръка с Франция, Италия и т.н. Те се учеха от тях тогава, когато ние бяхме зад желязната завеса и се държахме само за братския Съветски съюз. Останахме много, много далеч, като сателит, от шоубизнеса.

стр. 80, 81, 82

Снимка: сп. Мениджър