в. Сега | 2010-01-12

Спиртните напитки не пускат челното си място по жалби на потребителите

Доскоро саморегулация и рекламен бизнес у нас бяха несъвместими понятия. В края на септември обаче рекламната индустрия прие дълго оотлагания и дългоочакван Етичен кодекс за търговска комуникация, а на потребителите се даде възможност да подават жалби срещу реклами, нарушаващи етичните правила. Тази революционна стъпка стана възможна след създаването година по-рано на Националния съвет за саморегулация. Мащабността на съвета дава надежди за неговата ефективност – той обединява трите най-големи браншови организации – Българската асоциация на рекламодателите, Асоциацията на рекламните агенции и Асоциацията на радио- и тв операторите. В БАР членуват 19 от най-големите компании като "Кока-Кола", "Данон", Diageo, "Крафт", "Нестле".
Няколко месеца след като доброволният механизъм за контрол започна да работи, става ясно, че саморегулацията е все още крехка, но следва правилния път, макар и с плахи първи стъпки. Липсата на традиции в това отношение както за бизнеса, така и за потребителите показват и първите подадени жалби. Хубавото е, че системата работи, макар че ще е необходимо още много време, преди този механизъм да измести бавните съдебни процеси, каквато цел си поставя съветът. Нарушителите се санкционират чрез публикуване на решението на етичното жури или отказ на медиите да излъчват реклама, нарушаваща правилата. За рекламната индустрия доброволно приетите етични правила позволяват да получи доверието на потребителите, което в крайна сметка е основната цел на всяка рекламна комуникация.
Според статистиката за подадените жалби на сайта на Националния съвет за саморегулация най-честите оплаквания на потребителите са насочени срещу реклами, които съдържат обиди (почти 43% от всички). Еднакъв брой са оплакванията срещу реклами, неподходящи за деца, и срещу съобщения, които рекламират здравни продукти. Традиционните оплаквания срещу подвеждащи или заблуждаващи реклами, както и срещу такива, които използват доверчивостта или неопитността на потребителите, си поделят по около 15% от всички жалби.
Най-честите категории стоки и услуги, срещу чиито реклами се жалват хората, са спиртните напитки – почти 29%. Следват банките и финансовият сектор, продуктите за здраве и красота, мебелите и вещи за дома и др.
Досега комисията има решения по седем жалби, според които няма установени нарушения, обясни председателят на съвета Ели Герганова. Комисията е намерила основание единствено в жалбата срещу рекламата на "Чайкафарма", която върви преди прогнозата за времето на БНТ. Комисията заключава, че рекламният слоган "На всеки час умира човек от миокарден инфаркт" не е подкрепен с данни. От компанията обаче не са отговорили на официалното запитване на националния съвет за саморегулация. Именно тук се пропуква саморегулацията – решенията на етичната комисия нямат задължителен характер и фирмите сами решават дали да ги уважат.
По жалби срещу две реклами на водка "Флирт" комисията е излязла с решение, че те са прекалено провокативни. В единия случай мъж обяснил, че загледан в "полуголата жена от едноименната реклама", е причинил пътнотранспортно произшествие. Сред подадените жалби има и доста необичайни, разказва Герганова. Тя даде като пример оплакване на майка на 4-годишно дете, което, повлияно от реклама на мобилни телефони, потопило във вода двата gsm-a на родителите си. Рекламата показвала как телефоните на съответната компания издържали на различни изпитания като потапяне в течност. Разбира се, комисията намира жалбата за неоснователна.
Като цяло жалбите са все още по детски наивни, но ясно говорят за наличие на гражданско съзнание както на потребителите, така и на рекламния бизнес. Остава да изчакаме да мине достатъчно време, за да доведе то до реални резултати. Дотогава всеки може да подаде електронна жалба на сайта http://www.nss-bg.org.

***

Текст под снимка

У нас за етика в рекламата се заговаря обикновено, като избухне скандал, като например със сваления билборд в София на Азис.

Снимка: Борислав Николава, вестник СЕГА

Стр. 14